Здравейте!

Искам да започна с това, че не понясям София, мръсен и голям град, излъчващ студенина. За съжаление съм родена тука и при всяко отваряне на дума да се преместя в провинцията майка ми се мръщи и ме гледа все едно не съм добре. А аз си мечтая за малкия град и топлите отношения между хората там. Изкарах студентсвото в Благоевград и това ми остана любимия град. Смятате ли, че има реализация за един млад човек в провинцията ... или просто съм си объркала мечтите....?

Пробвай и ще разбереш.Своге,Ботевград ,Самоков са съвсем наблизо.

И в Малък Поровец е добре..........

Здрасти
Сега ще ти кажа моите виждания по въпроса от А до Я
Ти си родена и израснала в София. Отделила си се за малко и ти е харесало, но представата ти е много грешна за някои работи, както и напълно правилна за други, но ти гледаш повърхностно, без да се замисляш за:

Искам да започна с това, че не понясям София, мръсен и голям град, излъчващ студенина.
- София е такъв град, защото от няколко си години се е напълнил с такива студени хора, които са дошли от там, където ти искаш да отидеш.
Мръсни, студени, прости, но имащи се за нещо.
Тези хора си донесоха селянията с която са неразделни.

Хората по селата и другите градове не пръщят от топлина. Напротив. Същите говеда са като и в София, но поне по селата се познават, а в градовете живеят на един етаж, врата до врата и не се познават. Тръгнеш ли да отключваш, другият бърза да заключи, да не те поздрави.

За съжаление съм родена тука и при всяко отваряне на дума да се преместя в провинцията майка ми се мръщи и ме гледа все едно не съм добре.
- А ти добре ли си

А аз си мечтая за малкия град и топлите отношения между хората там. Изкарах студентсвото в Благоевград и това ми остана любимия град. Смятате ли, че има реализация за един млад човек в провинцията ... или просто съм си объркала мечтите....?
- Как си представяш живота там при положение, че управляващите умишлено унищожават всичко нужно за един нормален живот.
Няколко отделения на болницата в Кюстендил затварят врати
Няма да затварят болниците в Ловеч и Враца, успокоява Начева
Карловци се вдигат на протест срещу закриването на Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ "Д-р Киро Попов"
Детското отделение на смолянска болница затваря заради липса на кадри
Затварят Белодробна болница в Пловдив окончателно
Затваpят pодилното на общинcка болница, иcкaли повече пpиxоди
Ревматологията на болницата в Търново затвори врати

И не е само това.
Работа как ще си намериш, а и каква ще си намериш.
Никой няма да те вземе, защото всеки ще предпочете да вземе някой от селските си. От неговите си. Ква си ти. Неква софиянка отишла да ги подяжда.
А пък ако си намериш, ще те гледат като някакво извънземно изчадие.

Аз също имам желание да си взема някоя къща в някое село, но да имам някакъв доход. Демек, пенсия
Там е за старци. Млади хора не знам как ще фиреят.

.....................

Определено бъркаш "туризъм" с "емиграция" *, а мечтите са си мечти, при тях грешка няма.


-------------------------------------
*Един отколешен виц разказва за българин, попаднал в рая, където всичко било светло, чисто и добро, но по време на кратките му отпуски в ада можел да ходи по барове, да пие, да се забавлява с жени. Затова поискал от Господ да го освободи от рая и да заживее в ада. Щом се хлопнали дверите на ада зад нашенеца обаче веднага го топнали в казана с катрана. Защо? ­ проплакал той – ами баровете, жените, купона? Е, отговорили му дяволите, онова се нарича туризъм, а това вече е емиграция.

Какво точно завърши в Благоевград?
Питам, защото това ще ми помогне да ти обрисувам един евентуален живот в провинцията.

Може би, Американският!?

Защото другият...

Имам усещане за другия, но тя ще каже.

Всички видяха как прекалявам с членуването, ама си траят

К'о да се пра'и, все по-търпеливи ставаме всички с годините

Попитах по-горе какво си завършила, което щеше да ми помогне да съм по-конкретна, но понеже видях и другата ти тема, ще отговоря на въпросите ти преди да си уточнила.
Значи, като минимум, ти трябват среда, любов, реализация.

Не се чувстваш добре в София, където са твоите приятели от детинство, съученици, родители и роднини, където има големи възможности да си намериш работа, места, на които да излизаш, за да общуваш, вероятност да срещнеш принца - 1 от поне няколко стотин хиляди.

