Нещо ново, нещо старо....и нещо назаем Опции

[Oгнената Грейс]

Защото не е за подфорум Самиздат, отварям тук нова тема за стихове, поезия, лирика....в която да споделяме страстта на думите, изречени вместо нас.
п.п - позволих си да взема заглавието на темата /Вая/ от стария форум http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=104696



Мъгла.
Безплътна.
Вездесъща.
Да бе проливен дъжд,
да беше буря –
да дрънчат стъклата,
порои жълти да се леят,
да се продънват небесата!
Да се надигнеше насреща
със рев, с ръмжене,
с лице от злоба загрозено,
до смърт да бе ме наранила!

А тя –
отърква се о мене,
безшумна като котка,
потайна като донос;
с език, горчив от дим облизва
лицето ми, ръцете,
в ума приспивно се промъква;
изтрива пътища, посоки
и гърлото на всеки звук затъква,
зазижда ме,
зазижда ме полека
във мекота,
в безмълвие,
в несъпротива…

Станка Пенчева
Април-май 2014
Последно стихотворение

[Riki]

Понеже в момента ,след нощния дъжд, е толкова свежо и приятно, ви пожелавам -Добро утро ! - с едно много любимо за мен стихче:



Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918

Николай Лилиев

[Oгнената Грейс]

Да ти каже дъждът...
Отвъд стъклата - дъжд. Човеци със чадъри.
И мокри улици. И мъничко тъга.
Бих искала сега да ме прегърнеш
и дълго да се взираме в дъжда.
Да помълчим. Да слушаме водата.
Да гледаме как капките пълзят
и как рисуват бавно по стъклата
рекичките на краткия си път.
Бих искала сега да те целуна.
И после...все така да си мълчим.
А вместо мен дъждът да ти повтаря думите
обичан, и единствен, и любим.

- автор: Радосвета Аврамова (caribiana)

[Riki]

[quote name='Oгнената Грейс' date='03/06/2017, 20:12' post='294']
Да ти каже дъждът...
Отвъд стъклата - дъжд. Човеци със чадъри.
И мокри улици. И мъничко тъга.
Бих искала сега да ме прегърнеш
и дълго да се взираме в дъжда.
Да помълчим. Да слушаме водата.
Да гледаме как капките пълзят
и как рисуват бавно по стъклата
рекичките на краткия си път.
Бих искала сега да те целуна.
И после...все така да си мълчим.
А вместо мен дъждът да ти повтаря думите
обичан, и единствен, и любим.

- автор: Радосвета Аврамова (caribiana)

Под облаците


Под облаците бледи
в началото на юли –
надясно слънчогледи,
наляво – лавандули.
Дъждът ми сипва глътка
златиста и лилава,
и от една прегръдка
сърцето ми узрява.
#
Той беше от онези дъждове,
които първо чуваш – по листата,
по тънките им нежни гърбове,
и тяхното потръпване приятно.
А после ароматът. На липи,
по-гъст и два, и три пъти по-сочен,
и чувството, че всичко се топи,
и нещо важно всеки миг ще почне


Мария Донева

п.п.Благодаря ти за стихчето в тон с моето настроение

А какво е твоето?

[Lucky]

ДУША

Тази песен е толкова пята ,
че ми втръсна до ужас , до смърт .
"Отпусни си - ми казват - душата ,
не от тебе зависи светът ."
Знам това - не зависи от мене .
Но и другата истина знам :
ако тя от покруса не стене ,
ако тя не изгаря от плам ,
ако тя чужди грешки преправя
и нехае , когато греша ,
ако тя се отпусне -
тогава

за какво ми е тази душа ? ...

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

[Oгнената Грейс]

Няма правилен избор…
Поисках да целуна липсата ти,
но ме болеше повече от всичко.
Презирах простичката истина,
че толкова безумно те обичам.
Не знам дали ме чуваш във съня си.
Днес аз съм само шепот на трева.
Бих искала да те погаля с пръсти,
но шепите ми пълни са с роса...
Бих искала да можеш да ме имаш.
Бих вярвала във всяко малко чудо.
Но няма начин...Трябва да си ида.
А ти сънувай дъжд от пеперуди...
автор: caribiana

[Riki]

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само
аз и ти
ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и…заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич…И нежност…
Как те искам…
Не знаеш…нали…

Знаеш ли,кой е автора на това? - “Знаеш ли,мое вълшебство…”- Caribiana

Ей,да знаеш, запали ме по caribiana.Трептите с нея май на една честота

Това съобщение е било редактирано от Riki на 05/06/2017, 14:30

[Oгнената Грейс]

Обожавам стиха и“!


Опитвам да те нарисувам с думи
по бялото платно на лист самотен
и сякаш цветни мисли от ума ми,
разбягват се в нощта със полет нотен.

В очите ти долавям тишината
на хиляди изгаснали вулкани,
покрите с рани, с пепел от Земята,
разбити с нежност бивши великани.

В косите ти е нощната прохлада
от залеза над плачещо кокиче,
пожар изгаснал - върху лунна клада,
сълза от спомен в поглед на момиче.

По устните ти мрака е накапал
най-нежното и сладострастно вино,
а вятърът навярно мен е чакал
да пием с него сладко от смокини.

По дланите ти с четката нанасям
на лятото най-топлите милувки
и сякаш във съня им се отнасям...
докоснат в миг... от нечии целувки...



Пак....

Пак си влизала в моята нощ.
Във съня ми открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
...и от мъничко нежност - остатъци...

Пак била си до мен, като грях,
като вятър раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.

Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.

За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
...във парченцата обич - изгубени.

Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години е чакал...

автор: Чавдар Василев