За зависта, В работен план и не само Опции

[Karmic wheel73]

Днес пътувах в трамвая по път за работата, и се засичам всяка сутрин с двама българи.
Едната е майка на наше приятелско семейство.
А другия ми беше колега в една друга фирма за почистване където работих преди време.
Преди години работих в ресторант, преживях жив ад там с един грък и жена му, последните собственници.
След дълги мъки, болести, болнични и проблеми накрая събрах смелост и сили да се махна.
13 години работих там.
Минаха почти две години в които бях безработен. Работих само сезонна работа и накрая когато оставах вече почти без пари от бюрото по труда исках не исках.. Се "унижих" да се примоля за работа на една българка. Която е отговорничка във фирма тук за почистване и при нея работят много българи.
Навремето един българин ми рече преди да тръгна към Норвегия-Пази се от българите навън.
По-надалеч от тях.
В началото беше добре, но чистенето по университетските сгради и факултетите беше просто ненормалма работа.
Колкото и да съм бърз и експедитивен, само за 4 месеца и всички стари болки, сухожилия и дископатия се обостриха.
Имат специално ниво на почистванв-Инста контрол се нарича.
И следят за петънца и мръсотия като гестапота.
Преживях следене, оплаквания, навиквания от някакви където са 10 години по-малки от мен и какво ли не.
За 8 месеца три пъти се рязболях. За по седмица време. Веднъж заради грип с 40 градуса, и два пъти заради кръста. Секване.
Втория път като се секнах бях помолен да се самоуволня. Да съм отивал на бюрото по труда. Че на тях болни хора не им трябвали.
Това и направих. Нямаше как да остсна във фирма на наши, ваши и още по-наши и да треперя кога ще дойде следващия път.
Предложиха ми на кола за обикаляне по обекти да продължа при тях, отказах!
Изобщо не беше лесно решение, но в крайна сметка бях само заместник при тях и на временни договори от по 3 месеца.
Мина време, смених още две работи и сега съм в друга фирма. Пак чистя, но тук е съвсем различно.
Никой не те навиква или унижава.
Бог ми е свидетел, че ако не бяха ме уредили-щях да ги осъдя. И. Щях лично да поведа дела от морално естество за обиди срещу такова отношение.
В Норвегия никой никъде няма право да те уволни заради болест.
Мога още много да кажа за тази прогнила експлоататорска фирма, но няма смисъл.
Днес това момченце ми рече.. Ами що не си стоя при нас, щом пак с това се захвана.
Ха.. Не исках да си отворя устата. Все пак съм благодарен
Ама далеч от тях най-добре
Те са без език повечето, ако не са две три българки да ги оправят са живи -умрели, и наистина нямат никакъв поглед и опит от други фирми.
Когато си в концлагер, рязвиваш стокхолмски синдром с времето.
Особенно ако шефките сс много мазни в устите и двулични. Ите моделират като пластелин, където им трябваш. И както им трябваш.
Въпрос на време е, като се рязболеят да се разпищят че ги гонят и не ги искат.
Та в очичките на това момченце видях злоба, завист и всякакви чуства, но не и приятелски.
Явно се говори яко зад гърба ми. И ме одумват.
По-добре в устата, отколкото в краката.
Сега вече мога да дишам просто, докато работя.
Преди не можех. И все не бяха доволни.
Ще се сетят. Доста хора вече взеха да бягат от там.