Запазване на статуквото, или степени на депресията Опции

[Norman]

1-ва степен
Петък вечер. Опитвам се да паркирам близо до блока. Места няма, отивам на по-далечна площадка, която не познавам и докато маневрирам, закачам с бронята някакъв висок бордюр вляво. Бронята оцелява, но вградения в нея фар за мъгла е на парчета.

Лягам си в МНОГО гадно настроение...

2-ра степен
Събота сутрин - тръгвам за вилата. Приближавам се към колата, а там - бронята вляво, точно над злополучния фар, смачкана, ама сериозно. Няма следи, няма свидетели - просто "нормално" произшествие на претъпкан паркинг. Настроението ми става още по-гадно, но нямам "каско", а от личен опит знам, че застрахователите правят всичко възможно да игнорират такива случаи.

3-та степен
Карам към околовръстното. На един светофар отляво, на червено, излиза някакъв тип с очукана "Алфа". "Хайде, давай," мисля си злобно, "още малко и ще ми платиш ремонта". Да, ама оня успява да спре... Настроението ми, въпреки избегнатия сблъсък, някак си става още по-зле.

4-та степен
Стигам до село и паркирам пред магазина да купя вода и цигари. По едно време влиза забързана съседката ми, баба Гинка - "Хасан тука ли е? Колата му сама тръгна и удари една друга!" Хасан излиза иззад рафтовете и изхвърчава навън, аз си прибирам рестото и също излизам.

А там, разбира се, "фронтерата" на Хасан е спряла точно в лявата част на предната ми броня.

- Леле! Извинявай, приятел, сигурно ръчната е паднала. Не знам как е станало - всеки ден спирам точно тука по сто пъти. Ама до два часа ще я оправя!

ЕПИЛОГ
Мъжка дума - ДЖелезо! Точно след 120 минути, с приповдигнато настроение си прибирам колата с изправената броня и работещ фар от автосервиза на Хасан!!!

Това съобщение е било редактирано от Norman на 13/03/2019, 11:30