Къде и как ще празнувате? С кого и къде? Ще има ли подаръци, а вкусна храна?

Ние ще сме първо на гости при семейството на моя приятел. Ще има филе опечено в бутер тесто, антипасти и салати. Много подаръци, защото сме много хора. Ще играем малко игри и ще хвърляме зарове за отварянето на всеки подарък. Може да четем някоя история от детските стари книги, зависи как се развие вечерта.

На другия ден ще дойде другата част от семейството унас. Пак ще има подаръци и ще донесат сарми, а напитките салатите и антипастите пак са от нас. Станахме специалисти в тая част

На третия ден ще се видим с бабии дядовци, но това мероприятие се състои от 2 години насам навън под формата на бранч, защото сме много хора. Преди това се срещахме в къщата на бабата и дядовците и те готвеха за всички. Сега са стари и се отказахме от това тяхно натоварване. Тъй като всички са наравно, не се събираме и в ничия друга къща, а в голямо заведение.

А вие?

Ами ние ще сме в къщи.
Единственото ми коледно желание и радост от мнооооого години е всички около мен да са живи.
Социалната ефервесценция, веселите звънчета, задължението да сме щастливи и обилно наядени ... всичко това ми е противно.
Има там едни 10 години в живота, в които съществува неподправена магия, от там нататък Коледа е една надпревара за добро представяне.

На този празник със семейството си.

Имаш предвид 10те години неподправена магия между 4-годишнината ти и 14-годишнината?

Тази надпревара я има при старите хора. При бабите и дядовците е екстремна. Не знам на какво се дължи, сигурно на времето, в които те са живяли, а ние не.

Иначе при нашите родители — 50-60 години тази надпревара става все по-малка, зависи колко са попили от предното поколение.

Нашето поколение е много по-необременено, може би не се стремим да сме перфектни, но ни се получава доста добре - необременено. Така ми се струва.

Какво правите когато семейството стане твърде голямо?

Един пример:
Бабата и дядото с които празнуваме имат 3 деца (възраст 45-60 г)
Срещаме се за бранч.

В семейството на моя приятел са 3 деца. (24, 26 и 37 годишни)
Нашето дете почти на 16г
Едната сестра има приятел с 2 деца от друг брак, едното празнува с нас, защото живее при бащата.

Моята сестра има 2 малки деца.
Те празнуват с родителите на мъжа + нашите родители.
Утре ще идват унас.

Така че ние сме около 15 човека за всеки отделен коледен ден.
На един ден се събираме навън, защото сме доста народ. До преди 2 години пасвахме само в къщата на бабата и дядото.

В момента търсим друга къща (за нас 3-мата), за сега тази няма да я продаваме, защото е централна локация в голям град.
Новата се очертава да е около 220 кв. м. и има някакъв шанс да се съберем всички на празник. В момента това става само ако ползваме градината т.е. през рождените дни през лятото и есента.

Аз не съм християнин и не празнувам.
Добре е, че използвам такива моменти да си мързелувам Поне тази година ми се отдава такава възможност за разлика от изминалите почти 20.
Трябва да вкарат и мюсюлманските празници като официални, та да кяра два пъти
Кви още такива празници има? А бе да ги вкарат всичките, че човек да може да се наспи или да си свърши няква работа


Ти на 15 човека много ли викаш

Може да я карате по традицията на други народи, примерно латиното. Те не сядат всички около маса, а събиранията им са тип "шведска маса" - храната е поставена някъде, от където всеки сам си сипва и яде на крак или поседнал някъде, или се редуват на смени около маса. По-възрастните седят, по-младите обикалят наоколо.

Ние ще сме у дома с две приятелски семейства.

За това темата се казва “Празници” а не Коледа

Преди няколко години пазнувахме единия ден със семейството на една приятелка на сестра ми. Те са мюсулмани и техните деца също получават подаръци за техния захарен празник.
Беше хубаво, играехме часове наред с една игра на дъщеря ми “ Играта на живота” нещо като “Монополи”.

А предната година празнувахме заедно с един мой приятел. Те са евреи и също играхме и децата изнасяха концерт — моята дъщеря свири тогава 9 години на виола, а тяхната дъщеря на киборд

Да, може, но тъпото е че на мен това ми напомня на фирменото празненство всяка година Просто имам неподходящ аналог, това е.

Сребърната сватба и единия юбилей на майката на моя приятел също бяха така организирани, ама там наистина имаше много народ, не само семейството, а и приятели.

Иначе при нас нещата се въртят около разговор в група, затова седим всички заедно.
Тъпото е когато се преместим от масата на дивана — унас са в свързани помещения.
На дивана седим като пилци на клон иначе при другите седим само на масата

Обичам такива празници, но след хапване като ме домързи и приспи, едва държа очите отворени.

