За мачкането, цариците и робините., Само това ли са начините? Опции

[trаnsalp]

Персиане, тук ти отговарям. Другата е заключена.

Дааа, друг свят.
Много пъти са ми казвали, че аз съм от друг свят и то е, защото те съдят по себе си и по отношението на хората спрямо тях, но никога не са се замисляли, защо едни и същи хора имат едно отношение към тях и друго към други.
Първото, което биха си помислили, че те са добрите, а другите са лошите, затова е така, но не е така.
Семейното положение на родителите им и пола им.
При кого живеят, как живеят и какви постове заемат родителите им.
Както и да е. Аз живея в друг свят, а те живеят в техният си измислен свят.

Реално погледнато ние живеем в свят на насилие.
Ние нямаме уважение един към друг.
И мъжете и жените сме си лика прилика. Удари единя, да падне другият.
Може да се каже, че сме едни отвратителни същества и не знаем що сме живи.

В живота си съм се сблъсквал с хиляди хора. Общувал съм с цели осем поколения до момента.
Винаги виждам доброто в човека, но никога не допускам никого до себе си и то е, защото знам и другата страна на хората.
Всичко им е изписано. Няма как да се излъжеш в който и да било.
За целият си живот до момента съм срещнал няколко човека, които наистина са сърдечни и съм видял добро, но те са по-малко от пръстите на двете ми ръце.
Ако са седем човека, пет са жени.

В детството си се нагледах и присъствах на кво ли не.
Минах за малко през два интерната. От вторият както влязох, така си и излязох. Децата стояха на решетката на прозореца, гледаха жално и някои плачеха.
Те нямаше къде да отидат, защото щом са там, значи не ги искат.
На мен не ми пукаше къде ще отида и дали майка ми ще ме приеме. Аз ще се оправя независимо от ситуации, условия и квото и да е.
Това е разликата между едните и другите.
Едните стоят и чакат да ги смачкат, другите стъпват смело и решително.

Израснах със жени, но имах поглед и към семействата.
Бях много малък и не ми бяха ясни много работи, но правех разлика между доброто и злото, а злото бяха мъжете.
Биеха, псуваха, унижаваха жените си и ги бяха превърнали в роби.
По стечение на събитията, баба ми ме отгледа и то защото баща ми е бил същият идиот като тези, които ги виждах по селото в което живеех.

И мен ме е яд на жените. Не мога да ги трая понякога. Така ми лазят по нервите, че ми идва да си ги тура някъде и да ги хвърля там, където хора не минават, но в същото време ги и обичам, защото ги познавам много добре.
Не мога да ги съдя, не мога и да ги упреквам. Такава е женската природа. Понякога непоносима и за самите тях, но колко му трябва на един човек. Много малко.

Душата иска любов, тялото - секс и угодия, окото - Е, окото иска всичко

Сега прочетох поста ти. Свързал си много неща. Живял си много. Аз също съм отгледан от един, който пиеше и псуваше. Прав си, че насилието е преди всичко от мъжете. И за жените си прав. Нещото, заради което написах темата е, че има и свестни мъже, но пак не могат да направят на жената, защото, ако не е робиня иска да е царица.
Това ли е начинът се питам. За да не ти царува, да я направеш робиня? А за да не е робиня, да стане царица? Ако са само тези два варианта, то нито един от тях не минава без мачкане.
Е то това ли е живота? В насилието и мачкането? Има и други отношения, но те се основават на доверие. И ще ти кажа, че с почти всички са ми такива отношенията. А с които не са, то нямаме много отношение. Не е някаква илюзия. Просто в един момент доверието се губи и от там започва напрежението и насилието.
А има хора подозрителни, вечно съмняващи се и проверяващи. За тях доверието е празна дума. Трябва проверка и контрол. За тях друго не остава, освен да станат насилници.

[ExГорски]

Бе всеки път като видя тази тема, я чета в първите секунди : "За мачкането, ЦИЦИТЕ и..." и си викам ... Аааа ... и после - разочарование.

