Ден за ден живот на телефона в Норвегия, Относно игото на капитализма и живот в несигурност Опции

[Karmic wheel73]

Здравейте.Напоследък не съм писал много,доста натоварен период ми беше.Ами какво да ви кажа,живота продължава.Всеки ден,въпреки очакванията ни.
Ето бях успял да си уредя някакси работа на две места през ден,но на това където щях да работя понеделник,сряда и петък..в едно училище да чистя са отменили поръчката.Стоя сега и чакам дано днес да успея да вържа някой час.Два дни изработих вече,четвъртъка ми е сигурен.В петък всички градини и училища ще са затворени.Ден за работни срещи и събрания е,за планиране.И навсякъде предполагам ще гледат да спестят.Животът ми е на телефона,в очакване на смси..и поръчки за работа.
Ден за ден,седмица за седмица..а ако се докопам до 2-3 седмици на едно място и то 5-6 часа направо благодаря на Бог.Понеже постоянно е различно като работа,часове и постоянно съм на нови места.
До това я докараха Норвегия десните партии.
Аз на последните избори,пък и на по -предните гласувах за червената работническа партия.
Или поне така наречената работническа социал-демократична,и профсъюзна.
Мит е това че частника и капиталиста мисли за подчинените си и хората генерално.Капиталиста мисли само с портмонето си.Пък държавните фирми и комунални места все пищят от липса на бюджет.
Трябваше да дойда в Норвегия,за да осъзная много неща.
И да разбера колко много имахме навремето,което никога повече няма да се върне.
Имахме сигурност и прогнозираност.И тук в Норвегия докато левите бяха на власт преди 7-8 години беше така.Хората работеха повечето на постоянни договори и на 100процента.Имах и аз 100 процентова работа която загубих.Понеже ни купи нагъл,алчен и мазен грък който от 60 човека персонал в три заведение уволни повечето.И днес от три места,има само едно функциониращо.Двете ги продаде и затвори.Ресторанти и кафене.
Опита се да ме наведе да преподпиша навремето договор на 70пр,и аз тръгнах по профсъюзите.Влязахме в открита война.Почнаха да ми правят всеки ден мизерии,сечено и гадости.Избягах в болнични и не се върнах там накрая.Приключих по причина болести и психичен стрес.За да не стоя три месеца без пари от бюрото по труда ако си тръгна сам.После стоях близо две години без работа.Работих само на едно място за 6 седмици лятото временно като заместник.
Минах после през една фирма за почистване където работят доста българи,и им благодяря че ми подадоха ръка.
Станаха обаче неща,и все пак успях да се отърва.Понеже натиска беше огромен към персонала.И след две секвания в кръста и ми намекнаха да се самоуволня.
Все пак успях да преговоря условията да ме пратят те на бюрото отново,знаейки че нямам път никога там назад.Последваха още две временни работи за по месец и двете.От лятото съм в нова фирма,бюро по замествания.
Днес е плач и скърцане със зъби.Генерално в Норвегия.
И а се разболееш,и стоиш почти без пари.
Защото масово фирмите ти дават 20процента договор.На какъвто съм и аз в момента.И няма как да отказваш смени,дори и да се влачиш от болки.
И като се разболееш или останеш без работа,няма пари от бюрото по труда.
Аз лично ще започна да се боря към инвалидна пенсия.Или инвалидизиране.Понеже имам много диагнози.Макар че тук трябва вече да си ветеран от Виетнам без крака или ръце за да ти дадат инвалидна пенсия.Има деситилетия да живея в кошмари още явно.Но България не е опция.Имам син който още учи тук.Още не си е тръгнал по житейския път.
Та толкова за емиграцията.
Не съм висшист,ама и да бях..все тая.
Тук двойния аршин е ъжасен.
Аз лично не искам болен здрав да носи,както и мързелив.
Понеже през всичките ми работни години,все търтеи съм носил на гърба си.
За съжаление.
Съжалявам за оплакванията,но поне така си правя самотерапия.
Да не посегна към бутилката отнопво.
Трезвенноста ми е още крехка,само от година и 6 месеца не пия.Имах рецидив от 1 година преди това забежка из дебрите на цар алкохол и уискито.
Въпреки трудностите,болките,диагнозите и болестите си-трябва всеки ден да остана трезвен.
Днес ми минаха мисли за бира и алкохол.
Но знам че нямам право на този лукс.
Все пак в АА клуба ме научиха на най-важното.
Да бъда честен пред себе си.И че всеки ден без алкохол е много по-добър от седмица или месец с алкохол.
По-добре анонимен алкохолик,отколкото известен пияница.
Благодаря ви че ме изслушахте.
Лек,успешен и спорен ден ви желая.
А аз продължавам да чакам и живея на телефона....
поне уикендите ми са свободни.
Преди в ресторанта не бяха.
Идеално никъде няма.Важното е човек да отсее важното от маловажното.
И нека бъде неговата воля за мен.Амин!