test
IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


> Първият въпрос
NVJ
коментар 16/04/2018, 12:00
Копирай адреса: #1


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 44
Регистриран: 10/10/2017
Потребител # 225



Известното съчинение "Сборник предания на Джун и Люй за Пътя" (кит. 《鐘呂傳道集》/《钟吕传道集》) започва с въпроса:

呂祖曰。
人之生也。
安而不病。
壯而不老。
生而不死。
何道可致如此。

Патриарх Лю каза:
човек в живота да бъде
здрав а не болен,
млад а не стар,
жив а не мъртъв,
по кой Път може да стане това ?

Тук думата Път започва с главна буква, защото е използван знака 道 (Дао), който може да означава повече от обикновен път или начин.
Впрочем, и в българския има различна употреба на думата път - от пряк смисъл: "Пътя за града", до преносен : "В правия път"
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
 
Start new topic
Отговор
shining_stаr
коментар 16/04/2018, 13:37
Копирай адреса: #2


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 119
Регистриран: 21/06/2017
Потребител # 116



Цитат(NVJ @ 16/04/2018, 13:00) *
Известното съчинение "Сборник предания на Джун и Люй за Пътя" (кит. 《鐘呂傳道集》/《钟吕传道集》) започва с въпроса:

呂祖曰。
人之生也。
安而不病。
壯而不老。
生而不死。
何道可致如此。

Патриарх Лю каза:
човек в живота да бъде
здрав а не болен,
млад а не стар,
жив а не мъртъв,
по кой Път може да стане това ?

Тук думата Път започва с главна буква, защото е използван знака 道 (Дао), който може да означава повече от обикновен път или начин.
Впрочем, и в българския има различна употреба на думата път - от пряк смисъл: "Пътя за града", до преносен : "В правия път"


А един друг патриарх каза, че ако не знаеш къде отиваш, всеки път води там.
Иначе на въпроса - по пътя, по който губиш живота и душата си заради принципа, ако искаш наречи го Христос, или Дао, все тая.

Това съобщение е било редактирано от shining_stаr на 16/04/2018, 13:38
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
NVJ
коментар 18/04/2018, 11:30
Копирай адреса: #3


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 44
Регистриран: 10/10/2017
Потребител # 225



Според тази школа живият човек е комбинация от Ин и Ян.
Само Ин е безсилен призрак, а само Ян е безсмъртно същество.

Човек се състои от тяло и душа, които са заедно в живота е се разделят при смъртта.
Затова се счита, че всяко учение, което отделя [без време] душата е съмнително.
По същия принцип теория без практика е Ин и не е добре.

Може да има движение по течението или срещу течението.
В обикновения светски живот човек се движи по течението, като е зависим от обстоятелствата.
Именно при това постепенно разпилява силите си [в нещастия или в забавления] и изчерпва жизнеността си.
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
shining_stаr
коментар 18/04/2018, 12:46
Копирай адреса: #4


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 119
Регистриран: 21/06/2017
Потребител # 116



Цитат(NVJ @ 18/04/2018, 12:30) *
Според тази школа живият човек е комбинация от Ин и Ян.
Само Ин е безсилен призрак, а само Ян е безсмъртно същество.

Човек се състои от тяло и душа, които са заедно в живота е се разделят при смъртта.
Затова се счита, че всяко учение, което отделя [без време] душата е съмнително.
По същия принцип теория без практика е Ин и не е добре.

Може да има движение по течението или срещу течението.
В обикновения светски живот човек се движи по течението, като е зависим от обстоятелствата.
Именно при това постепенно разпилява силите си [в нещастия или в забавления] и изчерпва жизнеността си.


Да, ако живееш отъждествен с тялото си. Човекът, ако и да има тяло, не е тялото си; той е съзнание, което е необусловено, не се ражда и не умира и всичко зависи от него, а то самото не зависи от нищо.
"По течението" или "срещу течението", да. Но има една точка, в която се пресичат двете противоположности,
точката на осъзнаване и там се примиряват вътрешните противоречия, това е изразено в символа на кръста. Тогава ние в Адвайта казваме, че няма две. То това и означава Адвайта, не две.
Пак си в света и живееш в света, но не си от него. Пак носиш дървата и водата и пак тоягата си е с два края и монетата - с две страни, но ти вече не си същия човек, състоянието е друго и борбата приключва - няма две, има само едно.
https://www.youtube.com/watch?v=2QmwfJRVkYk

Това съобщение е било редактирано от shining_stаr на 18/04/2018, 13:22
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
NVJ
коментар 18/04/2018, 13:39
Копирай адреса: #5


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 44
Регистриран: 10/10/2017
Потребител # 225



Първата степен е когато човек живее отъждествен с тялото си, като даже не е помислял,
че може да бъде нещо друго - просто мисли за тялото си: "това съм аз".

