Версия, подходяща за принтиране

Виж темата в оригиналния и вид

Форум АБВ _ Литература _ Костюм за стъкло/ на Хък

Публикувано от: green mile 04/07/2017, 16:25

Лошият стоеше в ъгъла-
не спеше-
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник,
понякога нахалник,
всички дразни,
но винаги със скрит приготвен щик...

Добричките, добруваха-
понякога тъгуваха,
понякога ревнуваха,
понякога щастие-ствуваха...,
но рано или късно-
всички се раздуваха
и тъй натежаваха...

че корабът им се разклати...
О, колко страшно!
О, моля ви,спасете!-
пищяха 'честивите'-ревяха,
и блъскаха с друг във друг,
очите посиняха, намразиха,
настана студ-
доброто изтъня
и нещо хладно изпълзя...

Лошият изчезна,
секунда сън,
пресекна времето ,
и миг един...

добрите-
отвориха очите-
няма пробив-бяха пак добри,
не, нищо не се случи-
секунда някаква потрепна-толкоз,
добрите се нахраниха,
усмихнати-порозовяха-
добрите просто-оцеляха...

завеси, хепи енд,

нататък може да не се чете

зад кадър-
костюм един запушва ня'ква дупка,
цигари, разни грехове,
очите извърнете,
очите приберете- в джобовете
костюм един запушва ня'ква дупка
чистачката на кораба побутна-
под костюма рухнаха безброй стъкла,
лошият бил стъклен- ха,ха!
купчина стъкла,

изхвърлете боклука!
няма поука
да не би добрите очи-
да видят-
сърцето-набодено на щик.
Свалете кадъра!
Съвестта свалете!

и леко спете...


Публикувано от: hristam 04/07/2017, 17:51

Брей! Добре ти се отразява липсата на Хък. Звучиш вдъхновено!

Публикувано от: Горския 04/07/2017, 21:05

И ревнива, знаеш! laughing.gif

Публикувано от: green mile 04/07/2017, 22:04

Там-в Рая-
ангели пееха, весели песни и
безгрижно се смееха-
те бяха в Рая...

Но-
малкият Ангел-
стоеше тъжен
настрани...

'той е луд-
шушукаха-
иска да слезе-
долу-
долу!-
в грозната реалност...

той е луд-
да слезе-
при грубата материя-
на хората,
при черното-
на земята,
при тъмнината-
на плътта,
в устата на злото!
О,колко безумно!'

-и те събраха Светлината-
около себе си-
и го оставиха
сам
той
скочи в греха
на земята-
Малкият Ангел-
огледа се-
видя-
тялото на Бог-
разместено-
болящо
и започна-
да подрежда-
летеше без да спира-
кървеше,
и подреждаше,
болеше,
раздираше крила,
раздаваше парченца Светлина,
не се боеше -
да влезе при греха-
просто -гореше
и-гасеше-
с крилата си,
раздаваше парченцата -свои- от Рая
и подреждаше,
без да спира-

докато-
не раздаде малкия си Рай-
на хората...

не остана нищо от Малкия Ангел...
само мъничкото му сърце-
защото беше човешко,не бе съсвършено
не посмя да го даде на никого...
даде само Небесата...

на- земята...

'Господи!-
той се отказа от Теб
и отиде при хората-
в тази грозна страна!'-казаха ангелите в Рая-

'Не-каза Бог-
той се върна при Мен-
и излекува раните Ми!

Всеки може да танцува-
когато някой -луд-
лекува!'-
и Бог прибра малкото,човешко сърце на Ангела-
позна го лесно-
то светеше...

Публикувано от: green mile 04/07/2017, 22:21

Как мразя шумотевицата
прашна
и кряскащата суета,
безсмисленото блъскане във клетка
на птици,перчещи се със това,
че имат лъскава верига на врата.

Как мразя избора на всички хора,
решили да живеят в гъстата мъгла
на прашната земя,
без музика и без небе,
без тишина.

Как мразя скъпите им удоволствия,
превърнали земята във болник,
как мразя всичката луксозна грозота
на хищната,безчувствена тълпа,
напълно глуха,сляпа-
за стоновете на умиращата красота.


Публикувано от: green mile 04/07/2017, 22:24


Сочен град-
и сочна плът-
сгъстена топка сочен свят-
много крясък, много вик-
след тях-
изпепелена диря, пепел,прах.

Сух скитник-
приклекна-
обгърна розата-
едва разтвори-
сухи ръце-
обгърна розата-
остана-
премръзна,
изсъхна-
остана-
разкъсан-
прегърна-
цветето-
тълпата от сочност изцвили-
по гърба му-
отмина,
някаква суха черупка -
се прекатури
и се пръсна-

розата
разцъфна...

Публикувано от: green mile 05/07/2017, 15:11

lucy
-----------------

Люси--
стана--
не много рано
от паравана,

съвсем
замая/смя/на/

от свойта каравана-
с дъх на нощните приспивни люш-бонбони....


Оле!
Започва циркът,
Люси оголена пое, върху някакви
уморени вчерашни коне,
/не ги убивайте,нали?..,не,не! ,Люси в себе си зове/

виенско крясно колело,
цветно-с-кожи,всякакви,
Браво ,бе Люси,
ръкомляскат знайни не-дружи-
Люси скача-клоун на клоун,
Цял свят иска Люси да е стоун
/циркът,де/

Циркът се върти със бясна скорост,
Люси--сам--сама стои,
в центъра,
/къде ли вдянаха се кафеникаквите каубои?
Kolko glupava si,lucy, ми кравите нали ,някой ги дои.../

вече/р/ е---
циркът тънко си работи
с болни,чужди обороти,
Люси хилаво пое
с подпетени STOP-нозе

чака
котаракът -
във фургона,
котка също чака,

и юнакът,

опс,грешка--
юнакът боза/е/
цели 25 години

/О,Вий,господин Фелини,
да знайхте как във ваш'та Чинечитта,
се набутва цялата житейска свита,,,/



Люси се завива с паравана,
никой за Люси да не пита,
Люси сълзи си не рони,
Люси има люш--бонбони.

Публикувано от: green mile 05/07/2017, 22:41

05:40:39

Гълъбът

'Дали ще ме видят'-мислеше си гълъбът-'тревата е трърде висока,трябва да дойдат гаргите'.

-Мамо,какво кълват гаргите!-извика детето,което седеше на масата до прекрасната висока трева и ядеше пица.Детето видя.Детето видя.
И много други хора седяха до прекрасната висока трева,но те само ядяха пица.

'Успях!'-каза си радостно гълъбът,поставен в кутия за обувки...

От този ден стаята на жената и детето засия.В нея имаше толкова много крила...
А вечер жената можеше да спи ,там ,където бяха крилата и не сънуваше своите кошмари.

'Това е щастието!'-мислеше си радостно гълъбът и изписваше усмивки на двете лица,махайки неуморно малките си крила.А те бяха много,много малки.
'Само да порасна,и ще им покажа песента на крилете си,а те ще ликуват,искам да видя как ликуват'-мечтаеше гълъбът-само да порасна...

...-Вече мина месец=каза майката-а гълъбът все още не може да се справя сам...какво ще правим.

'Нейният любим я вика,а тя не може да отиде,понеже е загрижена за мен....
А аз си мислех,че им нося радост'-засрами се птичето и наведе тъжно глава...

На другия ден кутията за обувки стоеше съвсем притихнала на пода.
Майката вече нямше кошмари и не се боеше да остане сама с детето си...

-О,пусни гълъба-каза тя,нека полети...
И гълъбът полетя!Толкова високо!толкова високо,както никога досега!
Възторгът.
Радостта.
Както никога досега.

'Колко хубаво-каза си гълъбът-колко хубаво!-' и се усмихна.
Както никой път.

-Мамо,гълъбът!-извика детето-нещо става!
'Няма нищо'-тихо каза птичето-'няма нищо...'

-Няма нищо-каза детето
-Няма нищо-каза майката
-Няма нищо-повториха скъпите парцали в гардероба
-Няма нищо!-изврещяха пиците до високите треви...

Но има Бог
Жената отвори притихнала кутия за обувки и се разплака.
'-Не гледай-каза птичето-не гледай'
Жената грабна гълъба в шепите си и се замоли горещо,а сълзите и капеха върху нежните перца и не им позволяваха да изстинат...
Жената се молеше,жената реши да не спи през цялата нощ.
'Тя се моли на Бог'-рече си птичето-и се почувства по-добре-'
тя се моли...Не мога да се преборя с Бог...
Но тя,тя няма да спи цялата нощ.
На другия ден красивите и' очи ще са погрознели,а ръцете и ще треперят.
На другия ден тя няма да може да отиде на работата си и няма да нахрани детето си...'

Птиците са отговорни завинаги за тези,които са опитомили-каза си птичето - усмихна се и също се помоли.

Женат почувства остра болка.
'Не трябва да го пускам-знаеше тя-не трябва.'
Пак усети болката.
А птичето беше по-добре.
'Само за миг'-каза си жената-за миг.
Топлите шепи,дето беше Бог, се отделиха.
Само за миг.
Само за миг птичето разпери криле
Само за миг.
Бързаше,много бързаше.

Жената се разплака.
'Сега тя ще спи-каза си птичето-красивите и' очи пак ще са красиви и ще нахрани детето си'...


На малката птичка,която умря в ръцете ми преди няколко часа.







Публикувано от: green mile 20/09/2017, 21:20

Розата-
безумно смела е-
разкъсва-
топлия уют
на пъпката-
не знае-къде е,
не иска зрители,
но продължава
с разкъсването,
лист след лист-
разцепва
нежната си плът
отново и отново-
лист-
и все по-нежен,
и все по-чист,
разцепва,
без страх,
не и' пука-
кой видял и разбрал...
просто-
разпъва сърцето си в музика,
а сълзите
удавя
в ухание...

Моля, каза Малкият Принц, ако случайно видите това,
не го наричайте с абсурдната дума-цъфтеж...
Това е само малкият ,смешен номер на моята Роза-
не-да живее за вас,
тя-умира за вас...

Impossible is nothing,when God exists
.

Публикувано от: green mile 20/09/2017, 21:39

Нещо ,твърде провокиращо ме!

И пак е нощ-
и пак боли ме-
/малкото ми тяло,притиска разплискната ми душа/
и пак не спя
и пак съм -
както винаги-
от другата страна...сама

Как ще разстреляш
Някого-
който сам всеки ден
се разстрелва?

Как ще е близко
Някой-
Когото
гледаш наобратно?

Как ще осъдиш-
Някого-
когато ти
си част от Него?

Питам те-
как ти се противиш
на болката безкрайна?!
Как лекуваш?
Как летиш?
Как умираш?
Как Святото във теб спасяваш,
умножаваш,
раздаваш,
как превръщаш-
неправдата във копие
как на него се нанизваш
как от кръвта ти се спасява стрък трева,
от което-
ставаш голям като небето,
за да се нанизваш пак и пак
за още малко съживено цвете,
как мечът не е за да се размахва,
как той е твоят личен Кръст,
как само от болката ти не ръждясва
как сам си меч
и как отрязваш-
на дявола грозния пръст?

