test
IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


> Под стълбата на каменния свод
green mile
коментар 14/06/2020, 15:51
Копирай адреса: #1


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 248
Регистриран: 04/06/2017
Потребител # 69



Рагика

: Няма време
Ако уцелиш птица в сърцето-
тя се мята и удря крадеца...
Ако зазидаш птица във клетка-
тя ще окървави ...красивата гледка-лъскава клетка.

Птицата -
не се перчи,
не смята че е права,
не е светица,
и не иска,
не е плътна,
не забива нокти в когото обича,
не се умилква,
тя отлита,
Птицата-
не държи съдбата си с криле-
така не би летяла
Съдбата на Птицата-
е просто-Небе-
и Съдбата я желае...

---------

Уморих се-
от удобния фалш,
уморих се-
да бъда страхлива,
уморих се-
да бъда не-аз,
искам пътища трънливи...


уморих се -
от човешкия ред,
той чертае райета-
на клетки,
искам моя си летеж-
по безумния стълб
на острието...
Небето...

***
Ще те търся -
в своята вселена-
ледена-
изпълнена със мрак,
с окови,
със съмнения.
със страх,
с пороци,
със смърт -изпълнена вселена-
със смърт...

ще-
разбия ледовете,
пороците -
ще ослепя-
ще ги жигосам-
с любовта ти-
ще Осветя-
Душата си-
ще я положа на Олтара-
и ще помоля -
Бог-
във огъня свещен-
да я разпръсне-
за да свети...
сияние
сияние...

ще те потърся -
в себе си-
през векове от смърт-
ще те намеря-
и
ще възкръстна-
защото ме обичаш..
защото те обичам...

сразена смърт-
родена мъничка звезда-
сияние...
и
Бог-
усмихна се-
сред купчина сълзи-
усмихна се-
Бог...

***
Ти заспиваш-
тихо-
подобно на дете-
тихо
чисто
светло
става
почистено,
свириш-
на сърцето ми
на тялото ми-
а
спиш...
как гоправиш?
излъчваш светлина...

аз-
съм будна-
страх ме е да заспя
сънят е чудовището,
което ме отвлича от теб
страх ме е
блуждая,
лутам се,
обичам те,
разкъсвам се,
мразя се,
благославям те,
стискам в душата си шепа стъкла,
искам да кърви,
обичам те.

утрото-
ме изгаря
на кладата
като вещица
остават само въглени...

нека-
само-
да е тихо
и
когато се събудиш-
да е мъничко по-топло
в душата ти
не искам да знаеш
скрих си кръста
в ръцете на Бог
искам
просто да летиш
обичам те...
***


Когато-
денят-
ослепяващо -оглупяващо-шарен-паун-
се сгромоляса-
като обратно построена пирамида-
аз търся центъра-
сред черно-белите неми картини-
неми-
остриета,по които лъжата се стича със писък-
остриета,които изваждат като бримка-
душата-
поставят я във центъра,
а черно-белите неми картини,
рими,
рози със сърца ,наместо бодли
и сърца със форма на рози-
постилат килими-
за
да стъпи на тях
с поне една сълза по-малко-
безпътният-разпънат
ден...

***

Розата нямаше нищо-
само един параван
и няколко трънчета-
коити навътре обърна-
да не би назад-
да те върнат...

Розата нямаше нищо
Розата ти се даде-
за да порозовее-
малкият ти мъртъв ад...

О,колко грешна!!!-
каза ти-
та Розата показва прелести!...
Ухания!-
каква суета,
да видим...
лист след лист-
о,само прелести-
само ухания-
издърпах всичко-
вътре няма нищо?...

Отрони сълза-
Бог не бил тук-
розата е просто-
поредният малък боклук.
***






--------------------
молитва
simplicity
is beauty
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
 
Start new topic
Отговор
green mile
коментар 14/06/2020, 16:12
Копирай адреса: #2


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 248
Регистриран: 04/06/2017
Потребител # 69



Таралежче малко,
бодлите твои -
благославям до една-
те пазят святата ти нежност-
от грубото докосване с ръка-
човешка...
и ръката моя-
от люспите-
на грубостта.

***
Всеки грях произтича от -
болка и страх...
а Душата-
е дете-
изгубено в гората-
...
всеки иска Светлината
всеки иска Свтелината
...
защо да погубваме-
детето?-
щом можем да преборим-гората?
...
защо убиваме детето-
щом можем да убием тъмнината?
...
Бог от калта не се уплаши...
а
я обърна-
наопъки
наопъки
Бог сложи на калта обратен знак
Бог сътвори Душата...
и счупена
и грешна-
тя
е единственият път-
към звездите-
тя е Вратата
...
моля,
пазете Душата-
от гората!