Кажете нещо по въпроса за ... мачкането

[trаnsalp]

Бе всеки път като видя тази тема, я чета в първите секунди : "За мачкането, ЦИЦИТЕ и..." и си викам ... Аааа ... и после - разочарование.

Кажете нещо по въпроса за ... мачкането

Да, кой за каквото си мисли...
Проблемът с мачкането е, че обикновено не мачкаш ли, те мачкат. Хайде, навън в света, как да е. Но и в семейството, ако е така, лоша работа. И още по-странното е жена да се е заблудила дотолкова, че да си мисли да владее над мъжа си. Тази еманципация ще направи мъжете гейове и рибари.

[Shade]

Да, кой за каквото си мисли...
Проблемът с мачкането е, че обикновено не мачкаш ли, те мачкат. В семейството ако е така, лоша работа. И още по-странното е жена да се е заблудила дотолкова, че да си мисли да владее над мъжа си. Тази еманципация ще направи мъжете гейове и рибари.

Обикновено във всяко семейство единият (или мъжът, или жената) е водеща фигура, т.е. дава облик и конфигурация на дома, възпитанието на децата и т.н.
Ако мъжът се окаже пасивната фигура, може да си мисли каквото си иска, да се тръшка, колкото желае, но резултатът ще е само един - докато съществува семейството, жена му ще го владее. Защото в крайна сметка му е по-удобно и по-лесно, когато друг взема решенията.
Ако, обаче, мъжът е активната фигура, нещата са по-сложни. Жената не е в състояние да се налага, а би желала да се съобразяват с мнението й. При по-примитивните жени реакциите се свеждат до правене на инат, крясъци, мелодрами, истерии, трошене на чинии и други подобни изпълнения от водевилите. Умните жени, обаче, намират тактичен начин да се поставят в равностойно положение без да стават смешни или да засягат егото на мъжа. Тайната е да се внуши на мъжа, че идеята или решението е негово, при което мъжът не се дразни, че жената се опитва да властва над него. Резултат - що-годе мирно съвместно съществуване.
Следователно и в двата случая липсва отчетлива тенденция към превръщане на мъжете в гейове и рибари.

[trаnsalp]

Обикновено във всяко семейство единият (или мъжът, или жената) е водеща фигура, т.е. дава облик и конфигурация на дома, възпитанието на децата и т.н.
Ако мъжът се окаже пасивната фигура, може да си мисли каквото си иска, да се тръшка, колкото желае, но резултатът ще е само един - докато съществува семейството, жена му ще го владее. Защото в крайна сметка му е по-удобно и по-лесно, когато друг взема решенията.
Ако, обаче, мъжът е активната фигура, нещата са по-сложни. Жената не е в състояние да се налага, а би желала да се съобразяват с мнението й. При по-примитивните жени реакциите се свеждат до правене на инат, крясъци, мелодрами, истерии, трошене на чинии и други подобни изпълнения от водевилите. Умните жени, обаче, намират тактичен начин да се поставят в равностойно положение без да стават смешни или да засягат егото на мъжа. Тайната е да се внуши на мъжа, че идеята или решението е негово, при което мъжът не се дразни, че жената се опитва да властва над него. Резултат - що-годе мирно съвместно съществуване.
Следователно и в двата случая липсва отчетлива тенденция към превръщане на мъжете в гейове и рибари.

На теория може да се изведе и така, обаче аз виждам с очте си емоционално насилие и социално превъзнасяне. От родители, съпрузи., всякакви комбинации. От родител към дете също не е правилно, нито от мъж към жена. От жена към мъж обаче ми е непонятно. По-скоро го виждам като безумие. Самата жена не е щастлива от това.
Много мъже бягат на риба, а един избяга чак в Англия, макар че си беше добре откъм работа и жилища тук.

Това съобщение е било редактирано от trаnsalp на 06/12/2019, 19:54

[Shade]

От жена към мъж обаче ми е непонятно.
Много мъже бягат на риба, а един избяга чак в Англия.