Как Бог не е Нещо-
което да чакаш,
а Нещо-
което сам Сътвориш

Публикувано от: green mile 20/09/2017, 21:45

И ако смисъл някакъв намирам-
да бъда-
то е единствено -
когато-
срещу течението се обърна-
и раздера реалния си ден...

Да ровя из обвивките си чужди-
натрапени от немощната тлен,
от всичко видимо
извайвам остриета-
за да изведа през мъртвите обвивки-
поне за кратък миг-
единственият смисъл в мен-
детето

Публикувано от: green mile 22/10/2017, 17:18

Левски


не хареса ти -
чужди дворове-
пометени-

пометени-
чужди
дворове


остана-
в раната-


при ранената-
остана
не се огледа за друга,
за помощ не се и огледа,


стана-
от ямата

нищетата
на ропота-
не е по-добра
от хомота

разбра го

няма мисъл за други,
и оплаквачки-няма,
няма заблуди,

просто-

стана от ямата-

възстана

Публикувано от: green mile 27/10/2017, 21:25

Когато-
пристигаш от звездите-
а после се раждаш-
на някакъв тесен бряг-
а после-
брегове те смачкват-
и крилата си влачиш-
в процепи-
наричани-нормален живот...
когато видиш-
скалите на нормата-
тапицирани -
с твоите криле-
тапицирани...тапицирани

О,тогава-
океанът е пристан,
а домът -
най-прекрасният дом-
моето лично Небе

Публикувано от: green mile 27/10/2017, 21:28

Не отхвърляй
нежността ми-
нямам нищо друго-
не оставяй-
обичта ми-
родено дете-
не мога да го върна
обратно-
къде!
къде


Публикувано от: green mile 27/10/2017, 21:34

животът ми пречи

Умираща майка,
а аз просто узнавам

очите на болно дете,
а аз наблюдавам

жена -без-любов-
цвете-
което-се бори- с живота
!!!
аз и това преживявам

момче с душа до абсурдност-
красива и нежна-
пише,
че влажен и червен
е паважът

а аз
се смятам за важна,

скрита-

зад завеси от смях ,
и мен,
и реалност,
и щастие,
и прах-

сърца в стъклени тела-
прозрачни до болка-
тихо почукват
/при всеки удар/
чувам ли
чувам ли
чувам ли-

СКРИТА-добре
под
обвивките на своя живот,
обвивки,
обвики,
кухи слоеве?
слоеве,
слоеве,

тихо почукват сърцата в стъкло,
нищо не искат
просто болят,

и разбирам,
животът
ми пречи.






Публикувано от: green mile 27/10/2017, 21:44

Всеки път-
когато заговоря-
истината стене,
сякаш думите ми я разместват,
всеки път-
когато заговоря-
убивам цвете-
не-от мен-създадено-
дарено-
изстрадано години преди мен-
съвършено...
Дори,когато-
'достатъчно съм изтъняла'-си мисля-
а ръцете ми-
почти прозрачни са-
пак наранявам...-
когато заговоря-
раздирам на нещо свято
Небесата...

бих искала ,
да би ми дал Бог дарбата-
когато заговоря-
да помилвам-
/но да ме няма/,
да горя-
/но да не видят/,
да обичам-
/но да ме отричат/,

но
не мога-гадна суета..

по-добре- с живота да рисувам-
а за това е нужно
да мълча

и,ако кажа нещо -
тъй прекрасно!-
да знаете-
че е лъжа...

----
Някой се опита-
да разруши-
къщата-
с красивите стени...

poor...

щом Цветята плащат-
красотата неудържимо се възражда...

Публикувано от: green mile 27/10/2017, 21:48

Вероятно-
кухотата -
на мъглата
не би могла да издържи-
щом
се
оцвети
и изпълни
от кръвта

ако кръвта има посока,
точна до жестокост
/със себе си/
и не спира
за да се подпира-
на мъглатa

вероятно-
пътеката-
ще бъде
точка-
потръпваща,
пулсираща,

както сърцето,
което
има толкова много,
че си пречи,
ако не пръсне кръвта-
пронизващо с неспирни
електрични стрели-
само-себе си

в сърцето са пътеките

затова-

строшеното-
нахално
ще покълва

а споменът-
е само
малодушно извинение-
за правото на нови начала/а те начала ли са?/

на разума -парцалът-
натикан грозно-
в устата на дете-
за да не чува
съвсем разумната ни съвест-
как нещо ,някъде -'реве'

не позволява Истината спомен-
в спомен-
/вероятно/-
се превръща-
само това-
в което постоянно се завръщаш

Публикувано от: green mile 31/10/2017, 22:48

Предизвикателството-
смелостта-
да видиш-
че да докоснеш прелестта на нечия
Дъга-
със своята добра усмивка-
прави просто -
нула-0-/твойта нула/

###

Предизвикателството-
способността-
от нула-
0-
да започенеш-
думата-0бичам-
без да сричаш
и-
без да е лъжа...

###


Предизвикателството-
лудостта-
да отмяташ-
законите-
като страници-
и да продължаваш-
да четеш-
оттатък-
докато разбереш-
че първо бяга времето-
подобно червей-
когато-
Небето целуне Земята...

Публикувано от: green mile 31/10/2017, 22:57

и всичко-
що е плът -се вижда-
затова и плътността-
тъй злобно ненавижда-
Това,което се не вижда...

Публикувано от: green mile 31/10/2017, 22:59

спомените -ако са истински-
просто са остри-
не остават следа от съмнение-
капките кръв

и блестят на разсъмване-
съвсем недвусмислено...

Публикувано от: green mile 31/10/2017, 23:31

В дървета е пролет.

Тя ще умре!
Разбрахте ли?-
тя ще умре!

Със своята влудяваща загадка-
на нежност-
ронеща се във прахта,
на клонът-мрачен-
сгърчил се в любовна тръпка-
единствена
и кратка...

Публикувано от: green mile 31/10/2017, 23:42

И нека Бог прости ми-
ако ще е грях-
не искам аз добро да правя-
за да получа награда-
на Рая -златия прах...

искам,ако скитника нахраня-
да би ми стоплило сърцето,
а не да бъде с мисъл за небето
и да го правя от страх...

Публикувано от: green mile 01/11/2017, 00:23

...да би могло...,
но-
в чашата събирам/ли?/-
капките Човешка пот червена,
трева от тях ли никне,
или змията смъртно е ранена,
къде е чашата,
проглеждам ли иззад завесата съдрана,
къде е съдържанието,
и аз -
наоколо,
наоколо,
наоколо
въртя се /
/разбирай -омотана/-
о...,
тъй тежка-
/разбирай-съвършена/-
е червената покана..

Публикувано от: green mile 01/11/2017, 00:27

когато само вдишваш-
те души-
точно толкова,
както-когато не достига въздухът

но после-издишаш
и разбираш-
че не е същото...
не е същото

животът изтича през пръстите-
ако го гледаш отгоре

отстрани-
галиш кристални коси,

а отдолу-
направо-вали...но не обикновено,а
през струни на пръстите-
някак много красиво
и живо

точно навреме-
вали...


writen about Broko

Публикувано от: green mile 01/11/2017, 00:30

спомените -ако са истински-
просто са остри-
не остават следа от съмнение-
капките кръв

и блестят на разсъмване-
съвсем недвусмислено...

Публикувано от: green mile 01/11/2017, 00:48

Умирах безкрайно-
и мислех,че боли-
но-
разбрах -
има по-страшно от смъртта-
и то е-
ТЕБ-
да не те боли!
По-страшно е-
да чуваш
как чуждата душа кърви,
как любовта се моли на колене,
а после сама се разпъва на кръст...
как розата расте под ударите на сърцето ,
как векове са нужни то да стене,
а после се валя в студената пръст...

свещички-
подредени с форма на сърце-
под един прозорец-
дете с протегнати ръце-
Господи!,
ако те има,
запали свещичките,
нека аз да умирам,
моля Те,
само да са живи те!

Публикувано от: green mile 10/11/2017, 03:14

Недей да идваш, Фани-
при живите-
знам, че го обичаш
много,

но все забравяш, Фани,
мила,
че ти си мъртва

а той живее

не можеш да преминеш
през живота

мила, знам,
че би разровила със немите си пръсти-
онези- брулените гробища,
би го намерила, би умряла,
за него,
нищо работа,
та всеки миг го правиш,

но, мила,
ти все забравяш,
Фани,

че мъртва трябва пак да си останеш-
заради него-

не разбираш,
не знаеш,
и тази болка в мъртвото ти тяло-
откъде се взе???

а също и сълзите?
Фани,
не знаеше, че с тази болка
ще имаш сили
да изровиш толкова
дълбокото небе

===========
/ не съм при вас,
аз съм от другата страна,
оставих ви морето,
не ви дължа брега/


Публикувано от: green mile 12/11/2017, 19:46

Защо сте толкова прозрачни, хора?

под тежестта ви- ранени са думите-
след тежкото във вас , те са вече други

не мъчете буквите-
всяка дума-
моли за пощада-
изтръгната безмилостно от мида - перлата-
разпъвате, за да извика от болка-
и с тези викове редите живота си,
спестете на бисера бодливите тръни-

та вие сте толкова прозрачни, хора...
не е нужно да кървят тъй болно думите,

фалшивите следи обагрят всяка ваша струна,

а вие сте до алено
прозрачни, хора.







Публикувано от: agrippa 12/11/2017, 20:02

Как мислите – чете ли тука бившият Хък?
Или е превъзмогнал форумите и другото виртуално общуване.
И къде може да се прероди този герой?

Публикувано от: Бай Ганьо 12/11/2017, 22:29

Фантом laugh.gif

Публикувано от: green mile 13/11/2017, 00:34

Хък,
аз знам, че четеш.

Затова- ще ти напиша нещо от Дикинсън.
---------------------------------
Колко е мрачно да си някой
-и като жаба мокра-
да казваш цял ден свойто име-
пред възхитена локва!
******

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда-
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата-
какво тя точно значи.-

както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа-
болно и определено..
1895
******

Много безумие е най-върховен смисъл-
за поглед,който различава,
Много смисъл е най-чисто безумие-
където множеството обладава.

Ти си нормален-щом си се оставил
на туй,което те надига.
Опъваш ли се- ти ще си опасен-
и окован с верига.
1862


Публикувано от: Riki 13/11/2017, 13:52

Веднъж - форумец , завинаги - форумец! animatedwink.gif

Публикувано от: green mile 25/11/2017, 00:41


Рагика 21:39:33
Споделям,че никога не съм вярвала в реалността.Споделям мнението на Ремарк,според който реалността е -гето ,в което живуркат дребните души.И че въображението е много по-истинско и затова и ни е дадено.
Споделям и вярвам,че факт и Истина-са две различни понятия и,че страхотно се ядосвам,когато се мешат.А те се бъркат винаги.
Споделям,че фактите-са човешко понятие,и по тази логика силно изкривено...
А Истината е Божествено понятие ,и по тази логика-нелогично/за нас/,понякога абсурдно,твърде голямо за нас,много често -в пълно противоречие с фактите.

