test
IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


> За вредите от подражанието
Norman
коментар 13/03/2019, 11:11
Копирай адреса: #1


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 256
Регистриран: 01/06/2017
Потребител # 13



Май всички сме чували легендата за студента, който на 50 страница (от общо над триста) от дипломната си работа, вмъкнал изречението: "Тъй като знам, че никой от комисията не чете дипломните работи, пиша това тук. Ако някой все пак го прочете, да ми се обади - печели една каса уиски!"

"Градска легедна", или не, но преди няколко години един зевзек от Техническия решил да пробва същия номер. Разпечатал дипломната, подвързал я, както му е реда и преди защитата показал текста на 50-та страница на всичките си познати и приятели.

На самата защита, председателят, от нямане какво да прави, взел солидното томче голям формат, отворил го... и, естествено, веднага попаднал на 50-а страница, защото именно там било отваряно 200-300 пъти през последните няколко дни.

Защитата минала ОК - комисията била ИЗКЛЮЧИТЕЛНО доволна от представянето и от бонуса към него. wavetowel2.gif w00tbrows.gif
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
 
Start new topic
Отговор
Shade
коментар 13/03/2019, 15:43
Копирай адреса: #2


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 898
Регистриран: 01/06/2017
Потребител # 19



Комисията може и да не чете дипломните работи, обаче резензентът би трябвало да чете внимателно, за да не се изложи, ако по време на защитата възникнат въпроси и се заформи дискусия.
Ето една автентична история, която бях пуснал в стария форум, от която излязох на печалба (е, не беше каса уиски).

Работех в Научен институт. През съответните периоди преподавателите от Техническия Университет се обръщаха към нас с молба да пишем рецензии на студентски дипломни работи.
Един петък по телефона ми се обади позната доцентка. Имала дипломант, много умно и старателно момче. Бил готов за защита. Молеше ме спешно да се заема с рецензиране на дипломата му работа, понеже защитата била другата седмица.
Приех. Дипломантът дойде след около час. Представителна външност и свободен самоуверен стил на поведение.
Остави дипломната работа. Защитата била насрочена за сряда и трябвало да предаде всичко до понеделник. Казах му, че ще я прегледам през уйкенда и в понеделник ще има рецензията.

В съботата се заех с четене. Старателно оформление, около 120-130 страници с текст, фигури и графики. Стилна обосновка, елегантно задаване на начални и гранични условия, и изчислителна записка с добре систематизирани изчисления и изводи.
Зачетох се в изложението и в един момент попаднах на следното изречение: "За получаване на оптимални резултати избирам коефициент на полезно действие 1.02 (т.е. КПД 102%)". Смаях се. Този беше на път да открие и дефинира перпетуум мобиле...
Явно формулите и изчисленията бяха фалшиви, защото при задаване на КПД в границите на нормалното, всичко пропадаше.
Домашният телефон на студента не отговаряше, нямаше смисъл да търся доцентката на служебния й телефон през уйкенда. Пък и какво ли би могла да направи. Явно сладкодумието на дипломанта я беше омаяло и тя като ръководител на дипломна работа е приела с лека ръка, че всичко е както трябва.
Как да постъпя, да захвърля всичко или да напиша унищожителна рецензия? Реших да изляза от положението йезуитски. Написах почти одобрителна рецензия, като накрая сложих препоръка въпреки някои неточности в изчислителната записка, работата да бъде оценена от комисията с висока оценка. Едва ли някой ще се зачете в парадоксалното КПД. Не е човешко да подрежа крилата на един евентуален бъдещ Айнщайн, който сега набира скорост.
В понеделник дипломантът дойде. Поисках му обяснение по кой начин получава от нищо нещо. Казах му, че ако комисията забележи това на фона на положителната рецензия, не само няма да му дадат диплома, но ще вземат и моята. Той се сконфузи много. Успокоих го, че ако отговаря уверено на въпросите, защитата ще мине гладко. Така или иначе никой не познава работата му по-добре от него. Да не допуска сянка на съмнение в обясненията си, защото членовете на комисията са като крокодили: хване ли се някой за нещо, ще го придърпа в свои води и там ще го разкъса.

Обадих се на доцентката и й обясних ситуацията. Тя също се притесни...


Това съобщение е било редактирано от Shade на 13/03/2019, 15:48


--------------------
Things should be made as simple as possible, but not any simpler.
-
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
Shade
коментар 13/03/2019, 15:44
Копирай адреса: #3


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 898
Регистриран: 01/06/2017
Потребител # 19




В сряда като рецензент се налагаше да присъствам на защитата. Бях малко на тръни, но вярвах, че дори да стане издънка, няма да е кой знае какво. Все пак не се касае за дисертация, а съм писал одобрителни реценции на доста по-зле оформени, неграмотно написани и слабо обосновани дипломни работи.
Доцентката се беше свила на последната банка в залата.
Прочетох рецензията.
Защитата мина без особени спънки. Дипломантът беше направил показни табла, с които обясняваше същността на дипломната си работа. Явно беше взел предвид препоръките ми за поведение, но така иначе притежаваше нелоша гъвкавост и актьорско майсторство за изплъзване от неудобни въпроси. Специалистът по спектрална плътност се хвана за една от формулите, която според него нямало да даде очаквания резултат, но фокусът се измести и не се стигна до задълбочена дискусия.
В един момент председателят на комисията, мастит професор, се обърна към мен:
- Колега, бихте ли уточнили какво означава "висока оценка"? Отлична, много добра или добра? Комисията не е чела дипломната работа. Вие сте този, който трябва да я оцени.
Обясних, че както съм писал и в рецензията, дипломната работа е оформена добре, но съдържа и някои сериозни фактологични слабости, които не мога да подмина. Така че "висока оценка" без съмнение трябва да се тълкува като тройка. Три е по-високо от две. Освен това труд и тройка са думи с общ корен.
За мое учудване това обяснение предразположи комисията. Хората се развеселиха и председателят обяви, че с оглед доброто оформление на работата, комисията я оценява с четворка. А самата защита беше оценена с отличен. Нямах възражения.

Интересно какво ли прави днес този дипломант? Може би е станал търговец на миши кожи, защото имаше излъчване, което внушаваше доверие. Още по онова време се беше ориентирал по-скоро към търговията, отколкото към инженерните науки: продаваше дънки.
Издебна ме в коридора и ми връчи подарък: полиетиленов плик с дънки "Super Riffle". По онова време вървяха по $30 в Кореком. Не се церемоних, когато ми ги предложи. Дори не казах лицемерно "нямаше нужда". След като беше преценил, че има нужда, значи има.
От дистанцията на времето се питам дали трябва да приема тези дънки за аванта или си бяха честно заработени...


--------------------
Things should be made as simple as possible, but not any simpler.
-
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic
Питето
коментар 13/03/2019, 19:28
Копирай адреса: #4


Advanced Member
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 1 837
Регистриран: 08/06/2017
Потребител # 81



"Като знам как станах инженер, ме е страх да отида на лекар." a4dff7b7.gif
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic

Отговори в темата


Reply to this topicStart new topic

 



Олекотена версия Сега е: 21/03/2019, 17:45
IP.Board Skin developed by: skinground.com
test