За мачкането, цариците и робините., Само това ли са начините? Опции

[trаnsalp]

Персиане, тук ти отговарям. Другата е заключена.

Дааа, друг свят.
Много пъти са ми казвали, че аз съм от друг свят и то е, защото те съдят по себе си и по отношението на хората спрямо тях, но никога не са се замисляли, защо едни и същи хора имат едно отношение към тях и друго към други.
Първото, което биха си помислили, че те са добрите, а другите са лошите, затова е така, но не е така.
Семейното положение на родителите им и пола им.
При кого живеят, как живеят и какви постове заемат родителите им.
Както и да е. Аз живея в друг свят, а те живеят в техният си измислен свят.

Реално погледнато ние живеем в свят на насилие.
Ние нямаме уважение един към друг.
И мъжете и жените сме си лика прилика. Удари единя, да падне другият.
Може да се каже, че сме едни отвратителни същества и не знаем що сме живи.

В живота си съм се сблъсквал с хиляди хора. Общувал съм с цели осем поколения до момента.
Винаги виждам доброто в човека, но никога не допускам никого до себе си и то е, защото знам и другата страна на хората.
Всичко им е изписано. Няма как да се излъжеш в който и да било.
За целият си живот до момента съм срещнал няколко човека, които наистина са сърдечни и съм видял добро, но те са по-малко от пръстите на двете ми ръце.
Ако са седем човека, пет са жени.

В детството си се нагледах и присъствах на кво ли не.
Минах за малко през два интерната. От вторият както влязох, така си и излязох. Децата стояха на решетката на прозореца, гледаха жално и някои плачеха.
Те нямаше къде да отидат, защото щом са там, значи не ги искат.
На мен не ми пукаше къде ще отида и дали майка ми ще ме приеме. Аз ще се оправя независимо от ситуации, условия и квото и да е.
Това е разликата между едните и другите.
Едните стоят и чакат да ги смачкат, другите стъпват смело и решително.

Израснах със жени, но имах поглед и към семействата.
Бях много малък и не ми бяха ясни много работи, но правех разлика между доброто и злото, а злото бяха мъжете.
Биеха, псуваха, унижаваха жените си и ги бяха превърнали в роби.
По стечение на събитията, баба ми ме отгледа и то защото баща ми е бил същият идиот като тези, които ги виждах по селото в което живеех.

И мен ме е яд на жените. Не мога да ги трая понякога. Така ми лазят по нервите, че ми идва да си ги тура някъде и да ги хвърля там, където хора не минават, но в същото време ги и обичам, защото ги познавам много добре.
Не мога да ги съдя, не мога и да ги упреквам. Такава е женската природа. Понякога непоносима и за самите тях, но колко му трябва на един човек. Много малко.

Душата иска любов, тялото - секс и угодия, окото - Е, окото иска всичко

Сега прочетох поста ти. Свързал си много неща. Живял си много. Аз също съм отгледан от един, който пиеше и псуваше. Прав си, че насилието е преди всичко от мъжете. И за жените си прав. Нещото, заради което написах темата е, че има и свестни мъже, но пак не могат да направят на жената, защото, ако не е робиня иска да е царица.
Това ли е начинът се питам. За да не ти царува, да я направеш робиня? А за да не е робиня, да стане царица? Ако са само тези два варианта, то нито един от тях не минава без мачкане.
Е то това ли е живота? В насилието и мачкането? Има и други отношения, но те се основават на доверие. И ще ти кажа, че с почти всички са ми такива отношенията. А с които не са, то нямаме много отношение. Не е някаква илюзия. Просто в един момент доверието се губи и от там започва напрежението и насилието.
А има хора подозрителни, вечно съмняващи се и проверяващи. За тях доверието е празна дума. Трябва проверка и контрол. За тях друго не остава, освен да станат насилници.

[Nask0]

според мен доста зависи и от самото детство на родителя, определящо е за детството и на неговото дете.