Колко много? Аз познавам някои (много ли са, малко ли са...) , които не само не бягат, но стоят и се забавляват.
Японците имат една поговорка "Търпението реже по-остро от самурайски меч", която в някои ситуации звучи отстъпателно. Стойностният еквивалент е "Тънкият хумор реже по-остро от самурайски меч".

[trаnsalp]

Колко много? Аз познавам някои (много ли са, малко ли са...) , които не само не бягат, но стоят и се забавляват.
Японците имат една поговорка "Търпението реже по-остро от самурайски меч", която в някои ситуации звучи отстъпателно. Стойностният еквивалент е "Тънкият хумор реже по-остро от самурайски меч".

'Много" е повече от малко или нормално примерно. Търпението подлудява още повече емоционално лабилния.. Безумието се засилва. Рядко виждам разумност. Живее се на емоция.
А забавляващите се ги знам. Обикновено те разчитат на сила и неравнопоставеност, когато жената е станала зависима от тях. Затова се смеят. Това е другият вяриант. Те са мачкащите.

Това съобщение е било редактирано от trаnsalp на 07/12/2019, 18:54

[Shade]

'Много" е повече от малко или нормално примерно. Търпението подлудява още повече емоционално лабилния.. Безумието се засилва. Рядко виждам разумност. Живее се на емоция.
А забавляващите се ги знам. Обикновено те разчитат на сила и неравнопоставеност, когато жената е станала зависима от тях. Затова се смеят. Това е другият вяриант. Те са мачкащите.

Да, нормално е емоционално лабилният да подлудява. Затова за този типаж няма друг избор, освен да бяга на риба или в Англия. Подобно на ученичка, която е видяла мишка и бяга с писък.
Но нима мислиш, че емоционално лабилните са преобладаващия процент?
А защо смяташ забавляващите се за разчитащи на сила и неравнопоственост? Разчитащите на сила и неравнопоставеност обикновено не отдават значение, не обръщат внимание, и не се занимават със забавления. Веднъж бях свидетел как пудел се набира на коли. Лае до пресипване и скача, за да покаже, че и той е куче. Колито му хвърли разсеян поглед и повече не му обърна внимание, остави го да си се доказва.

[trаnsalp]

Да, нормално е емоционално лабилният да подлудява. Затова за този типаж няма друг избор, освен да бяга на риба или в Англия. Подобно на ученичка, която е видяла мишка и бяга с писък.
Но нима мислиш, че емоционално лабилните са преобладаващия процент?
А защо смяташ забавляващите се за разчитащи на сила и неравнопоственост? Разчитащите на сила и неравнопоставеност обикновено не отдават значение, не обръщат внимание, и не се занимават със забавления. Веднъж бях свидетел как пудел се набира на коли. Лае до пресипване и скача, за да покаже, че и той е куче. Колито му хвърли разсеян поглед и повече не му обърна внимание, остави го да си се доказва.

Виждал съм такива мъже, подхилващи се на подскачащата около тях жена, точно както пуделът в примера ти. Както и колито, те разчитат на неравнопоставеност и не са съпричастни с жената. Това е другатта страна, когато жената е робиня и мачкана. Знам, че това я спира да не е царица, но за мен това не е начин.
Мисля, че повечето хора са емоционално лабилни. Пак зависи от ситуацията. Всеки може да изпадне в слабост, но не е добре да е ежедневие. Не знам, дали си наясно с паническите атаки, тревожността, депресията и всички болести на психиката. Аз виждам хората, колко са уязвими. Виждам го всеки ден. Жените и децата са направо трева на вятъра. /мъжете понякога ги надминават/. И точно слабостта им ги кара да стават царици. От четири неща се тресе земята и едно от тях е, когато слуга /слабият и лабилният/ стане цар. /притчи 30:22/

Това съобщение е било редактирано от trаnsalp на 08/12/2019, 09:03

[Shade]