Споделям,че от малка не вярвам в тъпата концепция за човешкия живот...
Не вярвам,че човек се ражда, за да расте,да се размножи и след това да умре.

------------------------
, 21:55:58
Защото -
отново, отново- някой си отиде-
се питам-
мен защо ме има?

Защото-
се оспорват-
ударите на сърцата на децата-
се питам-
мен защо ме има?

Млада жена
с прекрасни нозе-
танцува...,
но не
жената куцука
покрай нея-буклука-
и -
само-
'красива'-
е допирната точка-
между двата свята...
и- питама се-
мен има ли ме?

Защото-
се влюбвам-
нямам пощада,
защото-
сама си извайвам клонки
за клада
натрупвам ги,
обичам те,
превързвам се-
да не мога да грабя,
помолих те-
да запалиш клечката
и
бързо да бягаш...

Затова,за всичко това-
се питам-
има ли ме-
или съм -
най-грозната лъжа?









Публикувано от: green mile 15/12/2017, 12:10

Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо

Публикувано от: green mile 18/03/2018, 23:37

Ти заспиваш-
тихо-
подобно на дете-
тихо
чисто
светло
става
почистено,
свириш-
на сърцето ми
на тялото ми-
а
спиш...
как го правиш?
излъчваш светлина...

аз-
съм будна-
страх ме е да заспя
сънят е чудовището,
което ме отвлича от теб
страх ме е
блуждая,
лутам се,
обичам те,
разкъсвам се,
мразя се,
благославям те,
стискам в душата си шепа стъкла,
искам да кърви,
обичам те.

утрото-
ме изгаря
на кладата
като вещица
остават само въглени...

нека-
само-
да е тихо
и
когато се събудиш-
да е мъничко по-топло
в душата ти
не искам да знаеш
скрих си кръста
в ръцете на Бог
искам
просто да летиш
обичам те...




Публикувано от: green mile 19/03/2018, 04:31

На храброто момиче -
от стъкло-

мълчащо-
смело,
не-искащо,
сърцато,
крилато,

понякога тъй непознато-

за хората в килии от олово-

от спазмите в очите-
премълчани-
честта на цветето-
във себе си то брани-

и капчиците неизтрити-
солени-
подрежда-
неизменно-
в стълбичка-
от бисери-

навярно-
храброто момиче от стълно-
не знае-
че люспите в очите ще изпадат-

да скрие иска-
стълбата -
от бисери-
обаче-
тъй силно.силно,силно,
изплаканите перли-
светят....

Публикувано от: green mile 19/03/2018, 20:44

ти-
проникна толкова дълбоко-
там-
където и аз нямам достъп-
кажи ми,моля те,
какво е там?

чисто -
като буквите на бялото тук

?

добро ли е

съпричастно?

мога да обичам без да се мразя
***
мога ли да видя котенцата?


***

кървя

***
излъгах-


както винаги-мразя

както винаги-съм външна

както винаги-лъжа

както винаги-убивам

разтягам се като дъвка

и ме дъвчат

а аз им отлепям грозните им повърхности

и ги тъпча върху себе си


и
в полунощ-
когато -
само за миг
не съм вампир-
очите ми
очите ми!
не виждам

усещам те
навътре
пазиш нещо красиво,
не зная какво е
какво е?

от там идат сълзите

и въздухът

отблъсни ме силно

утре

ще съм бяла

цяла

хищна

магията отмина

ще съм отрицанието-
че те има

проникнал си в мен дотам-
където нямам достъп

когато се прегъвам-навътре-
за да те намеря-
ще те отровя
ще те убия

да нямам достъп
е
най-прекрасноят подарък










Публикувано от: green mile 22/03/2018, 00:33



Животът ми-
отново не направих нищо-
не простих,
и мразех,
и Бог разпънах пак...

животът ми-
отново не направих нещо-
дете без майка,
скитник във градина-
едва забележим-невидим-
както всичко истинско и живо,
изтъркан шлифер сред бляскавото нищо

и отново-думата-'не'...

жена на ръба-
жонглира с живота-
сама-
със щанги боднати в крилете-
а други тежести прибавят,
а само гледам...,
момиче продава химикали-
безмълвно
и бременно,
премръзнали боси детски нозе,
а аз-с шоколади в ръце...

Животът ми-
дали все още не е късно?
да се сниша до там,
че да бих могла да 'виждам'-
далеч зад своите подли очила?
Да мога мъничко живот да пръсна,
да имам време да простя,
с едно чорапче ,малко да възкръсна
с едно поне затоплено краче?
Прости ми,Господи,
дари ми малко сили!-
да бих могла да бъда пак добра!
да бих могла в очите Твои да прогледна,
без срам...
Прости ми ,върни отровените ми-
крила...

Публикувано от: Lucky 22/03/2018, 13:03

Цитат(green mile @ 10/11/2017, 03:14) *
оставих ви морето,
не ви дължа брега/


good.gif

Публикувано от: green mile 07/06/2018, 22:59

15/02/2017, 04:28



I am looking for you
I am looking for you
through the stones

through the everything

which is not love

and hurts me
everything
which is not love
everything hurts me
so much , so much

my love -I run,I run, I run

like a monster is everything
which is not love

if you only can see, my love
if you only can feel, my love

so hard is everything
which
is not love
if you only can feel,
love

I am looking for you , love-
because -
you, my love
is-
the only
place
I can live in.




I am looking for you

Публикувано от: green mile 07/06/2018, 23:03

7/11/2016, 18:03


I love you so much
and I don't know who you are
But , I promise, I'll love the life
I promise ever I'll not be a hobo
I promise I'll be normal
I promise, I'll do not want death ever
I promise I'll forgive each
I promise I'll stand up



sometimes I love you so much
that I believe I want to live
that I believe I want to live


it is not necessary to
be true,

it is not necessary to
be real,

cause it was so long ago
and so deep down in me

that it' becomes true
and it becomes so real

that I can touch you
through the
world and through the time

and I can love life
in spite of
the life

Публикувано от: Petar 29/06/2018, 21:48

Цитат(green mile @ 15/12/2017, 13:10) *
Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо


Защото Детенце Негово си ти,
дошло с Бащината Му Любов
в този свят жесток, да прави добрини.

Публикувано от: green mile 07/07/2018, 22:46

to the child on the unvisible rock


I love you
child

but its so different
to be loved from me...

here is no man who wants to be loved
from water


there is no man
who wants so crazy love
like mine

there is no man
who wants to be loved
from water
from wind,
from the bird

here is no man
who like my love
here -
on the this world

here
on the this world

Публикувано от: Petar 09/07/2018, 18:10

Цитат(green mile @ 07/07/2018, 23:46) *
there is no man
who wants to be loved
from water
from wind,
from the bird


To My Flower somewhere out there
happy.gif
Ако любовта ти е като любов от вятър,
ще стоя във вятъра за да я почувствам
и ще знам, че това си ти.

Ако любовта ти е като на водата любовта,
ще потапям се във нея всеки ден
и ще знам, че ти отново си със мен.

Ако любовта ти е като любовта на птичка
ще слушам песните на всички птички
и ще знам, че една от тях си ти.

And Nothing Else Matters...
heart.gif

Публикувано от: transalp 10/07/2018, 20:41

Цитат(green mile @ 10/11/2017, 04:14) *
Недей да идваш, Фани-
при живите-
знам, че го обичаш
много,

но все забравяш, Фани,
мила,
че ти си мъртва

а той живее

не можеш да преминеш
през живота

мила, знам,
че би разровила със немите си пръсти-
онези- брулените гробища,
би го намерила, би умряла,
за него,
нищо работа,
та всеки миг го правиш,

но, мила,
ти все забравяш,
Фани,

че мъртва трябва пак да си останеш-
заради него-

не разбираш,
не знаеш,
и тази болка в мъртвото ти тяло-
откъде се взе???

а също и сълзите?
Фани,
не знаеше, че с тази болка
ще имаш сили
да изровиш толкова
дълбокото небе

===========
/ не съм при вас,
аз съм от другата страна,
оставих ви морето,
не ви дължа брега/

Ти ли го написа Грийни?

Публикувано от: green mile 10/07/2018, 22:04

Цитат(transalp @ 10/07/2018, 21:41) *
Ти ли го написа Грийни?


Аз, защо?


Публикувано от: transalp 10/07/2018, 23:35

Цитат(green mile @ 10/07/2018, 23:04) *
Аз, защо?

Напомни ми за ....една жена.

Публикувано от: transalp 10/07/2018, 23:42

Цитат(green mile @ 15/12/2017, 13:10) *
Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо

Много силни стихове пишеш Грийни. Това не ми харесва.

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?


... също ми напомня.

Доверчивостта ти също.
И защо тръгват хората след лъжи? В името на доброто. В името на доброто би подкрепила и повярвала на всеки!


Публикувано от: green mile 28/07/2018, 23:24

Написано е за жив човек, който е много обичан.

Публикувано от: green mile 29/07/2018, 20:01

Brontë country
--------------------

какво ли знае мистър Рочестър
на Emily
сърцето-
незавързано,
и белите криле на Anne...

и онзи нередовен Хийтклиф?

безумните ръце на Шарлот,
баирите на Брадфорд

на Кати лудостта
на истината

какво ли знаят брулените
хълмове

нечути, невидени, непростени

какво ли знае страстният им вик-
подпалил мрака на смъртта
завинаги

какво ли знаят никаквиците- сестри,

освен за тези малки рани под престилките
какво ли знаят мърлявите облаци
замлъкнали деца в сърцата на вулкан...


не знаят
нищо
нищо

нищо

------------------------

Би - кънтрито
изпече пая ...недовършен,
и кървавите точки по дробовете-
изпече


би кънтри !!!

и ела,
човече,

Емили и другите
ги няма вече.

затова пък
във душите на чиниите
знаещо
проблясва печеното.

------------------------------------

на Емили, Ан и Шарлот
Brontë

Публикувано от: green mile 09/08/2018, 01:14

Сърцето Ти е смешно
виновно-
като шапката на клоун,

Емили,

те, хората, са
само чисти и оголени сърца,

разкъсани сърца


как да ги оставиш,
Емили,

ще биха те преследвали
докрая
до края и отвъд, те няма да те пуснат

никога,


защото са опитомени,
и
дори веднъж-
и
значи са родени.

как рожбата навътре да прегънеш???

Емили??

кой ли може рожба,
от от Божията страст избухнала,
в мрака свой-
да се опита да я върне???

НЕ СТАВА,ЕМИЛИ

не може.

това е -
да върнеш Бог Си обратно,...

няма как, о няма как!!!


