test
IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


> Романа и Гетика, Йордан
bozman
коментар 17/01/2018, 23:32
Копирай адреса: #1


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 37
Регистриран: 06/06/2017
Потребител # 76



XI. Iordanis
Iordanis, Romana et Getica, recensuit Theodorus Mommsen, Berolini apud Weidmannos 1882, in Monumenta Germaniae Historica inde ab anno Christi quingentesimo usque ad annum millesimum et quingentesimum, edidit Societas Aperiendis Fontibus Rerum Germanicarum Medii Aevi, Auctorum antiquissimorum tomi V pars prior, Berolini apud Weidmannos 1882.


XI. I. Ръкописи от първи клас на достоверност според класификацията на Mommsen:

1. Frechvlfvs Lixoviensis, ante a. 830
2. Heidelbergensis 921 (nobis H), saec, VIII
3. Vaticanvs Palatinvs 920 (nobis P), saec. X
4. Valenciennensis (nobis cool.gif, saec. IX и т.н. плюс още двадесет и един ръкописа.

Втори клас:

1. Vindobonense n. 203.
2. Pavlvs Diaconvs historiae Romanae, ante 774.
3. Landolfvs sagax inter a. 977 et 1026.
4. Heriger Lobiensis – 979, продължена от Hvgo Flaviniacensis до1100, от Otto Frisingensis до 1143 г. и т.н. Общо 14 ръкописа втори клас.

Трети клас:

1. Части от Getica в късни преписи ( след XIII в.) на Приск, Помпей Трог, Вигилий, Ливий, Орозий и т.н.
2. Dvacensis codex n. 753 saec. X.
3. Codex Atrebatenis ( nobis Z).
4. Cantabrigiensis (nobis X), Trinity Cillege O. 4. 36. и още осем ръкописа.




XI. II. Споменаване на термин vulgares и производните му в Romana.

1. 363, 21 Illyricimque saepe ab Herulis, Gipidisque et Bulgaris devastantibus per suos indices frequenter obstitit viriliterque cecidit. Пазажът е копиран от Марцелин Комес.
2. 388, 10-11 Hi sunt casus Romanae rei publicae preter instantia cotidiana Bulgarum, Antium et Sclavinorum. Так там.

XI. III. Споменаване на термин vulgares и производните му в Getica.

1. II, 15, 16-17. … quis more vulgare essedas vocant haec pauca de Brittaniae insulae forma dixisse sufficiat.

2. XXXIX, 203, 14-15. Nec mihi fas est aliquid vulgare dicere, nec vobis oportet audire. В мануескрипт L е изписано uulgurae ducere.
И при двата случая термина означава епитет – простонародно, обикновено.

3. V. 35. 8 -10. Ultra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrum mala fecerunt.
Под линия Момзен уточнява: „uulgarum V, burgarum O
(В иданието Historia Gotthorum, Vandalorum, & Langobardorum, Hugone Grotio, Amsterdami, 1655, израза е Vltra quos distenduntur supra mare Ponticum Bulgarorum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecere. Същите граматични форми имаме и в изданието Operis de Originis Slavicis, pars III, Apparatus Geographicus, Sectio XV, Johann Christoph Jordan – 1745, стр. 159)

Виждаме, че термина Bulgarum има различна ортография.

3.1. От Г. Ценов ( “Южно от тия склавени и анти, по брега на Черно море, живеели според Йордан българите”, „Народността на старите македонци”, София, декември 1938 г.), LIBI, t. I, стр. 337, 1958 г. ( „Отвъд тях, над Понтийско аморе, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни, поради лошите последици от нашите грехове” ) до ден днешен, този израз от „Гетика” се възприема по този и сродни по смисъл начини, а именно, че на север от Черно море е имало български земи, там са обитавали българи и т.н.

В два от единадесетте най-стари преписа, има различeн изпис на термина bulgarum ( uulgarum – cod. Valensiennensis saec. IX. и burgarum – cod. Ottobonianus saec. X. ).


Последователност на разпространение на „Гетика” – с гръцки букви са обозначени загубени преписи.

XI. IV. В светлината на този материал, ние предлагаме друго виждане по въпроса:
1. В двете си творби, Романа и Гетика, Йорданес ползва най-различни етноними и подразбираемо ги повтаря многократно и дори стократно (Gothi, hunni, sclaveni и т.н.). Термин bulgares няма споменат нито веднъж, като авторова констатация – всички тези термини ги копира от Комес Марцелин.

1.1. Йорданес не е копист само на Касиодор и Комес Марцелин.
Cristina Martín Puente съобщава (Aspectos del vocabulario del „De summa temporum vel origine actibusque Romanorum” de Jordanes, 3.2., ISSN 1697-4239, Nº. 6, 2000, Universidad Complutense) : Открих два семантични неологизъма, които не са документирани от християнски автори [единият от тях е] съществителното „фамулус”, което в класическата латинска литература означава „роб” или „свещеник на божество”. При Йорданес има смисъл „който е на военната служба на някого”, също както при Lucano [Marco Anneo Lucano], Stacio [Publius Papinius Statius ] , Silio Italico [Tiberio Cacio Asconio Silio Itálico] и Claudianus [Claudius Claudianus] … (He detectado dos neologismos semánticos que no se documentan en autores cristianos, el sustantivo famulus, que en latín clásico significa ‘esclavo’ o ‘sacerdote de una divinidad’ y en Jordanes tiene el sentido de ‘el que está al servicio militar de alguien’, como en Lucano, Estacio, Silio Itálico y Claudiano…).
Това откритие на Cristina Martín дава много ясни податки, че Йордан е копист и на други автори освен общоизвестните, т.е неговият авторски дял вероятно да е твърде скромен в разглежданите от нас произведения.
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
 