***
И кой е истински?-
дали дъждът-
който буйно те облива,
а след това изчезва?
Дали мигът-
който изчезва,
но те превръща безвъзвратно в някой друг?
Дали мъжът до теб-
оплел се в сладка тръпка?-
или-
е някой -вън
врагът-
от чийто меч
оставаш защитена
и
освободена?

Дали е Парис?
или е Ахил?

***
***


***

'Много хора пожелавали любовта
докосвойки кората, която обвивала
толкова много тъга.'


Едно дърво.Пред прозореца на едно болно момиче.
Момичето си казало,че когато падне и последното листо,ще умре.
Листата падали,едно по едно ,всеки ден.
Останало само едно листо.

Един млад художник.
Разбрал какво си е мислило момичето.
Много добър художник.
Изчакал нощта.
Покатерил се на стената,която се намирала точно зад дървото.
И.
Рисувал.
Едно листо.На стената.
Цяла нощ.
Много студена.Валяло.Цялата нощ.

Едно листо.

Момичето се събудило.
Имало само едно листо.
Стояло.
И пак.
И пак.
Отново и отново.
Всеки ден.
Събужда се.
Вали сняг.
Листото.
Стои.
Стои.
Бури.
Листото стои.

Момичето повярвало.
В чудеса.
Оздравяло.
Листото.

-Къде е моят приятел,младият художник?-попитало то?

***
не зная,не помня края.
Разказът е на О'Хенри.
само го преразказах.

***

излъгах,зная.
***
младият художник
е винаги там-
където-
между младото момиче и смъртта
има едно дърво,с едно листо.

И твоето дърво е такова.

Това съобщение е било редактирано от green mile на 14/06/2020, 16:19


--------------------
молитва
simplicity
is beauty
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
green mile
коментар 14/06/2020, 16:28
Копирай адреса: #3


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 248
Регистриран: 04/06/2017
Потребител # 69



Любовта се простира отвъд пределите на 'живота'.Много отвъд.А е най-истинският живот.
Винаги много ме е обиждало клишираното възприемане на нещата.
Например-като обичам някого,той да си умира от страх,че ще му се обаждам,ще му пиша,ще се домогвам до него по всички измислени от хората начини.
Сякаш няма други начини да се обича.

***
Когато Бог е поставил крилата на птицата,едва ли е искал тя да се тътри.
Нещата имат нужда от контрол, когато не са си на мястото.

Не знам дали е нужно нещата да бъдат контролирани,когато са от Бог и когато са достатъчно големи.
Чела съм за Паганини.
Музиката така е блъскала в главата му,че ако не станел през нощта да я излее /нотите/ върху белия лист,е щял да полудее.

***

'РЕалността е едно гето,в което живуркат дребните души'-Ремарк,'Черният обелиск'
***
И защото-
има гето-
Градът трябва да е по-голям

и защото го има-
прахът,
плъхът-
на кухия ден-
сънят-
трябва да е по-голям

и защото сетивата
/тези отвън/
са слепи-
трябва да има по-големи сетива

и защото-
когато отворим капаците на сетивата-
уж да влезе светлина-
а влиза мрак,
мракът на центробежните сили,
разпръскват,разкъсват,обезсмислят,оковава?
?,
и лъжат-
затова,
затова-
центърът-
трябва да е по-голям

Защото-
го има-
гетото-
нека-
Центърът-
да бъде по-голям,
нека
***
защото ги има стрелите-
нека мишената расте,
нека расте


Вероятно-
кухотата -
на мъглата
не би могла да издържи-
щом
се
оцвети
и изпълни
от кръвта

ако кръвта има посока,
точна до жестокост
/със себе си/
и не спира
за да се подпира-
на мъглатa

вероятно-
пътеката-
ше бъде
точка-
потръпваща,
пулсираща,

както сърцето,
което
има толкова много,
че си пречи,
ако не пръсне кръвта-
пронизващо с неспирни
електрични стрели-
само-себе си

в сърцето са пътеките

затова-

строшеното-
нахално
ще покълва

а споменът-
е само
малодушно извинение-
за правото на нови начала/а те начала ли са?/

на разума -парцалът-
натикан грозно-
в устата на дете-
за да не чува
съвсем разумната ни съвест-
как нещо ,някъде -'реве'

не позволява Истината спомен-
в спомен-
/вероятно/-
се превръща-
само това-
в което постоянно се завръщаш.

Това съобщение е било редактирано от green mile на 14/06/2020, 16:31


--------------------
молитва
simplicity
is beauty
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic

Отговори в темата


Reply to this topicStart new topic

 



Олекотена версия Сега е: 02/07/2020, 14:36
IP.Board Skin developed by: skinground.com
test