И сърцата, Емили,
стоят
все там-
с недуомението на толкова влудяващото им - защо...
притиснати със всичките си сили
без сили прегърнали
едничкото, което имат-
малката любов

... стоят изведени
от рая, може би,
без вик за помощ,
без думичка
стоят
и просят да излязат
с крилата недовършени,
от там
където никога не са поискали,
не са поискали- да ги прекършат
прекършат- недовършени

а някой-
сляп в безумието
си
в бездарната си никаквост
все винаги тъй грозно ги извежда

принудени-
едни- други да се мамят-


да после....като ще разцъфнат?-

как пъпката навътре да прегънат???


измислят си- нормалност тъй жестока
лъжа,
лъжа,

като ''прясното'' навътре на новия ден...

а
всъщност
никога
не могат
не могат
да
помръднат
от
извора
на любовта
където
Бог направи
да се върнат

на прага
са
завинаги
до края
и отвъд
на прага
на прага
не смеят
да помръднат
и не могат
от

едничкия си смисъл-
толкова подобен

на отвора
на Божията длан


----------------------

опитваш се
да ги събираш всички
Емили,

не можеш
опитваш се

но те преливат,
мила,
от шапката
на глупостта да се надяваш


животът ти е
смешен
като
шапката на
клоун,

Емили,


и празен
измерен с болката на
всичките
замръзнали сърца

животът ти е смешен
като шапката на клоун.

Публикувано от: bozman 29/09/2018, 12:22

Цитат(green mile @ 04/07/2017, 16:25) *
Лошият стоеше в ъгъла-
не спеше-
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник,
понякога нахалник,
всички дразни,
но винаги със скрит приготвен щик...

Добричките, добруваха-
понякога тъгуваха,
понякога ревнуваха,
понякога щастие-ствуваха...,
но рано или късно-
всички се раздуваха
и тъй натежаваха...

че корабът им се разклати...
О, колко страшно!
О, моля ви,спасете!-
пищяха 'честивите'-ревяха,
и блъскаха с друг във друг,
очите посиняха, намразиха,
настана студ-
доброто изтъня
и нещо хладно изпълзя...

Лошият изчезна,
секунда сън,
пресекна времето ,
и миг един...

добрите-
отвориха очите-
няма пробив-бяха пак добри,
не, нищо не се случи-
секунда някаква потрепна-толкоз,
добрите се нахраниха,
усмихнати-порозовяха-
добрите просто-оцеляха...

завеси, хепи енд,

нататък може да не се чете

зад кадър-
костюм един запушва ня'ква дупка,
цигари, разни грехове,
очите извърнете,
очите приберете- в джобовете
костюм един запушва ня'ква дупка
чистачката на кораба побутна-
под костюма рухнаха безброй стъкла,
лошият бил стъклен- ха,ха!
купчина стъкла,

изхвърлете боклука!
няма поука
да не би добрите очи-
да видят-
сърцето-набодено на щик.
Свалете кадъра!
Съвестта свалете!

и леко спете...


Много поезия - един невероятен експресионизъм и виталност и то . . . . на български език. Тук и в другите импресии по-надолу.
Благодаря - очарован съм.

Публикувано от: green mile 29/09/2018, 13:30

Цитат(bozman @ 29/09/2018, 13:22) *
Много поезия - един невероятен експресионизъм и виталност и то . . . . на български език. Тук и в другите импресии по-надолу.
Благодаря - очарован съм.


Наистина ли ти харесва?
Благодаря ти.!!!

Мислиш ли, че заслужава внимание, че може да
има някой, на който написаното да е нужно по някакъв начин?

Публикувано от: bozman 29/09/2018, 20:07

Наистина ли ти харесва? Благодаря ти !
--- Според моите разбирания за литература - харесват ми стиховете ти.

Мислиш ли, че заслужава внимание,
--- Определено - да. Препоръчвам ти да ги изпратиш на Георги Чобанов от "Литернет" ( geo@liternet.bg ) за пробно публикуване, човека разбира от поезия. Ще трябвма обаче малко да понамалиш препинателните знаци - в повече са, отколкото е необходимо.

Например:


Сърцето Ти е смешно
виновно като шапката на клоун, Емили.

Те, хората, са само чисти и оголени сърца,
разкъсани сърца, как да ги оставиш, Емили?

Те биха те преследвали докрая
до края и отвъд, те няма да те пуснат никога,
защото са опитомени дори веднъж и значи са родени.
как рожбата навътре да прегънеш, Емили?

Кой ли може рожба, от от Божията страст избухнала,
в мрака свой да се опита да я върне?

Не става Емили, не може.
Това е да върнеш Бога Си обратно,... няма как, о няма как!


. . . .

че може да има някой, на който написаното да е нужно по някакъв начин?
--- Разбира се, че поезията е нужна на всеки човек, на мен например, въпреки че съм папардак вече. Ти пишеш в силаботонически стил ( в подреждането на "Емили" съм сложил само една буквичка - в червено, мисля че е техническа грешка при членуването. Мисля че такъв вид трябва да има - без празни редове, без 3 препинателни знака един след друг и т.н. - все неща прости и "бял кахър" ) да се изразя "умно", значи трябва да внимаваш със препинателните знаци - досадно е, но е необходимо при окончателното изглаждане, макар че по принцип "окончателно" няма до края на света.

Аз лично съм голяма брадва в критиките си - тук по-древните юзъри ме познават. що за стока съм - и брадва ще си остана. При тебе обаче има нещо, което не съм чел при друг автор от женски пол. Нещо от Емили Дикенсън, от Ейдриеън Мичъл, нещо такова. Като цяло - достави ми радост, че може да се роди такъв талант за българска реч. Удоволствието е изцяло мое.

П.П. Дори щеи взема да пусна и една страница с поезия в "пиратските сайтове" - няма такава досега.



Публикувано от: green mile 25/10/2018, 18:30

Думите са като праскова-
уханни
сочни-
но-
не остава ни следа-
ако-
не посееш същността...
без думи,
без зрители,
единствен зрител-собствените ти сълзи-
зародиша поливат

Публикувано от: green mile 25/10/2018, 18:31

Думите
ти-
грешното наказали-
удебелени-
висят преднамерено
между тебе
и мене.

Цветята ти-
омайният дъх
на предателство предизвестено-
устройват най-гъстата оргия-
между времето
и мене

Чистотата ти-
правилен затвор за вещици-
наи-ведрата умита гилотина-
между мене
и мене...

Публикувано от: Lestr 25/10/2018, 23:48

По-спокойно, и аз пия...

Публикувано от: bozman 28/10/2018, 00:17

Цитат(green mile @ 25/10/2018, 18:31) *
Думите
ти-
грешното наказали-
удебелени-
висят преднамерено
между тебе
и мене.

Цветята ти-
омайният дъх
на предателство предизвестено-
устройват най-гъстата оргия-
между времето
и мене

Чистотата ти-
правилен затвор за вещици-
наи-ведрата умита гилотина-
между мене
и мене...


770d4fd976.gif

Публикувано от: green mile 04/11/2018, 20:00

достига ме-

тъй недостойна-
и грозна-
и жалка-
не каквато трябва-

достига ме-

аз ли трябваше да оживея?
срам, страх и грях?

достига ме-

а ти си толкова
изчистена и
мал-ка
сри-чка в-ъ-в слу-шал-ка-та-
''как си, мила''

как си, мила?

дори и нищо да не ти остане-
и само-
''как си, мила''
ми-ла?

е най-неведомата сила-
огромна

ми-ла

ми-ла

сила-
надхвърлила и мен и теб- самата-

са-мо срич-ка

бук-ва
и
ухание


достига ме-
с огромна сила-
милувката
на твоята
молитва,

мамо

Публикувано от: trаnsalp 28/11/2018, 11:06

Цитат(green mile @ 29/09/2018, 13:30) *
Наистина ли ти харесва?
Благодаря ти.!!!

Мислиш ли, че заслужава внимание, че може да
има някой, на който написаното да е нужно по някакъв начин?

И на мен ми харесва Грийни. Добре обръщаш внимание за самодоволната, лицемерна добрина. Сякаш имаш изградена дефиниция обаче, че добрината е винаги такава. Сякаш винаги оправдаваш злия и го изкарваш жертва. И го правиш красиво!
Всъщност замисляла ли си се, забелязала ли си, че творците са впрегнати да представят куп лъжи красиво, приемливо и смилаемо за света? Филмите, музиката, защо не и поезията? Това не прави изкуството им по-лошо, по-слабо. Прави го инструмент в ръцете ....в ръцете на кой ли, инструмент за съсипване на души.
Нека приемем изрода, грешния, безумния. Той не е виновен.Нека не просто не го възмездим, че е зъл и грешен, но нека го издигнем на пиедестал, дадем му трибуна, направим го мъченик и напишем песни за него. Направим ли това, плодовете няма да закъснеят.
И когато се изправи над главите ни, нека не се питаме" ма как стана това".

Публикувано от: Riki 29/11/2018, 12:22

Цитат(trаnsalp @ 28/11/2018, 11:06) *
И на мен ми харесва Грийни. Добре обръщаш внимание за самодоволната, лицемерна добрина. Сякаш имаш изградена дефиниция обаче, че добрината е винаги такава. Сякаш винаги оправдаваш злия и го изкарваш жертва. И го правиш красиво!
Всъщност замисляла ли си се, забелязала ли си, че творците са впрегнати да представят куп лъжи красиво, приемливо и смилаемо за света? Филмите, музиката, защо не и поезията? Това не прави изкуството им по-лошо, по-слабо. Прави го инструмент в ръцете ....в ръцете на кой ли, инструмент за съсипване на души.
Нека приемем изрода, грешния, безумния. Той не е виновен.Нека не просто не го възмездим, че е зъл и грешен, но нека го издигнем на пиедестал, дадем му трибуна, направим го мъченик и напишем песни за него. Направим ли това, плодовете няма да закъснеят.
И когато се изправи над главите ни, нека не се питаме" ма как стана това".

Трааанс! Ти си в "поезия"...и както обичаш да казваш, каквото е в сърцето, такова излиза изпод перото (клавиатурата).
А там бошува океан от емоции. Това е и движещата сила, която води или до поезия или.....

Та, драги, творците не всякога са "впрегнати да представят куп лъжи красиво"..... М?

Публикувано от: trаnsalp 29/11/2018, 21:15

Цитат(Riki @ 29/11/2018, 12:22) *
Трааанс! Ти си в "поезия"...и както обичаш да казваш, каквото е в сърцето, такова излиза изпод перото (клавиатурата).
А там бошува океан от емоции. Това е и движещата сила, която води или до поезия или.....

Та, драги, творците не всякога са "впрегнати да представят куп лъжи красиво"..... М?

Да, така е. Има и свободни, но за тях е трудно. Мисълта ми беше, че не всичко красиво е истина. Когато можеш да правиш красиви неща, често си привлечен от тъмната страна по един или друг начин. Например в мъка и разочарование от доброто, започваш да не вярваш в него и да се оплакваш под една или друга форма. Дори да го обвиняваш и сочиш като лицемерно и самодоволно по дефиниция.

