Ч.Ш., (тема с вариации?) Опции

[Norman]

Историята за Червената Шапчица, както НЕ биха я разказали братя Грим
NB - ще се постарая да НЕ повтарям вече отдавна публикуваните и известни, до степен "брадати", опуси по темата.

------------
"П"-шапчица
......
По пладне Пурпурната Панама пое по пътечката през полето. Полските птички пееха припряно, пеперуди пърхаха палаво покрай пирена... Петнистият питон Пилат пресичаше пъргаво пътечката.
- Поздрави, Панамке! - просъска Пилат. - Пак при прародителката?
- ПраБАБА, Пилате, пра-БАБА! Папá поиска посещението... Праща пиле, погача, петифури, петгодишно "Pinot Petri"...
- Поразително! Прабаба, пиеща "Pino Petri"? - просия питонът.
- По-правилно - показателно, - парира Панамата, плъзгайки поглед по полето...
Пилат презрително просъска, продължавайки подозрително пъргаво право по пътя.
Пурпурната Панама притихна - петнистият положително плашеше повечето пътници...
....
Прабаба Петуния-Полония Прима плетеше пуловер. Припяваше полуунесено "Пълнолунен полет"...
Пилат просто погълна прабабата. После позадряма.
....
Панамата премрежи поглед - питонът, погълнал прабабата претоварено пъшкаше. После през питонската паст провря пети Петуния Прима. Пропълзя, поотупа поомачканата престилка, па прасна Пилат по подопашието. Питонът притихна.
- Пети път! Пети път, Пилате!!! - прогърмя Петуния. - Предните пъти простих, помислих "Пилат просто палува".
После протегна пръсти - "Парабелум"-ът прещрака предупредително. Питонът припадна.
Петуния-Полония Прима примирено подхвърли:
- Правнучке, подай "Pino Petri"-то!

[hristam]

Х-шапчица и хамелеонът Харалампи

- Хладна сутрин, а, хубавелке - дочу Хубавата шапчица, която на галено наричаха Х-шапчица, и се огледа. Не видя никой сред храсталаците и хърбавите сенки, което я подсети, че хлъзгавият глас трябва да е на онзи вечно хремав хамелеон Харалампи.
- Хладна да е и твоята, Харалампи - отвърна хладно. Хич не харесваше хлъзгави типове като Харалампи, на които не можеш да им хванеш спатиите даже когато ти се хилят насреща.
- Хи, хи - захихика хамелеонът, сменяйки ритмично цветовете си, изглежда разменените поздрави му подействаха хипер освежаващо. - Хайде, ела да те хвана под ръка. При хитрото бабе ли ще ходим?
Хубавата шапчица чак хлъцна, поразена от хладнокръвната наглост на Харалампи.
- Хей, ти май си голям хахо! - хрусна го тя. - Хитрото бабе никак не те харесва, хем си го знаеш!
- Хм - Харалампи хич не беше голям мислител, но храбрец беше даже още по-малко. Хитрото бабе беше зло като харпия към всички, които хвърляха мераци на хубавата му внучка. А към Харалампи - най-вече. - Ами, хубаво тогава...Хабер исках да й пратя, че за гадже ще те хвана!
Изхили се по неговият си хремав начин, и докато Хубавата шапчица в яда си понечи да хвърли по него каквото хване, хлътна в хладината на храсталака и изчезна.