Познавате ли литературният герой Рип ван Уинкъл?
Уинкъл е безгрижен мъж, живеещ с ужасна жена, която постоянно го критикува, и с децата си. Един ден, той отива на лов в планината, запива се и заспива под едно дърво. Събужда се след 20 години и осъзнава, че половината му живот е преминал. В един момент е млад и силен, а в следващият – стар и изтощен.
Е, нещо такова се случва и с нас, докогато остаряваме. С всяка изминала година, сякаш времето лети все по-бързо. Често чуваме как по-възрастните казват: „Сякаш вчера бях на 18!“. Подобно на Рип ван Уинкъл, когато човек стане на една зряла възраст изведнъж се „събужда“ и осъзнава, че вече не е млад, както преди и сякаш времето е отлетяло.
Има две книги, които широко разглеждат този феномен. „Защо животът се забързва, когато остарявате: Как паметта формира нашето минало“ и „Парадоксът на времето“ предполагат, че усещането, което наричаме „отлитане на времето“ се случва, защото когато сме млади, всичко е ново, а новите събития създават силни спомени. С остаряването и установяването на определен ред (режим), ние правим едни и същи неща, и не съхраняваме ярки спомени от повтарящи се събития, което предизвиква усещането за отлитане на времето.
10 предупредителни знаци, че някой се опитва да ви манипулира
Нека да разгледаме този пример:
Посещавате някое любимо място в България, например Седемте рилски езера. Там създавате ярки спомени, за които се сещате и разказвате. Но, ако посещавате това място всяка година, „повторните“ спомени няма да създадат трайни впечатления. Така преди да усетите са минали няколко години, а вие имате само няколко уникални спомени (напр. „Това екскурзията от 2011 или от 2013 година беше?“). Времето сякаш лети.
Това не се случва само с житейските събития, можем да наблюдаваме същото явление за по-кратък период от време. Например, първите няколко дни от вашата двуседмична ваканция изглеждат дълги и спокойни, а времето тече бавно. Благодарни сте, че имате две дълги седмици за почивка. Следващото, което помните е, че почти е станало време да се прибирате вкъщи.
Друг пример:
Помните ли първата година в университета? Лично на мен ми се стори, като цяла вечност. Нов град, нови хора, приятели, колеги, събития – много прекрасни спомени, за които се сещам, дори в момента. Но, сякаш останалите три години отлетяха.
Е, как да се опазим от Рип ван Уинкъл? Как да спрем усещането, че времето лети?
Отговорът е много прост – измъкнете се от рутината и изпълвайте живота си с нови преживявания. Избягвайте ежедневния режим. Спирайте и се наслаждавайте на моментите и преживяванията. Отразявайте събитията, за да създадете трайни спомени. Тук идва и другият момент – когато си прекарваме чудесно, времето лети още по-бързо, но се създават чудесни спомени, които ще помним винаги.

Чувала съм от стари хора да казват,че когато човек остарее, дните минават бавно, но годините летят бързо.
Теорията, за която ти говориш, е много вярна. И аз съм установявала, че когато пътувам, например, срещам се с хора, с които не общувам всеки ден, когато виждам нови места и имам нови преживявания, дните са като седмици. Затова стигам до извода, че живота ни не се измерва с времето, а с преживяното. Та, какво значение има на колко години съм?

И аз съм, на същото мнение

Съгласна съм с това субективно усещане, с годините няма как да не го забележа на собствен гръб, но има и разни теории на физици, според които времето съвсем обективно тече по-бързо.

Просто ни остава все по-малко до края на пътя и вече се замисляме за това, за което не сме мислили когато сме били на 20. А като се замислиш ще откриеш, че времето е минало много бързо.