Публикувано от: Riki 29/11/2018, 21:24

Цитат(trаnsalp @ 29/11/2018, 21:15) *
Да, така е. Има и свободни, но за тях е трудно. Мисълта ми беше, че не всичко красиво е истина. Когато можеш да правиш красиви неща, често си привлечен от тъмната страна по един или друг начин. Например в мъка и разочарование от доброто, започваш да не вярваш в него и да се оплакваш под една или друга форма. Дори да го обвиняваш и сочиш като лицемерно и самодоволно по дефиниция.

Добре! Така съм по - съгласна animatedwink.gif

Публикувано от: green mile 15/12/2018, 01:02

вярно с оригинала
--------------------------


не вярвам във хората,
гнила история,
и в думи не вярвам-
безбрежна пошлост-
бълбука -
пук -
мехурът се спука
и чу ли
омайните звуци се превръщат ...в..
о,просто някой хвърля кал-
/върху теб/-
особено-ако обличаш в нещо чисто-
Вселената ,жална-нищо не знай-
човек как повръща в тотален безкрай

в реалността не вярвам-
на царя новите дрехи-
цял живот отглеждаме нокти-
осем часа ги учим да чоплят-
докопа ли Новите дрехи?
Дерзай-
дантели,корона,коприна,шифон-
дори-гилотина!-
-
/цял ден работя-
ще я ползвам докрай...!!!/

дайте царя!!!

***

а той-Царят -горкият-
по-гол е от червей-
със вени подути и язви от гной,
и изядени крайници-
стърчи по колене и моли-
"Смили се!'-
признавам-
герой си,
герой!"
-
герой

няма отбой

не вярвам и себе си-
предателство нон-стоп-
все на някой стрък тревичка
пак копая гроб
.

не вярвам и в тебе-
тъй лесно придърпваш думи свещени-
че не достигат до мене...


вярвам само в Бог
и в детето ,
което царя- гол наричаше,
защото в ноктената книга
безумно беграмотно сричаше

Публикувано от: trаnsalp 15/12/2018, 11:30

Цитат(green mile @ 15/12/2018, 01:02) *
вярно с оригинала
--------------------------


не вярвам във хората,
гнила история,
и в думи не вярвам-
безбрежна пошлост-
бълбука -
пук -
мехурът се спука
и чу ли
омайните звуци се превръщат ...в..
о,просто някой хвърля кал-
/върху теб/-
особено-ако обличаш в нещо чисто-
Вселената ,жална-нищо не знай-
човек как повръща в тотален безкрай

в реалността не вярвам-
на царя новите дрехи-
цял живот отглеждаме нокти-
осем часа ги учим да чоплят-
докопа ли Новите дрехи?
Дерзай-
дантели,корона,коприна,шифон-
дори-гилотина!-
-
/цял ден работя-
ще я ползвам докрай...!!!/

дайте царя!!!

***

а той-Царят -горкият-
по-гол е от червей-
със вени подути и язви от гной,
и изядени крайници-
стърчи по колене и моли-
"Смили се!'-
признавам-
герой си,
герой!"
-
герой

няма отбой

не вярвам и себе си-
предателство нон-стоп-
все на някой стрък тревичка
пак копая гроб
.

не вярвам и в тебе-
тъй лесно придърпваш думи свещени-
че не достигат до мене...


вярвам само в Бог
и в детето ,
което царя- гол наричаше,
защото в ноктената книга
безумно беграмотно сричаше

'не вярвам и в тебе-
тъй лесно придърпваш думи свещени"


Публикувано от: green mile 19/12/2018, 02:26

хиляди причини-
да обичам -


теб-
защото толкова ме нарани-

и теб-
защото те обичам


и теб-
защото не и ти


и теб-
защото ме излъга


и теб-
заради всичката метална грубост


и теб-
за всичко, което толкова обичам,
а не си



Публикувано от: green mile 23/12/2018, 18:21

на Петър, който поиска този детски мой стих


Тихо, като ласка-
Коледа настъпва,
ангели небесни
пеят бели песни-


за това, че скоро във небляскав дом-
блясък ще възкликне-
ще се роди Бог;


за това, че в нощ,
преди миг- човешка, мрачна, грешна, тежка-
нещо засия, нещо затрептя
и с кристална нежност-
земното огря;

и проникна бързо-
като сноп лъчи-
рухнаха омрази,
рухнаха лъжи;

зазвъняха сини,
радостни звезди-
в тази нощ, която
всичко промени.

Публикувано от: green mile 23/12/2018, 18:25

На Петър

Храбрият оловен войник стоеше замислен
на лавицата.
Храбрият оловен войник не можеше да разбере,
какво се е променило в него,
та хората се промениха също.

Той си бе същият храбър оловен войник.

Но той не знаеше природата на хората;
Хората все нещо искаха- винаги ново, винаги отново.
Винаги различно;
дотам, че станаха,
като онзи цар, дето толкова много искаше
нови и нови дрехи,
че трябваше да остане гол.

Така голите хора не виждаха,
че стават все по-голи,
и по тази причина Храбрият оловен войник им изглеждаше-
много различен от тях и заради това- недостатъчен...

Виждаха го безблясъчен,
а той просто събираше, прилежно събираше прах от собствените им
потънали в прах- души,
защото бе войник и никога не забравяше, че иска да се бори със злото.

Виждаха го без един крак, и някак, особен, не както другите,
стоящ на лавица, без армия...

Горките голи царе, не можеха да разберат, че Храбрият оловен войник
не иска да има армия от голи царе, толкова голи,
че не го виждаха.

Не виждаха пламъка в оловните му очи.
Не виждаха блясъка на смелото оловно сърце.
Не виждаха единия крак, с който Храбият оловен войник
влизаше винаги в огнена битка за самите тях.
Не виждаха
не виждаха- колко са голи...

И, понеже голите царе не понасят храбрите оловни войни,
особено, когато са единствени,
те решиха да си отмъстят, понеже бяха бездарно -еднакво-страхливо-кухи.
в войникът - напълно различен.

Затова му казаха, че ще бъде сам за вечни дни,
а те- понеже са еднакво голи,
ще бъдат
заедно, заедно, заедно...
Винаги заедно голи.

------
Храбрият оловен войник, стоеше замислен на старата лавица.
Неговото храбро оловно сърце му казваше,
че завистта лъже,
но той така дълго бе слушал завистливите лъжи на голото, безформено, безлико множество,
Толкова дълго бе влизал в огъня, за да спасява несъществуващите им
сърца, че..
че си каза;
''Може би наистина съм сам,
щом съм толкова
единствен...''

И една сълза потече по оловното лице,
и изми праха в очите му, натрупан от войните за изчистване на прашните.

Тогава Храбрият оловен войник, видя
една малка балерина.
Балерината бе паднала в огнището, когато някакъв гол цар
я бе бутнал с новите си дрехи.

Балерината танцуваше под звуците на чудна мелодия.
Защото огънят бе задействал малката латерна в нея.

''Не!''-извика Храбрият оловен войник- не!
И се разплака силно,
за да може да измие праха и да вижда по-добре.

''Не''- отново извика той.
Пламъците издигаха нагоре малката балерина
с изящни дрехи от цветовете на пролетни дръвчета, които тя събра от
прахоляка на земята.

''Дърветата цъфтят и прецъфтяват,
но ние винаги ще бъдем
двама.''

Така пееше малката латерна,
и все по-силно,
и все по-красиво
под звуците на огъня.

''Не, недей!!!''-
извика Храбрият оловен войник и
протегна ръцете си;

Малката балерина танцуваше,
докато венчелистчетата изгоряха
и уханието им изпълни цялата стая;

Изгоря и малката латерна.

''Сам''- изплака горчиво Храбрият оловен войник.

''Плачът ти пречи да чуеш''- чу той
и не знаеше отде иде гласът.
Но гласът...
гласът идеше
и гласът продължи-
''Исках да падна в огъня,
за да чуеш,
исках
да падна
в огъня,
за да чуеш.''

''Дърветата цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга
няма да се разделим''.


------------------------
Това е интертекстуален разказ, смесица от произведенията на

Андерсен-
''Храбрият оловен войник'';
''Новите дрехи на царя'';
''Снежната кралица''.













Публикувано от: green mile 23/12/2018, 18:30

its for you, I hope you''ll understand me

-----------------------------------------------
Ние дори не подозираме,че ако се чувстваме добре,
то е ,защото някой ни обича.
И колкото повече ни обичат,
тплкова по- добре се чувстваме.

Всички живеем, стъпваме
върху килим от сърца.
Понякога някое сърце кърви малко повече,
но какво от това?
Понякога някое от сърцата
става толкова голямо,
че ни издига до небесата,
но какво от това?

Но когато някое сърце си отиде
/повече или по-малко далече/
и килимът се скъса,
ние поглеждаме надолу
и разбираме,
че някой ни е крепил с любовта си
през цялото време.

Поглеждайте понякога
върху какво стъпвате,
когато сте щастливи.
Може да е сърце

Публикувано от: green mile 23/12/2018, 18:44

Трябва да се разделим-каза Човекът
-Защо-попита женското сърце
-Защото аз имам своя път...
-Кой е той?-попита женското сърце
-Моят път е Бог.

Сърцето се сви.Като се свиваше,губеше кръв,но то не забелязваше това.
То мислеше за пътя и се чувстваше много виновно.
'Аз нямам път.Аз само търся празно място с моята форма и се настанявам там.'
И пак се сви.


Но женското сърце обичаше себе си и своето място ,понеже беше съвсем грешно,и се опита да отново да влезе в празното място с неговата форма.
Но Човекът беше разширил мястото.Той искаше да направи място за Бог.
И той направи мястото голямо.

А сърцето бе
твърде малко.
Освен това съвсем се сви.
Простраството бе твърде голямо за сърцето и то падна.
На някакъв път...



'Дано поне Бог да влезе в него' - си мислеше сърцето, докато се валяше надолу - 'дано той да е чист за Бог, той трябва да е чист за Бог - чист от мене ' -очите на сърцето се пълнеха с прах - 'дано Бог да го пази' -и устните на сърцето кървяха и се пълнеха с пясък.
Сърцето се затъркаля надолу в прахта и оставяше кървава диря...


***
Някъде в далечината, една екзалтирана тълпа, която казваше, че обича Бог, нападна Кръста и го натроши на парчета...

***

''Твърде пусто''- каза Бог на Широкото място

и влезе в мъртвото женско сърце.

Публикувано от: green mile 23/12/2018, 18:56

-Защо стоиш там-
на грозното място, сякаш нарочно избрано?
Попитаха грозното пате, което
само си избра едно място в езерото,
което не беше красиво като другите -
сякаш искаше само да се накаже-
грозното пате,
- ''понеже съм грозно''- тихо каза то,
перата ми- грозни,
човката- грозна,
песента ми-... съвсем не мога като другите.

