test
IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )


> Писмо от небето, една моя интерпретация по темата за мъжките сълзи
hristam
коментар 07/10/2017, 17:12
Копирай адреса: #1


първенец
***
Група: Редовни потребители
Съобщения: 489
Регистриран: 01/06/2017
Потребител # 20



Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока, в който цвърчаха врабци. На балкона на третия етаж му се стори, че мерна някакво движение, но не беше съвсем сигурен.
Петко нагласи внимателно щайгата в багажника - дейност, изпипана в детайли вследствие дългогодишният опит в процедурата свързана с извозването на празните буркани до село към края на лятото, и прибирането им пълни три седмици по-късно. Всичко в живота на Петко бе придобило такава рутина, че той действаше без да се замисля, следвайки машинално собственият си график на живот, създаден с активната намеса на енергичната му съпруга.
Взе писмото и се огледа крадешком, преди да отвори плика. Животът бе научил Петко да бъде много предпазлив, особено когато в ръцете му неочаквано и по мистериозен начин се озове писмо, паднало от небето.
"Здравейте, скъпи съседе П." - зачете приятно закръгленият почерк, изпъстрен с красиви завъртулки. - " Извинете дързостта ми да Ви пиша, но се досещам, че и Вие, като мен, трудно се решавате на по-близък контакт. Вече почти година се срещаме - най-вече около блока, на стълбището или в асансьора, и забелязвам, че кратките поздрави и погледите, които си разменяме, Ви вълнуват толкова, колкото и мен."
Петко примигна стреснато, отдръпна листа от лицето си, след което пак прочете първите няколко изречения буква по буква. Нямаше промяна - там наистина пишеше точно това, което озадаченото му съзнание просто не знаеше как да възприеме. В края на краищата никога не беше получавал писмо с подобно съдържание, дори и в най-лудите си младежки години, а това сега му дойде точно като гръм от ясно небе. И в буквален, и в преносен смисъл.
"Много съм впечатлена от внимателното Ви вежливо отношение, Вие сте от този изчезващ вече вид мъже, които знаят как да се отнасят към една жена, принудена по неволя сама да се бори с тежкото си ежедневие. Нима мога да забравя малките Ви мили жестове на учтивост - всеки път, когато се засичаме на входа, Вие галантно държите вратата, за да вляза първа, веднъж дори ми помогнахте да занеса пълните с покупки чанти, като слязохте на третия етаж заедно с мен. Освен това няколко пъти ми давахте предимство да се кача в асансьора с моят Буфи заедно с други, по-възрастни съседи, което окончателно ме убеди, че Вие сте изключително интелигентен човек, възпитан на уважение към по-възрастните хора. И ми даде тайната надежда, че виждате в мое лице една крехка жена, която има нужда от силното ви мъжко рамо."


--------------------
Go to the top of the page
ЛС
Quote PostReply to this topic

Отговори в темата


Reply to this topicStart new topic

 



Олекотена версия Сега е: 04/08/2020, 07:57
IP.Board Skin developed by: skinground.com
test