Е, щом като е общо, аз имам два празника и още два уважавам
Моите са от Юни
На 01.06 и на 05.06. Единят ми напомня кой съм, а другият, че вече не съм тоя който бях
Другите два са на 08.03. и 01.05.
Но и тях рядко ги празнувам. Нямам желание, а и най-вече с роднини при роднини е като все едно съм в триъгълника на смъртта.

По принцип избягвам сбирките. Айде, ако повечето са жени, няма проблем. Не им обръщам внимание като се заговорят, ама мъжете не мога да ги трая като почнат да се правят на велики и да ме занимават с неща, които не ме интересуват, а реално погледнато, мен нищо не ме интересува
Имаме различни вкусове за красота и различни виждания за живота. Кво да си говорим и кво да обсъждаме.
Не съм по пиенето и по яденето, както и две минути са ми много да седя на едно място.

Има и друго нещо: Когато човек дълги години върви по една пътека, тази пътека вече е утъпкана и му е станала път, а по този път може да върви друг някой, който е същият като този човек.
Разбираш ли ме

Иначе, винаги са ми били интересни обичаите на народите и начина им на празнуване.

"Празникът (на старобългарски: праздьнъ – „празно време“[1]) е ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва без трудови занимания..."
Моята работа обаче е да имам трудови занимания точно когато другите са навлезли в "празното" си време. Не че ми пречи, но пък празнувам по никое общоприето празно време.
И така е хубаво щом това е личен избор и особено щом не ти се празнува по задължение.
Затова да карате децата да ви забавляват на вашите празници може с пълна сила да се приеме като жива експлоатация на детския труд.

пп За да няма недоразумения и несъстоятелни обвинения, това за децата да се разбира(донякъде)като шегичка моля.

Да, разбрах какво имаш предвид. За мен тази част беше трудна когато бях в началото на 20те.

Хората винаги говорят за нещата, които ги вълнуват, това е нормално.
И аз не съм на една вълна с една голяма част от фамилията, затова през цялото време се стремя комуникацията да не се превръща в дискусия Просто няма смисъл — виж твоите причини въобще да не общуваш с такива хора.

Понякога е достатъчно само да слушам. Може да поклащам глава, ако не се сдържа, но преди да кажа изречение с точка, веднага го преусмислям варианта с въпросителен знак накрая.
Мен ме интересува позицията на хората по пътя, който вървят.

Напоследък забелязвам, че роднините, с които не се разбирам са като недорасли тийнейджъри. Явно имат пропуски в опита. Аз също съм била така, моята дъщеря също е така.
Това за мен е доказателство, че трябва да се заема по разрешаването на тези казуси сега, защото явно има вариант, в който човеците (тийновете) никога не научават някои уроци и това предопределя пътя им.

Затова сме различни — някои от нас са успели да попият някои допълнителни ценни закономерности.

Празниците са добър повод за подобна актуализация на картата.

Аах, познат ми е този вариант

През студетските ми години живеех с една приятелка.
Студентите живеят по няколко в жилище или къща, защото е по-евтино.
Тогава работехме през уикендите и ваканциите. Няколко Нови Години работехме в барове и дискотеки. Тогава се изкарваха най-много пари и работата беше като празник, въобще не е като обикновен уикенд

Еех какви времена бяха

п.п. Моята дъщеря като малка (детскаградинска възраст) мрънкаше цели 2 години да й купя цигулка. Аз й казвах, че трябва да ходи и на музикално училище. В един момент се съгласи и така се започна.
В това училище също говорят с децата и тези, чийто родители ги пращат там по родителска самоинициатива, въобще не ги приемат.
Аз самата никога не съм си представяла че ще иска да свири на цигулка

Не празнувам и не почитам тия празници. Особено, ако не съм с фамилните и близките, като тази година. Че и бачкам...
Сготвихме си и си хапнахме с щерката, както всяка вечер. Направихме пълнено свинско роле на фурна със зеленчуци и винен сос, табуле, сиропирано щруделче и калорични сладки. Сармите ще ги свивам за Нова година, ако не ходя някъде с авери. Ден като ден, само дето те заливат с пожелания и то хора, които цяла година не са се сещали за теб.

На Бъдни вечер си бяхме семейно в къщи.
Днес ми беше ден за фигурно лежане.
В новогодишната нощ сме канени аз и сина при неговото момиче,да празнуваме някак така по семейному.

Аз пресметнах, че съм си изял калориите до 17-ти януари.

Не ми припомняй