и пак отиде да се сгуши на грозното място....
Сънуваше, поне това бе добре
и грозното пате се сгуши в листака, за да може поне да погледа съня...
------------
Сънуваше.
Феята.

Феята, Синята фея, усмихна се нежно и попита патето;
''знаеш ли, не си само ти.''
-Така ли- странно се смути патето
-Ами да - каза Синята фея, мислиш се за единствено,
ама не си- усмихна се тя.

-Видях един принц- каза Феята.
- Пр...принц, истински?- учуди се патето.
-Да, принц, който бе красив- като Принц- усмихна се Феята,
много красив, прекрасен, изваян и поставен на, хм.....най- красивото
място в града.
Беше целият от злато и сребро, обсипан с рубини и диаманти.
-Това е чудесно- въздъхна патето- че все пак има някой,който да е толкова красив....и всички му се възхищават... :115:

-Един ден в златните му нозе кацна едно грозничко птиче - продължи феята.
Което трябваше да отлети, но бе закъсняло и се приготваше да тръгва.
''Моля те, остани само за малко''- прошепна
принцът, който всъщност беше много самотен в красотата си.
''Моля те'', и птичето се съгласи- само за малко.
''Моля те, откърти с човката си рубините, диамантите,
откърти малко от златната обвивка.
----
- Ама защо?- попита феята грозното пате, което съвсем се учуди.
----
Феята продължи-
''Моля те''- каза Красививят принц на птичето-
отнеси рубините където ще ти посоча.
В бедна, парцалива стая, на майката с гладното дете;
На бедният студент, който горко плачеше до ледения прозорец, понеже
нямаше какво да яде, и с какво да плати малката опушена стая;
На малките, презрени хора, които спяха по улиците;
На дрипавите, отхвърлените, които ги наричат- грозни-
но те не са, те са грозни в грозните очи на студените, грозни
сърца, които ги отхвърлят.
''Моля те- каза принцът- направи още малко- още малко откърти от мен, моля
те!''

Малкото птиче не му се искаше да закъснява, но
поради доброто си сърце, не можа да откаже на принца.

Разнасяше-
рубини, диаманти, бисери, злато и всички скъпоценни камъни
разнасяше- на малките хора, на дрипльовците,
на всички, които се мислеха за грозни и лоши, безхарактерни и слаби.
А бяха всъщност красиви, но просто не го знаеха.

-Защото никой не искаше да им го каже- каза Феята
- Защо да не им го каже?- попита патето
- Защото хората винаги забравят най- важните неща- усмихна се Синята фея.
-Защото най- важните неща са невидими за очите,
а за студените очи - съвсем са невидими.
- Защото най- важните неща - са тези- дарени от Бог,
а хората със студените златни очи не могат да ги видят.
- Защото най- важните неща се виждат с красивите меки сърца,
а красивите, меки сърца се срещат рядко- като бисерите.
------

-След мразовитата нощ, в центъра на града-
стърчаха смешно- един съвсем грозен принц и едно замръзнало
в нозете му, птиче.

-Ха!- казаха красивите дрехи в красивите каляски.... с грозни сърца.
Ха- това не е никакъв принц, та той е толкова грозен.
Та той е досущ като пияните никаквици, като слабохарактерните грозници!!!
И махнете тези грозни замръзнали пера в краката му!
Пияни никаквици в центъра на красиииивия ни град- възмутиха с
красивите парацали и изхвърлиха принца и птичето.

- Двете единствени красиви същества,
които се отказаха от всичките блясъци,
да могат да осветят красотата на тези, които не я виждаха,
понеже стояха на тъмно.

- Така Бог изведе на Светлина тези, чиято красота
се вижда само със сърцето, което е красиво- каза феята.

Публикувано от: green mile 23/12/2018, 19:05

- Така Бог изведе на Светлина тези, чиято красота
се вижда само със сърцето, което е красиво- каза феята.

-----------------------------
Грозното пате отвори малките си нежни очи и се събуди.
Събуди се, но феята все още бе тук.
-Сега, ако искаш, можеш да се превърнеш в лебед-каза тя тихо-аз съм фея
и мога да те направя красив лебед.

-А това до мен лебед ли е?- попита грозното пате
- Не, каза феята- това е пате като теб.
- А аз защо виждам лебед!!!- уплаши се патето.
- И то ме попита същото за теб- усмихна се феята.
''Защо този прекрасен лебед спи в такъв грозен пущинак???''
- Така ме попита другото пате- тихо каза феята и си тръгна.

И грозното пате никога повече не посмя
да гледа с патешките си очи,
защото за нищо на света не искаше
да превърне красивият лебед до себе си
нещо, което само грозните очи виждаха.
-------------------------------------------

Истина е, Господи, казаха ''грозният принц'' и '' слабохарактеното''
птиче - като гледаха от небето двата прекрасни лебеда.

Истина е, Господи!
Благодаря Ти, за очите, с които изпълни сърцата ни.

-----------------------------------------------------------------
* това е интертекстуален текст, в който почти нищо не е мое.
направих смесица от прекрасните произведения на-

Андерсен - Грозното пате;
Оскар Уайлд- Щастливият принц;
Екзюпери- Малкият принц;
Карло Колоди- Пинокио;
..............................................
С обич- на Л. и Т.


Публикувано от: trаnsalp 23/12/2018, 21:37

Цитат(green mile @ 23/12/2018, 18:44) *
Трябва да се разделим-каза Човекът
-Защо-попита женското сърце
-Защото аз имам своя път...
-Кой е той?-попита женското сърце
-Моят път е Бог.

Сърцето се сви.Като се свиваше,губеше кръв,но то не забелязваше това.
То мислеше за пътя и се чувстваше много виновно.
'Аз нямам път.Аз само търся празно място с моята форма и се настанявам там.'
И пак се сви.


Но женското сърце обичаше себе си и своето място ,понеже беше съвсем грешно,и се опита да отново да влезе в празното място с неговата форма.
Но Човекът беше разширил мястото.Той искаше да направи място за Бог.
И той направи мястото голямо.

А сърцето бе
твърде малко.
Освен това съвсем се сви.
Простраството бе твърде голямо за сърцето и то падна.
На някакъв път...



'Дано поне Бог да влезе в него' - си мислеше сърцето, докато се валяше надолу - 'дано той да е чист за Бог, той трябва да е чист за Бог - чист от мене ' -очите на сърцето се пълнеха с прах - 'дано Бог да го пази' -и устните на сърцето кървяха и се пълнеха с пясък.
Сърцето се затъркаля надолу в прахта и оставяше кървава диря...


***
Някъде в далечината, една екзалтирана тълпа, която казваше, че обича Бог, нападна Кръста и го натроши на парчета...

***

''Твърде пусто''- каза Бог на Широкото място

и влезе в мъртвото женско сърце.

Така става понякога ....

..но знаеш ли, какво си мисля.... Ако стане така, то човекът ще е доволен ... да, доволен ще е. Може би, защото я е обичал. А тя ..? Тя е искала твърде много...

Публикувано от: Riki 25/12/2018, 09:59

Цитат(trаnsalp @ 23/12/2018, 21:37) *
.....А тя ..? Тя е искала твърде много...

Много?
Свито, паднало само в пясъка за кого, за какво мисли?
Човекът да е чист от него (сърцето), Бог да заеме мястото, което е отредено за него!
И смяташ, че тя е искала много?!
Даааа. Така става понякога...Когато забравиш за обиталището...и къде е то....остава само едно голямо, празно и пусто пространство...

Публикувано от: trаnsalp 29/12/2018, 00:28

Цитат(Riki @ 25/12/2018, 09:59) *
Много?
Свито, паднало само в пясъка за кого, за какво мисли?
Човекът да е чист от него (сърцето), Бог да заеме мястото, което е отредено за него!
И смяташ, че тя е искала много?!
Даааа. Така става понякога...Когато забравиш за обиталището...и къде е то....остава само едно голямо, празно и пусто пространство...

Без да се държи за сърцето, да не падне. Това е много. Твърде много, защото е противоречиво. Понякога така става -без да се държим очакваме, че и изискваме да не паднем.

Публикувано от: trаnsalp 04/01/2019, 16:39

Цитат(Riki @ 25/12/2018, 09:59) *
Много?
Свито, паднало само в пясъка за кого, за какво мисли?
Човекът да е чист от него (сърцето), Бог да заеме мястото, което е отредено за него!
И смяташ, че тя е искала много?!
Даааа. Така става понякога...Когато забравиш за обиталището...и къде е то....остава само едно голямо, празно и пусто пространство...

И да знаете /макар и късно/ че когато се съберат мъж и жена, сърцата им трябва да се оплетат. Не, че трябва, но е добре, за да не изпадат по пътищата. Ако се държите цял живот за бащите и майките си, нищо чудно да изпаднете по пътя. Не става така. Никога не е ставало. Няма и да стане. По-добре човек да е сам, ако жена му ще е с родителите си. Точка.

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 17:30

на Никодим
----------------

Не плачи, Мишел-

в бистрия свят на очите ти-
го няма светът на лъжите

ни

в ръцете на твоята мелодия-
ги няма крясъците-
на красавците в каляски

от тикви

you just dont cry, Michalle -


учителят
подобно на Джепето-

показа сърцето ти-

в света на лицата от дърво-

нормалият полиран, дървен свят-

so black и ням, и като къртица- сляп-

you just dont cry, Michalle ,


сърцето ти
сияе над
всичко so normal exernal and black,
so normal exernal and black,

you just dont cry, Michalle -

в сърцето ти е Бог-
Мишел-
и най-красивата- жена-
не може да достигне
цветето

сърцето ти,
Мишел,

сърцето ти
--------------------------
inspired by the movie...

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 17:36

Къде си-
любов-

майката
изпусна нероденото свое дете-

детето-
гледа своята майка-

от небето

къде си, любов-

стълбите
каменни и
грозни
като липсата на всяка обич-

оцветиха себе си
в алено

кръвта-
на смешната нощница-
болница-
кръвта-

на търсещата бебето си-
някъде из каменните стълби-

из стълбите, когато няма никой-
да я прегърне-

къде си, любов-
тя нямаше никога да падне-

къде си, любов-
моля Те,
излекувай кръвта-

вместо нея там бе скрита радостта

нали Ти- Любов-
даде вече кръвта
Си

Моля Те,
Ела-

всичко трепти от това,
че Те няма-

няма нищо-
без Тебе-Любов-
няма нищо без Тебе-

прегърни ги, всичките,
моля Те,

по някакъв начин-

Ела

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 17:46

на Л.


Не,няма-

да се блъскам повече-
във мрежите на Аз-тъгата,
заплитам възелчета сложни-
на тъмното храната.

Не,няма-

да рисувам повече
с кръвта от примката вдълбана-
навярно е красиво-
може би,
и да,
и да,
и да-
наистина!
но струва ли отрязаното дясно рамо?