Когато решиш да копи-пействаш текстове на чужди статии:

1. Задължително се позоваваш на източника с линк. Има такова нещо като право на интелектуална собственост. Не можеш просто да крадеш чужди писания.
2. Минаваш и изтриваш изреченията, зад които в оригинала се крие линк, защото те стоят като абсолютно несвързани кръпки в текста и много лесно те разконспирират.


https://setlans.wordpress.com/2017/06/26/ka...rip-van-uinkal/

Такова ни е наследството. Биологически е оправдано да помниш само първите неща и да правиш ежедневието рутинно, защото буквално ти спасява живота и ти спестява енергия. Проблема е, че като съвременен човек имаш достатъчно акъл да си направиш равносметката на последните 20 години и от там идва фрустрирането. Питай куче или котка дали имат такова усещане за "отлетяло време" и ще видиш че нямат такъв сложен проблем.

Сигурен съм, че има някакво химическо обяснение на тоя феномен, защото остаряването ни е заложено в гените. Намалява продуцирането на пределени вещества, почват да ни се губят моменти и оттам и времето тече по-бързо. Пък и за никаде все-по не бързаме, няма за къде.

А младежите все бързат, нетърпеливи са - да порастнат, да си намерят първото гадже, да се изявят в живота. От там времето им тече бавно.

Не съм крадец на чужди писания, вярно че трябва да се слага линк от оригиналният източник на цитираното, но не съм съобразил, не е голямо престъпление

Аз пък си мисля че на фона от спомените за миналото - който фон непрекъснато расте като функция от времето, човек вижда настоящето като смалено, и затова ни се струва че времето "бяга". Подобно на картина с увеличен ракурс, образите в нея изглеждат по малки, а тези отделни образи - картини, ги оприличавам като събития от настоящето.

В тези неща няма голямо и малко. Кражбата си е кражба. Взаимствал си, присвоил си, приписал си си ги.....все тази. По принцип разчитаме на вродената честност на потребителите, а за останалите има Правила на форума, които трябва да се спазват:



С това смятам случая за приключен. Иначе ще трябва да си оставяме ярки, лоши спомени.

Боята, а не картината. Ако времето е като боята — колкото по-малко боя ти остава, толкова по-бързо рисуваш та дано успееш да нарисуваш всичко преди да ти свърши боята. От там и усещането за скорост.

Зависи, рисуването не е забавно когато го правиш бързо

Повода за забързването не е забавен, обаче рисуването, рисуването (ако ти се рисува) е толкова наситено, толкова бъзо, толкова дълбоко, толкова му се кефиш, излязъл си от досегашните навъзможности, отвързали са ти синджира и границата е само небето... просто няма как да го осъзнаеш, ако не ти се налага да бързаш, щото боята свършва... или не си мого близо до рисуващия.

Темата ти е много интересна - всеки би придал различен нюанс ...и дори да не е чел за Рип ван Уинкъл...

Темата е огромна: времето и отразяването му, свойството на човешкия мозък да задържа информация, да помни и да пресъздава тази информация, а също и за самите процеси като мислене, памет...които са специфични само за човека...

Всъщност това с което ме беше поразил Рип беше не ужасната му жена :-), а с това, че 20 години ! беше проспал....времето си!

Времето за него не е летяло, то беше спряло.

тоест в човешки смисъл - времето е относителна величина - май и от физична...

Абсолютно си прав - времето е ЗАЛОЖЕНО в гените ни...в ух, как се казваха тези ...аха теломери...

Така ни е създала Природата...всяко живо същество остарява...дали ще е след 10, 20 или 100 години...няма вечна младост...

Това, че някои от "елита" се замразяват не ги прави вечно млади...като ги размразят...освен психологически проблеми, ще имат и други...тоест живота пак ще тече в ЕДНА ПОСОКА...не можеш да я обърнеш, дори и да си обърнеш всичко друго - секса, мисленето и кво ли още не...

Къри, а сега под кой псевдоним пишеш :-)

Cury отдавна не пише тук.
И не е от онези дето се крият.
С една дума - Човек.

А и 5 години за десет годишно дете са още един съзнателен живот, като досегашния, а за 50 годишния са една девета от живота му.
Пп първите пет и в двата случая не ги броим.

Да, затова и този форум запада...просто няма качествени участници...освен един де

И затова в никакъв случай не преставай да пишеш!