То да стигнем до около 50% на досегашното им ниво на развитие, пей сърце

Кой знае, може пък да се появяват предприемчиви млади българи и да дръпнат напред упорито...
Навремето като млад инженер работех в научен институт, където разработвахме цветни телевизори. Имахме общи задачи с кооперирани доставки с унгарската фирма Videoton, която беше в същата сфера. При посещенията на развойното звено на Videoton в Szekesfehervar наблюдавахме как хората работят и какво правят. Телевизорите им имаха много елегантна капачка над системата за настройка на каналите. Натискаш капачката, тя щраква, потъва в странично положение и дава достъп. Нашите телевизори не отстъпваха по електронни параметри, обаче бяха с примитивна занаятчийска механика. Съответно унгарците имаха пазар на запад, а ние - не.
Колкото пъти в България повдигах въпроса за ниското професионално изпълнение на механиката ни, удрях в стена. Твърд категоричен стереотип. На всички нива, колеги, ръководство... Аргументацията беше: "
Това изисква много работа и много пари. Изработка на скъпи инструменти за тези пружинки и пластинки. За чий е нужно това? И така си работи добре. Мани ги унгарците, издребняват с ненужни усложнения".
Издребняват, издребняват, обаче с "ненужните усложнения" стъпват на пазар, където ние няма да стъпим и на сън. Влагат пари, които им се връщат умножени. А при нас - селски тарикатлъци и поглед не по-далеч от носа: "
Добре си работи и така, важното е да не се изръсим излишно, та да има повече пари за годишните премии". Понятията "инвестиция" и "реинвестиция" се асоциираха аналогично на понятието "музика" в гилдията на глухите.
Подобен назадничав стил (дори много по-застъпен) имаше само и единствено в бившия СССР. Всичко останали социалистически страни бяха къде-къде по-напредничави от нас.
Докато този стил е в сила, европейският стандарт на живот ще си остане химера за България.