Под стълбата на каменния свод Опции

[green mile]

Рагика

: Няма време
Ако уцелиш птица в сърцето-
тя се мята и удря крадеца...
Ако зазидаш птица във клетка-
тя ще окървави ...красивата гледка-лъскава клетка.

Птицата -
не се перчи,
не смята че е права,
не е светица,
и не иска,
не е плътна,
не забива нокти в когото обича,
не се умилква,
тя отлита,
Птицата-
не държи съдбата си с криле-
така не би летяла
Съдбата на Птицата-
е просто-Небе-
и Съдбата я желае...

---------

Уморих се-
от удобния фалш,
уморих се-
да бъда страхлива,
уморих се-
да бъда не-аз,
искам пътища трънливи...


уморих се -
от човешкия ред,
той чертае райета-
на клетки,
искам моя си летеж-
по безумния стълб
на острието...
Небето...

***
Ще те търся -
в своята вселена-
ледена-
изпълнена със мрак,
с окови,
със съмнения.
със страх,
с пороци,
със смърт -изпълнена вселена-
със смърт...

ще-
разбия ледовете,
пороците -
ще ослепя-
ще ги жигосам-
с любовта ти-
ще Осветя-
Душата си-
ще я положа на Олтара-
и ще помоля -
Бог-
във огъня свещен-
да я разпръсне-
за да свети...
сияние
сияние...

ще те потърся -
в себе си-
през векове от смърт-
ще те намеря-
и
ще възкръстна-
защото ме обичаш..
защото те обичам...

сразена смърт-
родена мъничка звезда-
сияние...
и
Бог-
усмихна се-
сред купчина сълзи-
усмихна се-
Бог...

***
Ти заспиваш-
тихо-
подобно на дете-
тихо
чисто
светло
става
почистено,
свириш-
на сърцето ми
на тялото ми-
а
спиш...
как гоправиш?
излъчваш светлина...

аз-
съм будна-
страх ме е да заспя
сънят е чудовището,
което ме отвлича от теб
страх ме е
блуждая,
лутам се,
обичам те,
разкъсвам се,
мразя се,
благославям те,
стискам в душата си шепа стъкла,
искам да кърви,
обичам те.

утрото-
ме изгаря
на кладата
като вещица
остават само въглени...

нека-
само-
да е тихо
и
когато се събудиш-
да е мъничко по-топло
в душата ти
не искам да знаеш
скрих си кръста
в ръцете на Бог
искам
просто да летиш
обичам те...
***


Когато-
денят-
ослепяващо -оглупяващо-шарен-паун-
се сгромоляса-
като обратно построена пирамида-
аз търся центъра-
сред черно-белите неми картини-
неми-
остриета,по които лъжата се стича със писък-
остриета,които изваждат като бримка-
душата-
поставят я във центъра,
а черно-белите неми картини,
рими,
рози със сърца ,наместо бодли
и сърца със форма на рози-
постилат килими-
за
да стъпи на тях
с поне една сълза по-малко-
безпътният-разпънат
ден...

***

Розата нямаше нищо-
само един параван
и няколко трънчета-
коити навътре обърна-
да не би назад-
да те върнат...

Розата нямаше нищо
Розата ти се даде-
за да порозовее-
малкият ти мъртъв ад...

О,колко грешна!!!-
каза ти-
та Розата показва прелести!...
Ухания!-
каква суета,
да видим...
лист след лист-
о,само прелести-
само ухания-
издърпах всичко-
вътре няма нищо?...

Отрони сълза-
Бог не бил тук-
розата е просто-
поредният малък боклук.
***

[green mile]

Прекрасното-
е с форма на сълза-
тръгва надолу,
към пропаст, може би,
описва усмивката смело,
и нахално извива нагоре-
игриво-
почти затваря кръга-
игриво-
но не-
малко по-нагоре-
толкова малко,
че никой да не забележи-
освен Бог-/защото е суетна и иска да е с истинската форма на сълза:-)/
не за друго-защото просто е суетна-да
малко по-нагоре-
толкова малко-
че да се откъсне-
за да може-

никой,
никога да не разбере-
за тежестта ,която успя
във своята усмивка да побере.
Прекрасното е с форма на сълза.
###