Дори чисто статистически, как се надяваш да намериш тези неща в град, който е в пъти по-малък във всяко отношение?

Представи си как в провинциалния град има много по-малко възможности за работа, по-малко хора, с които да се чувстваш добре, по-малко подходящи за теб мъже -1 от най-много няколко (малко) стотин, по-малко места, на които да ги срещнеш. А ти си там с твоя си затворен и необщителен характер.

Но мога да ти дам и пример за едно доволно от избора си, доста подобно на теб, момиче. Точно на твоите години, английска филология. От по-големия роден град, в който е завършила образованието си, неделена от мама и тати, отива по собствено желание в доста по-малък. В големия не и харесвало… Сега е щастлива - учителка в училище, в което учат най-вече ромски деца. Живее в семпла квартира с момче, което преди няколко години успя най-после да завърши средно образование във вечерна професионална гимназия, а сега работи по нещо ту тук, ту там. Оказва се, че това и е напълно достатъчно да бъде щастлива. Сега.

О, сетих се за още един детайл от живота и в провинцията. Стана партиен член заедно с приятеля си. Няма значение от коя партия, въпреки че, лично за мен, изборът и на партия е диагноза. Като се замисля, един ден може и за кмет да се кандидатира или пък първа дама да стане. Ето ти чудна реализация.

Казваш, че майка ти те гледа все едно не си добре. Браво на нея, щом не ти го казва директно в очите. Ако моите деца бяха направили подобен избор, мисля, че нямаше да съм толкова въздържана. За информация – живея в същия малък град.

Не искам да ти звуча остро Само съм съвсем откровена.
Хубаво е, че търсиш своето място и своя човек. Почти сигурна съм, че ако го срещнеш, ще забравиш другите проблеми. Хубаво е, че търсиш странично и неутрално мнение. Оттам нататък си ти, успех!

Ами щом не се похвали с Американския, значи е Югозападния, чийто престиж е почти невидим.

Провинцията отиде в София, за да търси прехрана, ти обратно - бягаш от София, за да търсиш нещо там, където го няма. Иди в Драгоман, може да се уредиш в читалищното настоятелство! Имаш ли изобщо идея на какъв хал е икономиката ни?!

Но пък девойките от Югозападния са по-готини

А те се натрупаха.

Годините...

За Малък Поровец не знам не съм живял там!! Без да опита няма как да разбере добрите страни и негативите.
Точно преди тридесет години се изселихме с благоверната и големия син в Елена заради хлорните обгазявания.Издържахме цяла една година и се завърнахме.На някои от съгражданите ми им хареса и си живеят в балканските градчета.

Другият е, другият...

Знам, че в провинциалния град възможностите са малко във всяко едно отношение, но там осъществих връзки и създадох такива приятелства, каквото не успях да създам в София за 20 години. Нещо в атмосферата там ме кара да се отпускам и да общувам по-свободно с всички, не знам защо. Само там съм се чувствала истински щастлива. А може би защото живях сама? Може би трябва да се изнеса на квартира, да съм по-самостоятелна.... Не знам....

Значи все пак го мoжеш

Нo не знам дали всичко това - усещането, приятелствата, връзките са по причина на по-малкия град. За мен първопричината е, че си била сред подходящите хора, предполагам твои състуденти - сходни занимания, проблеми, възраст, сходно ниво на интелект и интереси. Това е, което трябва да търсиш и в сегашния момент - хора от твоята кръвна група.

За самостоятелния живот си много права, особено ако усещаш, че родителите ти се явяват причина за някои твои задръжки и неспокойства. Не всеки родител успява да живее с порасналите си деца като с възрастни хора. Ако имаш финансовите възможности, естествено, че е по-добре да си сама - ще бъдеш по-ангажирана с бита си, което ще ти отнеме част от излишното време за притеснения, ще имаш свободата да излизаш и посрещаш други хора колкото, когато и както ти се иска.

И все пак каква е специалността ти?

Икономика

Мдаа, толкова много и толкова малко. От икономика до икономика е колкото от земята до небето.

Преди малко си мислех смело да ти кажа, че си достатъчно млада и имаш време за проби и грешки - ами вземи иди в тоя прехвален Благоевград или някое по-близко Своге, опитай и прецени.

