Кой какъв е искал да стане като малък?, Ама като съвсем малък, преди да тръгне на училище. Опции

[Радио Ереван]

Всеки е имал някаква мечта като малък. По мое време най-много момчетата искаха да станат милиционери и космонавти.
Спомням си когато още бях в детската градина ме попитаха какъв искам да стана. Без да се замислям отговорих, че искам да стана магазинер. Попитаха ме защо. Защото магазинерът цял ден получава пари и ги пъха в чекмеджето зад щанда. И аз искам така. Цял ден да продавам и да получавам пари. Мислех си, че стоките извират отнякъде и магазинерът ги продава. Останах много разочарован след като разбрах, че парите са държавни и магазинерът работи както родителите ми за една заплата.
По ирония на съдбата първите пари, които изкарах бяха благодарение на търговия.
Вие какви искахте да станете като малки?

[Питето]

Войник, щото филмите по онова време нали. Е, станах, слава Богу наблизо и за кратко, щото имах вариант и за много и надалече. От тогава, много дълго обмислям дали да си пожелая нещо, щото онова дето сбъднатите мечти и сълзите... абе вярно си е че трябва мноооого внимателно с пожелаването.

[agrippa]

Не си спомням точно, но като ме питаха големите май виках "космонафт", без явно да съзнавам какво точно значи това. Сега като си помисля – раят е на земята, космоса не ме влече съществено. Рисувах, животинки разни гледах, но в един момент явно съм стигнал до извода, че това не са увлечения, които могат да те хранят или издържат, поне за ония условия. Аз и сега мисля, че трябва да се разделят професията от хобито и увлеченията. Щото с каквото цял ден се занимаваш, същото и вечер и в почивните дни... не си го представям.

Обаче като по-млад винаги съм искал да си купя (поне) 1 кило банани, череши или някакъв друг вкусен плод и да си го изям сам на някое уединено място. Без някой да ме подяжда, наблюдава или прави забележки кога, как и колко, преди или след ядене... Сега вече нито имам ищах, нито мога да одолея наведнъж такива количества...