По-нататък може да чуе и някак да разбере, повярва, че същността му не е просто това тяло.

От тук нататък започват други проблеми, ако само си мисли, че не е тяло, но материята е още тук
и нищо не става на практика (т.е. има само умозрително постигане без реализация).

Поне според школата, за която стана дума, критерият за реално постижение е,
да се появят точно определени (специфични) видими резултати,
които да се проявят даже физически, а не само в съзнанието на човека
(т.е. духовното да започне видимо да променя и доминира над материалното,
а не само в представите и мислите на човека).
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
shining_stаr
коментар 18/04/2018, 18:09
Копирай адреса: #6


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 119
Регистриран: 21/06/2017
Потребител # 116



Цитат(NVJ @ 18/04/2018, 14:39) *
Първата степен е когато човек живее отъждествен с тялото си, като даже не е помислял,
че може да бъде нещо друго - просто мисли за тялото си: "това съм аз".

По-нататък може да чуе и някак да разбере, повярва, че същността му не е просто това тяло.

От тук нататък започват други проблеми, ако само си мисли, че не е тяло, но материята е още тук
и нищо не става на практика (т.е. има само умозрително постигане без реализация).

Поне според школата, за която стана дума, критерият за реално постижение е,
да се появят точно определени (специфични) видими резултати,
които да се проявят даже физически, а не само в съзнанието на човека
(т.е. духовното да започне видимо да променя и доминира над материалното,
а не само в представите и мислите на човека).


Най-големия проблем е докато мислиш, че си тялото и живееш отъждествен с мислите и емоциите си. Това е напълно несъзнателен живот, от който идват всичките проблеми. В момента в който се прекъсне това отъждествяване и започнеш да наблюдаваш ума отстрани, наблюдаваш си мисленето, тялото и емоциите,
проблемът, като такъв, изчезва; той няма собствено съществуване. Той съществува поради тебе и се храни от тебе, от твоето отъждествяване с него. Ако няма кой да го захранва и подържа, той се стопява и изчезва.
Тук не се гонят постижения и резултати, правиш нещото за самото него, а не за да постигаш резултат.
Резултатът, разбира се, ще дойде, като естествена последица, но ако го правиш за резултат, за да
постигнеш реализация и да постигаш нещо, целта винаги ще ти бяга, ще гониш хоризонта.

Това съобщение е било редактирано от shining_stаr на 18/04/2018, 18:10
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
NVJ
коментар Днес, 13:39
Копирай адреса: #7


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 44
Регистриран: 10/10/2017
Потребител # 225



По-конкретно за себе си мога да кажа, че съм склонен към краен аскетизъм.
В никой случай телесното не е главно за мене.

Въпреки че съвсем не пия, не пуша, ограничавам храната, през цялото време мълча и т.н.
никога не съм гледал с лошо око на хора, които напротив - живеят си, ядат, пият, веселят се и даже не са особено добри.
Даже не ми е неприятна компанията на такива [които са намерили свой начин да им е добре в момента,
въпреки че няма кой знае до къде да стигнат така].

Учил съм се и да се наблюдавам и да не се отъждествявам с мислите и емоциите си.
Но не съм съгласен, че става така лесно.

Ако може да уточним какво означават всички тези думи.

Да кажем, как може да измерим, колко човек е привързан към храната ?
Теглим на кантарчето двама души и ако аз съм слаб, а другия дебеличък,
значи той е по-привързан към храната от мене.

Ако някой твърди, че след като не се привързва към тялото, мислите, емоциите и т.н.
проблемите на съществуването изчезват, но в същото време се вижда,
че този човек страда, старее, разболява се също като другите хора;
тогава аз ще се усъмня, че нещо не достига.

Също така, по въпроса за постиженията и резултатите не съм съвсем съгласен.
Необходими са реални резултати, но начина за постигане не е като се гонят директно, разбира се.
Специално в духовната област постижението зависи от надчовешки сили.
Поради това желанията и усилията на самия човек не водят директно и със сигурност до постижение, както при обикновените работи.

В някои среди казваха: "Правим ние, свършва Господ".

Не става дума нито човек да не прави нищо, нито да смята, че като прави механично някакви упражнения или ритуали,
ще постигне автоматично нещо.

Естествено, че в духовната област нещата се правят за самите тях, защото това е най-важното за човека.
Абсурдно би било някой да се стреми към спасение на душата не заради самото него, а заради пари или други нетрайни неща.
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic

Отговори в темата


Reply to this topicStart new topic

 



Олекотена версия Сега е: 23/04/2018, 15:42
IP.Board Skin developed by: skinground.com
test