Отворите-
на свободата са тъй мъгляви
и квадратни,
ръбести,и кухи-
и някак си
не вярваш,
че от тях ще може -
цвете
да се п р а в и

И да направя-
крачка в празното-
е смелост-не много поетична,
но искам
искам
искам
искам-
да видя как мъртвите градини ще възкръснат.


Публикувано от: green mile 19/01/2019, 17:50

на Л. и Т.


Утеха-
моля те, ела-
как по-нежно да те нарека, утеха?
моля те, викам те,
летиш и ги виждаш- сърцата-
утеха-
те не викат понякога-
понякога само трептят-
утеши Утеха,
Утешителю,
моля Те-
няма никой като тебе- да може
прегърни ги сърцата-
те се правят на лоши-
понякога-
но са толкова
чисти в дълбокото-
което само Ти виждаш-
излекувай-
не чакай, не спи- както правят го хората-
не си тръгваш, не бягаш, Ти оставаш-
обичаш-завинаги-
оставаш- завинаги-верен
излекувай, лекувай-
побързай, побързай
огради ги от злото -
възкреси, възкресявай
Утеха, защото само Ти можеш-
помажи тези рани, те моля-
дълбоки- но само Ти можеш-
Ти можеш-
излекувай ги всичките-
възкреси ги, Те моля,
възкреси ги, Теб моля,
моля-
Утешителю
моля те,
моля
Ти можеш
Ти можеш
Ти можеш
Защото Си Истина

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 17:53

Господи, прости ми!
Моята вяра е толкова е странна понякога
нахална и дива.
Не я намират в Словото Ти хората
Но, прости ми.Моля Те.
-------------------------

Аз съм Герда-
отркраднаха ми Кай-
далече, далече

примириха се,
защо приемат това, което не искат,
защо не приемат това, което искат?

оставих плетачките,
нормалните оставих,
оставих ги

Искам да яхна елена, да тичам, да бягам,
през всичко, през всякъде,
през времена,
през вселени, навсякъде,
Господи,
искам
препускам и бягам към Кай,
ще пръсна вселени от лед,
ще се боря,
ще търся Кай,ще го търся,


Светът свести около мене
с нормалност и омраза,
и със остри парчета от лед
жулят до кръв, не боли,
понеже мисля за Кай


искам да препускам,
Господи!

Със Тебе-
да разтърся всичко-

да намеря Кай
не чувствам страх
защото чувствам Кай
ще го върна
през милиони матрици
от страх
от безумие
през вселени от зло
и през всичко
ще го върна,
със Тебе

не знам за кралицата,
не знам за великото кралство на злото
не знам че очите на Кай, ще са пълни със лед,

но знам, ще го намеря
и няма да спра
ще измъкна стрелите отровни,
и грозни
и няма да спра
и няма да спра

Само с мен бъди, Господи,моля Те,
нека бъде безумно за другите,
само Ти бъди с мен, Господи-
и аз няма да спра...

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 18:00

Не си отивай, Фани,

в тишината

очакваш

святост-

свита

на брега
от другаде

скрита от шума

на великаните

скрита
в
капка от безумие

не си отивай, Фани,

не знам къде са другите
защо си тръгват винаги
в безкръвното предателство

но, моля те,
не си отивай, Фани,
веднъж те върнах


ще те върна пак.

Публикувано от: green mile 19/01/2019, 22:54

всички спят
така
нали
е редно

и утре ще говорят
за любов
за прошка
за мъдрост

но малкият фитил
на дрипавата
кибритопродавачка
ще дочака ли
тази мъдрост
на житата

наивно раздира сърцето
си,
за още малко пламък
за да свети
наивно подпалва ръцете си
за да дочакат дъгата-

житата


наивно вярва
че любовта е като кръвен ток
че трябва го кърпи
нощем
с фитила на косите си
до утрото,
за да не спира-
никога

не знае
дриплата

че любовта

пристига със
платеж наложен

запалила парцаливото си тяло-
за да достигне любовта до
утрото-

тя нямаше какво-

- на стоплените-

от малкия фитил

-събудените-

тя нямаше какво
от пламналите от кръвта и' клечки
тя нямаше -
кибритена кутия

да предложи

Публикувано от: green mile 14/03/2019, 16:37

много нежен
тих прашец-
птичка-
шепа мир и лекота-
наивност-
нещо свято
като странната светулка-

и няма параван от
нищо-не-знаещи неграмотни ръце-

и е толкова нечестно-
глухарче да те нарекат...


прашец-
подобен на душа-

и дантела не е дума навреме добра...

малка, мъничка
смела душа


както всичко истинско-
раждаш толкова много-

въпреки тази толкова
болна
човешка
лъжа...


на Никодим




Публикувано от: green mile 15/03/2019, 16:48

а трябва разстояния да има-
малък ад от сини небеса-
за да не свличам до маймуна
и да не вечерям със цветя

Публикувано от: green mile 21/05/2019, 21:49

За омрази-
няма време,
и за злоба-
няма време,
и за поза-
няма време-
всичко идва много скоро...

Да обсебвам-
нямам време-
на пеперудата крилата-
и бездруго много бързо ги изгаря-
Светлината...

Нямам време да съм права,
и с това да се гордея-
правотата вкаменява-
на сърцето чистотата.

Нямам време да проглеждам-
колко гозен бил светът,
за цинизъм нямам време-
нямам време-
трябва много да спасявам-
своя си измислен път.


Има време-
за обич,
за прошка,
за приказка,
за песен,
има време-
да не бъда права,
и да пропадам,
има време-
за обич,
за обич,
за обич.

Публикувано от: green mile 21/05/2019, 22:00

кокичето



O, колко хубаво, че се събудих-каза си кокичето и се огледа.Нямаше никого наоколо,но това не го изплаши.То знаеше,че скоро ще види своя любим -Слънцето.Дори обърна срамежливо глава,но разбра,че е все още рано да му каже,че го обича.Слънцето щеше да се появи.Както всеки път.Съвсем сигурно.Топло и вярно.Щеше да стопи снежното одеало.Бавно и нежно.И кокичето щеше да освободи телцето си и да каже -колко го обича.Както винаги.
И кокичето заспа спокойно под студените звезди.

На сутринта кокичето усети нещо странно,което го събуди.Някой го изравяше заедно с късчето земя,която беше негов дом.
Млад мъж изрови цветето и го отнасяше вкъщи.Сложи го на бюрото си ,откъснато ,в малко вода.Кокичето усети болка при откъзсването,но то,то беше толкова запленено от младия мъж,че дори не помисли за себе си.
'Толкова се радвам,че имам поне едно цвете на бюрото си!'-каза мъжът и се усмихна.А кокичето се влюби до крайчето на откъснатото си телце.
'Слънцето обичаше всички ни-каза си то- огряваше всички ,а моят любим обича само мен!Полива само мен!И то запя от радост.
Един ден младият мъж работеше до късно.И забрави да полее кокичето.
Но то изобщо не забеляза това.То обичаше.И се угрижи,като видя измореното лице на младежа.На другия ден той пак го забрави,но кокичето не мислеше за себе си.То клюмна от мъка,че не можеше да помогне на любимия си.На третия ден,мъжът седна и заработи намръщено.
Кокичето усети лека болка.Чак сега то забеляза,че нямаше капчица вода и листенцата му започнаха да съхнат.То не познаваше тази болка.
'Полей ме'-тихо каза цветето.
'Толкова съм зает!И толкова ми са големи проблемите!-ядосано говореше мъжът.
'Полей ме' -отново каза кокичето,но никой не го чу.
На сутринта цвтето умря.Тръгна към Рая,както винаги,но помоли Бог да го остви малко пред вратата.То искаше да види,че този,когото обичаше толкова много, е щастлив .То не можеше да го остави така-нещастен.

Мъжът се върна весел този ден.Беше решил проблемите си.И забеляза изсъхналото телце на кокичето.
'Защо не ме дочака!?-ядосано каза той-Аз те обичах и ти се радвах!
'Трябваха ми само няколко капки вода'-понечи да каже кокичето от небето ,но се отказа.То не искаше той да страда.То обичаше.Обичаше.
И реши друго.Усмихна се.Разтвори трите си листенца-защото това е усмивката на кокичето.И само тогава то плаче.Защото разкъсва трите си листа.Кокичето плаче само,когато се усмихва.Но то знаеше за силата на сълзите си.И се усмихна още по-силно.И сълзите на кокичето закапаха от небето.И където капеха-поникваха кокичета!Съвсем нови!Много кокичета.А кокичето от небето се смееше.И плачеше.
Младият мъж отиде до прозореца.'О!-каза си той-колко много цветя!И се засмя.И забрави за мъртвото цвете на бюрото си.'Колко много и колко красиви!-си каза той и се засмя отново.

'Няма да можеш да влезеш в Рая'-казаха студените паметници, дето си вярваха, че вършат волята на Бог.....'Твърде много се забави'- и студените паметници, затвориха вратата.
'Какво от това-каза кокичето на студените паметници -аз всеки път отивам в Рая.Но за първи път ,за първи път накарах човек да се усмихва така!И за първи път обичам!
И пак се усмихна...


=============
Не ви познавам,
извика Бог на студените паметници.
Махнете се от очите Ми!

Публикувано от: green mile 08/06/2019, 20:00

Рагика

Рагика > Работилница > Лични > Поезия > какво ядат цветята

green mile

какво ядат цветята


--------------------------------------------------------------------------------
Аз съм цвете.
Задачата ми е да си отглеждам един черен ковчег и да го пробивам с гърдите си.
по-често -боли.
някои го наричат земя,кал
или просто-такъв -е-животът

не зная защо трябва да правя това
понякога не го правя
когато съм под ковчега,
чувам глухите удари на лопатите
чувам ,че някой умира,
чувам свистенето на болката покрай мен
но тя не ме докосва
аз бягам
под ковчега
наляво-надясно
очите са необелени и цели
не ме болят ,мога да мразя колкото си искам

но аз съм цвете
трябва да пробия ковчега
трябва да се родя през него
раздират ми се някави обвивки,
но само така мога да виждам
обвивките остават по ковчвга
подавам се навън
очите ми са обелени
вече
иска ми се да се върна понякога
но аз съм цвете

наредено ми е да си раздирам очите
наредено ми е да виждам

отдолу- нагоре

наредено ми е да не се откъсвам от ковчега
само да се подам
колкото да видя

аз съм цвете
не мога да бъда в небесата
късогледо съм

аз съм цвете
не се отделям много от ковчега
наредено ми е да виждам кръвта
по земята
по калта

аз съм цвете
и нямам извинение,нямам прошка

***
-Хей. Изи, виж какво съм ти донесла-сестра Big Mutton тупна говеждото на масата.
и цветя, хаха, ще ги напъхам в бутилката от уискито от снощи, ооо, мамка му, как ми се спи.
Ама какво си се разтреперила, хаха, бас държа,че щеше да ми издереш очите, ако не ти бях отрязала ноктите.Както и на тези рози, виж, сууупер ги изтръгнах тръните ,чак дупки останаха.
Ха,ха.Какво си настръхнала, мамка му!
Ако имах поне малко болен разум, бих се обзаложила ,че наистина си цвете, Изи, хаха,
Особено ,когато те доведоха с нарязани ръце,понеже някой начупил плодното дръвче пред прозореца ти ,а ти си чувствала болката му, хаха, било в период на цъфтеж, хахха.
Но аз имам здрааааав, мнооооого здрав разум, както и здрав з......хаха.
Така казва доктор Flesh, хаха.
Хайде,че докторът ме чака в стаята си.