Обаче с тая икономика..., е, добре пак го казвам горното, но много тихо и неуверено, като да не ме чуеш

Като каква се виждаш с тази толкова общо звучаща икономика в малкия град? Да беше поне някое счетоводство, да ти кажа, че все ще се намери някоя едва пърхаща фирма да те вземе да им водиш двойното счетоводство или финанси, че да ти кажа как ще се намери все някое гише в някоя банка.

За една толкова общо звучаща и размита специалност, виждам като единствено добро място само София - ако не друго има толкова много чужди фирми и аутсорсинг компании с икономическа ориентация, че и добри пари дават. Как си с чуждите езици? С 1-2 на добро ниво можеш дори да избираш къде да работиш. Поне на кол център можеш винаги да разчиташ. А в малкия град, не знам, може би в офиса на някой телеоператор. Но както беше писал нагоре Перси, там ще вземат някой от безбройните местни с икономика, дето родителите му се познават с шефа на офиса. Но за теб винаги ще има място на касата на някой супермаркет или бензиностанция.

Я кажи, ходиш ли в някакви клубове по интереси, спорт, на танци, на йога, на курс по чужди езици или каквото и да е извън дома и работата ти? На такива места ще имаш възможност да се срещаш с хора - и момичета за компания, и момчета за нещо повече.

Има разбира се. Аз живея във Варна и ми е много добре тук. Не бих помислил да ходя в София, освен ако не ме изберат някога за депутат или министър. Тогава бих се прежалил в полза на родината.

Зависи от човека. Един вижда хора които не ползват обувки и не биха си купили, друг вижда хора, които биха си купили обувки стига да им ги предложи... Само една тънка подробност има — много е важно правилно да прецениш манталитета на съответния район от провинцията.

Усещанията ти са странни. Звучиш, сякаш проблемът ти е по-скоро липса на подходящи хора за общуване, отколкото териториален...
Да, в София наистина е разкопано на много места, но това е неотменна част от тенденцията към превръщането й в модерен европейски град, на какъвто все повече заприличва. А наистина излъчваше студенина по време на развития социализъм, когато еднотипното панелно строителство се използваше като мощно средство за "заличаване на класовите различия".
Е, може да ми изглежда така, понеже бях в София за малко, но основното, с което ме привлича този град освен роднините, са съученици, състуденти и бивши колеги, с които поддържам приятелски отношения. Виждам се всяка година и с първия ми шеф от времето, когато започнах работа като млад специалист. Човекът ще стане на 90 години след 6 месеца, но е в перфектно физическо и ментално състояние. Което навежда на мисълта, че леността и липсата на умствени предизвикателства дават храна на човешката деградация: човекът не само не е загубил интерес към опознаване на новите технолгии, но дори сподели някои интересни тънкости от развитието им.

Първо трябва да уточним какво имаш предвид под малък град.
Малък град е Стралджа или Банкя. или Опака, или Кресна, или Златоград, или Мизия.
Областните градове са с население няколко десетки хиляди жители и няма как да познаваш всички.
То и в малкия град няма как да познаваш всички, освен ако не живееш там от 50 години.
И това, че в малките градове има по-топли взаимоотношения не е точно така.
В малкият град повечето хора се познават, но това не значи, че всички са приятели.
Щом има хора, значи има и конфликти.
Това е неизбежно.
Относно професионалната реализация в малкия град - в провинцията трябва да имаш връзки, за да направиш каквото и да е.
Добре би било да си нечий човек, да членуваш в партия, да имаш кръг от познати, на които да можеш да разчиташ.
Ако си сама - си загубена.
Няма да имаш работа, няма да имаш доходи и ще си умреш от глад.
Ако пък си позволиш да се правиш на опозиция на местните олигарси, техните приятели ще ти скапят здравето и ще ти съсипят живота.
Освен това ако решиш да правиш собствен бизнес ще си силно зависима от местните власти и ако не си "техен човек" фирмата ти ще фалира.
Не знам как е в София, но такава е действителността в по-малките градове.
Поздравявам те с една песен:
Тангра - Нашият град

Тази тема ми звучи малко несериозно и наивно за човек, израснал в София. Ключовото е не дали ще се реализираш или ще останеш сит/гладен, а дали ще добиеш перспектива. Това не е лъжица за всяка уста, не можеш да тръгнеш без подготовка.