Виждал съм такива мъже, подхилващи се на подскачащата около тях жена, точно както пуделът в примера ти. Както и колито, те разчитат на неравнопоставеност и не са съпричастни с жената. Това е другатта страна, когато жената е робиня и мачкана. Знам, че това я спира да не е царица, но за мен това не е начин.
Мисля, че повечето хора са емоционално лабилни. Пак зависи от ситуацията. Всеки може да изпадне в слабост, но не е добре да е ежедневие. Не знам, дали си наясно с паническите атаки, тревожността, депресията и всички болести на психиката. Аз виждам хората, колко са уязвими. Виждам го всеки ден. Жените и децата са направо трева на вятъра. /мъжете понякога ги надминават/. И точно слабостта им ги кара да стават царици. От четири неща се тресе земята и едно от тях е, когато слуга /слабият и лабилният/ стане цар. /притчи 30:22/

Звучиш като да не си ли виждал мъже спокойни и уравновесени, които не се подхилкват като тъпанари на подскачащата около тях жена, а подобно на колито не изпадат в нервна криза или депресия от това, че вятърът си духа. Защото са наясно какво могат и към какво се стремят, като съответно смятат, че не дължат обяснения при всяка дразнеща дреболия.
Да, хората са уязвими, всеки си има слабости. Но не са конфекция, различни са. Има и борчески настроени, има и пораженци по рождение. Жените може да са по-слаби физически от мъжете, но това не ги прави задължително трева на вятъра. В днешно време културистките мускули, дори да не са комбинирани с празна глава, далеч не са гаранция за силен харатер и стабилна психика.
Остави библейските цитати, не им е тук мястото. Да, имат историческа стойност, дават почва под краката на споменатите от теб уязвими хора с панически атаки, тревожност и депресия, които виждаш всеки ден. Но са неубедителни като доказателства при образована аудитория. В дивите безпросветни времена отпреди хилядолетия психиката на хората е била по-различна.

[trаnsalp]

Звучиш като да не си ли виждал мъже спокойни и уравновесени, които не се подхилкват като тъпанари на подскачащата около тях жена, а подобно на колито не изпадат в нервна криза или депресия от това, че вятърът си духа. Защото са наясно какво могат и към какво се стремят, като съответно смятат, че не дължат обяснения при всяка дразнеща дреболия.
Да, хората са уязвими, всеки си има слабости. Но не са конфекция, различни са. Има и борчески настроени, има и пораженци по рождение. Жените може да са по-слаби физически от мъжете, но това не ги прави задължително трева на вятъра. В днешно време културистките мускули, дори да не са комбинирани с празна глава, далеч не са гаранция за силен харатер и стабилна психика.
Остави библейските цитати, не им е тук мястото. Да, имат историческа стойност, дават почва под краката на споменатите от теб уязвими хора с панически атаки, тревожност и депресия, които виждаш всеки ден. Но са неубедителни като доказателства при образована аудитория. В дивите безпросветни времена отпреди хилядолетия психиката на хората е била по-различна.

Звучиш, все едно си в свят, в който няма мачкане, царици и робини. Където няма психически разстройства. Добре беше и нашият да е такъв, но той не е.

[Shade]

Звучиш, все едно си в свят, в който няма мачкане, царици и робини. Където няма психически разстройства. Добре беше и нашият да е такъв, но той не е.

Не, далеч не го виждам толкова монохромно. Светът е шарен. Обаче виждам нещо друго, виждам описания от теб свят или среда, в която живееш:

Повечето хора са емоционално лабилни. Не знам дали си наясно с паническите атаки, тревожността, депресията и всички болести на психиката. Аз виждам хората колко са уязвими. Виждам го всеки ден. Жените и децата са направо трева на вятъра...

В моя свят също има депресирани и уязвими хора, но всички се борят, преобладаващата част не са трева на вятъра, държат се в ръце и устояват.

Както и да е. Можем да дискутираме много, вероятно имаме още да споделим, но сигурно се налага да спрем дотук. Мениджмънтът на форума автоматично обявява за чат всички дискусии, в които участват само двама, и налага мълчание. И след като съществува такъв прецедент, предпочитам да си спестя неизбежната критична забележка от бюрокрацията.