Start new topic
Отговор
bozman
коментар 17/01/2018, 23:39
Копирай адреса: #2


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 37
Регистриран: 06/06/2017
Потребител # 76



При Йордан този здрав смисъл в подхода към текста не се прилага и стадно се тръгва към „български селища”. В кодекс Valensiennensis saec. IX., един от трите най-ранни кодекса ( де-факто по-ранен е само един – cod. Heidelbergensis, от VIII в. изгорял в дома на Момзен при пожар) изрично е записано, че термина е бил uulgarum или vulgarum ( което е същото с различна калиграфия на V – вж. т. 3). Този термин е форма в род. п. мн.ч. на основната форма vulgaris, [vulgus] – обичаен, обикновен, общ, повсеместен, общоизвестен, обикновен, публичен. След като става въпрос за неодушевено същ. име { подобни словосъчетания in suas sedes reverti – връщане към местата (родните, обитаваните и т.н.), priores sedes tenet – първите владеещи земята, Еpiscoporum sedes – епископска катедра и т.н.} sedes – място, обитаема земя, насилие над текста е термина vulgarum, да се разбира като определение на етнос, какъвто освен това няма употребен авторски от Йордан при съставянето в Гетика и при описанието на въпросната територия.
Този термин vulgarum sedes трябва да се разбира като „място на обичайните земи”, „място на обикновени земи”, като се визират очевидно липсата на латински колони (coloniae ) и клиенти (clientes ), които да ги стопанисват. Т.е. тези земи са извън територията на Изт. Римска империя.
За клиенти вж. Compendio de la Historia Universal, Gr WEBER – 1853, стр. 253-55-64-73-323. https://books.google.es/books?id=Xx5A2AkiueMC&pg=PA264&dq=&hl=es&sa=X&ved=0ahUKEwjGqu_z06rYAhXDchQKHfERBzgQ6AEIOjAD#v=onepage&q&f=false ://https://books.google.es/books?id=Xx...;q&f=false .
Още повече, че Йордан познава и употребява адекватно този термин : „ ... аscitis certis ex satellitibus patris et ex populo amatores sibi clientesque consocians paene sex mille viros cum quibus inscio patre emenso Danubio super Babai Sarmatarum regem discurrit ...” (Getica, 131, Momumenta Germaniae Historica, t. VI, pars Prior, стр. 131, LV 1-3, Berolini , 1882.).
В същото издание термина се употребява в Romana, 338 28; Romana, 369 22 ; Getica, XLIV, 233 10 и т.н.

Юстиниан издава „Земеделския закон” ( Ιουστινιανου βιβλιων, Vat. Gr. 2075, saec. XI., https://digi.vatlib.it/view/MSS_Vat.gr.2075 ) през 532 г. По времето на Йордан той трябва да е доста добре известен сред чиновническите среди на империята. Там са упоменати като земевладелци освен clientes, също κυριος и γεωργος ( Византийский сборник, Ленинград, 1945 г., Е. Э. Липшиц, стр. 115-123).

Нещо повече, Йордан говори за клиенти, в разказа за Теодорик малко преди разглежданият от нас пасаж, когото счита за свой предшественик по род. Именно поради тази причина, че е употребил термина vulgarum sedes като „място на обикновени земи”, той смислено може да продължи повествованието, че именно от тези нестопанисвани земи ( hinc iam) започват нападенията си хуните (hinc iam Hunni quasi fortissimorum gentium fecundissimus cespes bifariam populorum rabiem pullularunt). Виждаме, че това „нестопанисване” е подчертано с fecundissimus cespes – плодородни треви. От класическото caespes – преплетени гъсти треви, храсти и клонаци. В противен случай се получава недоразумение – земите български, а хуни тръгват от там. Именно от това недоразумение и насилване на текста, тръгват имперските историографски школи да пропагандират несъществуващи български земи и съответно „българи”, там, където никога не е стъплав цивилизован европейски крак и да виждат българи там, където никога не ги е имало.
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
bozman
коментар 15/02/2018, 00:24
Копирай адреса: #3


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 37
Регистриран: 06/06/2017
Потребител # 76



С картинките тук: https://www.academia.edu/35773758/XI.doc
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
wal
коментар 16/02/2018, 20:28
Копирай адреса: #4


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 673
Регистриран: 10/06/2017
От: Русе
Потребител # 97



Не ти се отварят картинките Боцмане.
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
bozman
коментар 17/02/2018, 16:08
Копирай адреса: #5


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 37
Регистриран: 06/06/2017
Потребител # 76



Цитат(wal @ 16/02/2018, 19:28) *
Не ти се отварят картинките Боцмане.

--- Виж тук стр. 46 по брояча: <a href="https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxidWxnYXJpYW5uZXdoaXN0b3J5fGd4OjQ4NjAzMGE0NDc4NzdiMD
Y" target="_blank">https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=...MGE0NDc4NzdiMDY
</a>

Картинката е взета от тук - стр. 80 от изданието на Момзен - първата, която изброява кодексите съдържащи Гетика:
https://archive.org/stream/iordanisromanae0...ge/n80/mode/1up
Втората е хронологична последователност на паметниците от първата рисунка, но не се сещам от къде съм я взел. Ще се опитам да я кача тук.
 
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic

Отговори в темата


Reply to this topicStart new topic

 



Олекотена версия Сега е: 20/06/2018, 22:50
IP.Board Skin developed by: skinground.com
test