Здравейте, да поговорим за лесния и трънливия път в живота, за файдите и прецакването от избора им. За трудния път (трънчетата) на емигранта/гурбетчията и на този който остава, за файдата да си емиграт/гурбетчията и файдата на нези, дето са останали. За +и- на кароши и "да, бе, да ще им работя аз...". Къде е ползата от файдата да си активен гражданин (политически) или да си отспиш в изборния ден.
Примерно в повечето религии трябва да си заслужиш небесното одобрение, ама "заслужаването" винаги минава през трънливия път. То и еволюцията тика мераклиите за оцеляване в трънака, пък който успее да се приспособи към тръните (промените в околната среда) и някак да им се изплъзне, той излиза от другата страна жив и променен. Гледам в политиката, и там тези дето влагат повече енергия и упоритост (не честни или тарикати, а упорити) печелят да преразпределят меда в обществото, а който само чака да го оправят (я за 800 дни, я за един мандат) все не му е оправено и подредено.
Казват че Едисон поръчал 10 000 трънчета/опита докато открие работещ вариант за осветление с електричество, а средностатистическия днешен човек се отказва около втория, третия неуспешен опит и хваща утъпканата пътека към магазина... Та готов ли си да си мазохист за да ти върже в живота? А колко пъти си устисквал до "Девятый вал"...

Да, трябва да си устойчив за да напреднеш в нещо. Не всеки път си заслужава обаче, като теглиш чертата накрая. Много трудно е да държиш верният, истински път за теб. По-лесно е да гледаш от другите и да се водиш по тях.
В последно време обаче виждам една тенденция да се парадира с мазохизъм. Татусите са едно такова парадиране, често грозни, но наситени и на нежни места са най-ценните. Някак мазохизмът стана ценност сам за себе си. По-напредналите се извращават, та режат кожите си и висят на тях. И те устояват в нещо. Но каква е ползата от това устояване, не знам.

Тези дни дойде един приятел от Англия. Направи му впечатление, че тук го даваме лабаво -яваш, яваш, ама без бързането. Замисли се, че и тук животът си има хубави страни. Друг се върна от Германия. Същата работа. В строителството работи, смее се, няма такава работа. В Германия те скъсват от работа, тук е смехория. Те затова и парите са малко смешни.
Всяко нещо си има хубави и лоши страни.

... съществуват и по-лоши начини да осъзнаеш връзката си с Вселената. :.) ...

- - -

... ще си позволя съвет - за динамична дискусия е добре да се размаха голяма, червена пелерина:

Сега, ще последват изказвания на бургерски екземпляри, поради които се възпираме да приемем идеята за "Интелигентен дизайн" :.)

В тази светлина, идеята за "интелигентния дизайни" е ...опрегната наопаки. По-скоро работа върши "интелигентното развитие", иначе казано мазохизма сам да поемеш по-трудния път и да се адаптираш, сам да си напъваш акъла и възможностите, а не да чакаш някой*/нещо да те принуди и ти просто да реагираш. Всъщност мазохизма ти дава възможност да почнеш по-отрано и да караш на по-малки (приемливо гадни и трудни) стъпки, а не да чакаш до последно и после "или стават нещата от раз, или загиваш". Обикновено живота, а и неживите системи го кара на еволюции, и мноооооого рядко на революции, при това предимно при неживите системи, ама пък на тях не им пука дали ще оцелеят или не.

----------------------------------
*Изпитанията дето бил пращал Великия Дизайнер, щото за къв ще пращаш изпитания на нещо, дето си го проектирал и си знаеш какво може и какво не спрямо изпитанията...които само ти можеш да му пратиш и то ако поискаш.

Що пък не, а и кой знае кое колко си струва? Обратния пример: Колумб го карал на инат за да открие нещо малко и до края на живота си считал, че е открил само и единствено малкото нещо — западен път до Индия.

Кой знае?