И, Изи,
и докторът не те обича,
никой не те обича,
хаха
***


какво ядат цветята,Изи...?

ковчези

цветята ядат ковчези









--

Публикувано от: green mile 08/06/2019, 21:08

Червената рокля


Червена рокля.
прекрасна червена рокля
с огромна панделка на кръста
леко разперена ,стигаща до коленете.
твърд плат,но все пак от онези, дето като се звъртят,се вдигат до кръста.
меки гънки
крачета,меки,леко плюшени,като на дете.
деколтето покрива само гърдите
раменете са голи'
нежни
между ръката и тялото горе се образуват малки гънки като буквата 'у'


'Какво!...-огромният мъжкар почувства остра болка и се хвана за гърлото.
' Стоун,тя те погледна,просто завъртя погледа си.
като камшик
ха,кой би повярвал,че дебелият врат безцветен като смърт,може да отдели цвят,
с цвят на чеврената и' рокля'

червената рокля стоеше в средата

в центъра

в мишената

в ъгъла някакъв красавец спеше и гледаше себе си.
той не гледаше жените,защото те го гледаха
толкова го гледаха,че той ослепя

освен това му беше адски горещо от грамадната кошница женски очи,която го люлееше,люш,люш...

и така

красавецът почувства студ,леден студ

покатери се над кошницата,но тя го залюшка,люш.люш

жени с тънки тела и дълги крака,като на змии заплетоха кошницата,
люш,люш,
Красавецът се подаде над кошницата

как ли успя?

някаква малка червена рокля,ха,

'дори не мога да видя очите и'

никой не може,

'нищожна чевена рокля',

красавецът се прибра в кошницата,толкова топла змийска плът си имаше там...

'тази шибана рокля!
не можах да взема очите и',ха,винаги съм ги вземал...
пука ми!'


пука му

само дето красавецът никога повече не заспа

люш.люш,

малката мръсница ,с бели рамене и червена рокля,стоеше в средата на един локал,
не можеха да видят очите и'
заради погледа и'...
***

'Хей,Изи,стига си фантазирала.пред витрината,ха,ха
и си дръпни пижамата,че се вижда,ха,
ха,ха,разходката свърши',мъжът се кискаше с присвити очи...

свърши

пижамата

ролята от витрината


червена рокля с голяма панделка на кръста и голи рамене и тъмни коси,
бавно се разля от витината,много малко ,
я докосна

Изи обърна погледа си към мъжа.

голи рамене,нежни гънки между ръцете и гърдите,с
формата на буквата 'у'

очите

роклята

Изи закопча грозната пижама и си тръгна.В нощта.

***
'Намерили някакъв мъж.
Стоял в снега,цялата нощ ,пред някаква витрина с червена рокля ,
разправял ,че я е чакал през целия си живот'

'Луд?'

'Разбира се,да се махаме оттук.'
































































































Публикувано от: green mile 22/07/2019, 23:58

Цитат(trаnsalp @ 28/11/2018, 12:06) *
И на мен ми харесва Грийни. Добре обръщаш внимание за самодоволната, лицемерна добрина. Сякаш имаш изградена дефиниция обаче, че добрината е винаги такава. Сякаш винаги оправдаваш злия и го изкарваш жертва. И го правиш красиво!
Всъщност замисляла ли си се, забелязала ли си, че творците са впрегнати да представят куп лъжи красиво, приемливо и смилаемо за света? Филмите, музиката, защо не и поезията? Това не прави изкуството им по-лошо, по-слабо. Прави го инструмент в ръцете ....в ръцете на кой ли, инструмент за съсипване на души.
Нека приемем изрода, грешния, безумния. Той не е виновен.Нека не просто не го възмездим, че е зъл и грешен, но нека го издигнем на пиедестал, дадем му трибуна, направим го мъченик и напишем песни за него. Направим ли това, плодовете няма да закъснеят.
И когато се изправи над главите ни, нека не се питаме" ма как стана това".



Всичко, което може да се разбере, е
че нещата не са такива, каквито изглеждат, сори,
че ползвам това клише.
Но нищо повече.
Разбирам какво ми казваш,
и май много така приемат стиха, но аз не адмирирам злото,
нито смятам за правило- добрите не са добри- не!

Знам, че изкуството може да служи на злото,
но не по- малко, както и всичко останало в живота.
Наприер- една , единствена дума, излязла от устата/ни/,
може да срине доброто и да обърне ....айде да не се отнасям.


Това е една много просто изказана приказка,
за конформизма на хората.
''Добрите'' не са добри в много случаи.
И ''лошите'' не са лоши, ако не следваш папагалското мислене на хората.

Това е приказката.
Да- на доброто, ако наистина е такова.
Не - на лошото, но ако наистина е такова.

А не - да и не - на нещо, което някой ти набива в главата,
за да не се замислиш- кое- какво е,
ВСЪЩНОСТ.


пп
затова един силен белег върху това, което пиша,
е- че не може да бъде разбрано, не знам защо.

Публикувано от: trаnsalp 23/07/2019, 09:38

Цитат(green mile @ 23/07/2019, 00:58) *
Всичко, което може да се разбере, е
че нещата не са такива, каквито изглеждат, сори,
че ползвам това клише.
Но нищо повече.
Разбирам какво ми казваш,
и май много така приемат стиха, но аз не адмирирам злото,
нито смятам за правило- добрите не са добри- не!

Знам, че изкуството може да служи на злото,
но не по- малко, както и всичко останало в живота.
Наприер- една , единствена дума, излязла от устата/ни/,
може да срине доброто и да обърне ....айде да не се отнасям.


Това е една много просто изказана приказка,
за конформизма на хората.
''Добрите'' не са добри в много случаи.
И ''лошите'' не са лоши, ако не следваш папагалското мислене на хората.

Това е приказката.
Да- на доброто, ако наистина е такова.
Не - на лошото, но ако наистина е такова.

А не - да и не - на нещо, което някой ти набива в главата,
за да не се замислиш- кое- какво е,
ВСЪЩНОСТ.


пп
затова един силен белег върху това, което пиша,
е- че не може да бъде разбрано, не знам защо.

Цялото делене на добри и лоши е може би по-правилно да бъде на добро и зло. Почти същото е.
Делим ли на добри и зли е тотално грешно. По-лесно е единствено, но всичко друго се обърква, включително и нашите очаквания, нашите нагласи и вярвания за човека.

Публикувано от: green mile 21/09/2019, 03:07

миличка,
душа от сребро,
миличка,
усмивка на Бог,

миличка,
приказен цвят,
миличка -'душа има всичко',
миличка,
приказен свят,
миличка,
чистота до побъркване,
миличка,
смелостта на разсъмване,
миличка,
и полет без сметки,
миличка,
избухване на пролет
миличка,
малки шепи за затоплен свят,


Публикувано от: green mile 21/09/2019, 03:18

Снежната Кралица напълни очите на Кай с безброй парченца остри стъкла.
Бяха толкова много,че всяко потрепване на света около него причиняваше силна болка в клепките му.
Кай не разбираше защо му е на света така яростно да трепти ,но все пак извади парчeнцата и сглоби огледалото.
Светът крадливо погледна към снежната кралица за още камъни.
Но Кай вече сглоби огледалото.
Снежната кралица си тръгна и изостави света.

Умалял от страх, светът все пак погледна в огледалото със сгърчените си здрави клепки

Но там имаше картина,една прекрасна картина
Кай я бе нарисувал с парченцата стъkло.
Защото беше сляп

Публикувано от: green mile 21/09/2019, 03:55

сърцето ти е смешно като клоун-
Емили,
обича всички

и всеки
идва

повикан
от страстта,
която винаги отрича

понеже никой никога не е
наистина обичан

уплашена си,
Емили, да видиш, че
сърцата са тъй жадни

в мига
когато
се разцепи хладното


излизат
подобно на деца

които
не са видели
жаждата
и винаги са там
в страната
на невинността.

сърцето ти е смешно-
никой- нищо- в-дълбокото- не - трябва - да- вижда
за да не знае- което го пробожда-
за да не знае-
кървавите стъпки -
за да не знае-
какво значат нозете на русалката-

хартиени джуджета залостват зениците-


сърцето ти е смешно-
като шапката на клоун,
Емили






Публикувано от: green mile 22/09/2019, 02:33

ако утре ме няма, когато четеш...

имам батко и мама, и татко-
не ми дават да пипам ,където не дават-
чашките, нови ги чакам за празник,
чакам и празника
не трябва да пипам парфюма на мама
той е мама
и гардеробът е сложно устроен
всичко чисто е толкова тайно...
като приказка, дето я чакам
късно вечер

има толкова тайни,
у дома има толкова тайни
красиви
чакам ги
малките фигурки
книгите- защото безкрайно
е - мама и татко ,и батко

и съм толкова щастлива
да чакам тази
непрочетена приказка
чакам
поглеждам и си пожелавам
като на Коледа
чашките за ден от мама
книгите- когато ми ги дават
местата с тайни като приказка на Андерсен

и дворът е така безкраен
и топъл с време
за да го превзема, като крепост
безкрайност, слънчева
и мама и татко, и батко

като предусещане
за тайнствена и приказна
любов
забранена, понеже съм и' малка,
затворена, като витрините на мама,
понеже я ще повредя
неродена е все още, и я пазя,
през витрините на мама,
на топло със предвкусване на радост.


------------------------------------

Събуди се, Маим, като вода си наистина,

всичко ти е позволено
като руините , вратите са отворени...

чашките, гардеробът, пълен с тайни,
и дворът е друг,
и твои са книгите,
можеш да вземаш,
няма прегради,

няма ги невидимите феи,
на тайните,
толкова топли и ласкави,
тайни на дом, който пази,
парфюмите на мама
незащитени
от вятъра

татко, ти си там все още.
не мога
не мога
незащитени тайни да докосна,
не мога
незащитените врати да ги отворя
не мога
незащитени са чашките на мама

татко,
помоли се Господ,
моля те,
Той носи живота,
И може да върне всичко.
Татко, на моя татко,
има още шепа искрящи от въглени.
Моля Те, разпали ги!
Моля, Те, Господи,
В голямата къща
нека има огнище от Тебе-
завинаги!


Господи,
прости ми...








------------------------

Invision Power Board (http://www.invisionboard.com)
© Invision Power Services (http://www.invisionpower.com)