Не чакам. И никога не искам времето да тече по-бързо. Ами ако ме послуша?
Цитат
- В гората няма часовници.
- Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.
- А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.
- Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?
- За кого например тича в тръс?
- То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.
- А за кого върви раван?
- За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.
- А за кого препуска в галоп?
- За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.
- А за кого стои на място?
- За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.