е когато някой друг се опитва да те опази от опасности?

По-скоро дискриминация.

Нищо по-досадно от натрапване на непоискана помощ. Най-често подобни пазители ти припсват своите страхове и да те пазят от тях.

Зависи от опасностите и кой се пази от тях. Теб лично, група от хора или цялото общество. Ако решиш да си купиш шише с водка и го изпиеш за 30 минути цялото, едва ли някой ще те спре. Освен това предпазването от опасности е и отговорност, а не само привилегия или дискриминация. Лична и обществена отговорност. За децата си всеки родител носи отговорност, като пример. В обществото всеки индивид има също отговорности.

Един въпрос, ако позволиш. Недай си боже да се случи, така теоретично. Предстои ти лека операция, така лека. Требе ли хирурга, преди да те отвори, да си измие ръцете и да си сложи стерилни ръкавици? Требе ли да те пази? Или ше се обидиш? Или ще се почувстваш избран ?

Само две алтернативи ли има въпросът ти?

Аз лично съм предпазил много хора да не вършат глупости. Насила трудно се получават нещата, дори да става въпрос за дете. Ако обаче даваш съвети макар и да са непоискани е съвсем друго. Не досаждай обаче прекалено, казва се по веднъж.

Мисля, че авторът на темата има предвид хора, които ръсят предупреждения и опасения, а не тези, които тихомълком си вършат работата спазвайки всички предохранителни мерки, които естеството на работата им налага.

Щабът си свърши работата. Точно, както хирургут своята.
Има си правила! Т

Няма да ме разберете, но аз се възхищавам на щаба!
Беше длъжен да ограничи ......пандемията. Много хора са на съвестта му.
Пое отговорност и трябваше да " си върже гащите".

Ние, обаче умираме да сме недоволни и да си търсим причина да злословим. ......


Да! Що само две опции на въпроса?!

Моето мнение напълно съвпада с това, което си писала.
Ние сме страна на мрънкачите, хейтърите и всякакви други недоволници...

Не съм медик, но нормалната логика ми казва, че не са спазени правилата.
А те би трябвало да бъдат:
При достигане на определен брой заразени се обявява епидемия.
Изолират се заразените.
Нищо от това не беше направено, а точно обратното.
При нищожен брой заразени се изолира цялото население.

Кои са заразените? Къде и как да се изолират? Идея?

Това щеше да бъде - След дъжд и качулка... както се случи, и случва в западна Европа, САЩ, Южна Америка и др., а именно несправяне с вируса...

Казах си, че няма да се занимавам вече с този въпрос, но ти просто страшно ме провокира с логиката си!
Въпреки, че има ....правила, пак ..много зависи. Критериите са други. Напр. коронавирусът от2003, обхваща над 25 страни, но не обявен за пандемия от СЗО.
Пандемя, грубо казано, не зависи от тежестта на болестта. ( или само, а от геогр.разпрострснение).
Също, когато инф.причинител е "нов", недостатъчно проучен, нямаме имунитет, ваксини, не достатъчна информация за инкубационен период, заразоносители ...ей такива неща. И тогава е нужно просто да се даде време за реакция....за да се избегнат нежелани последствия. Историята помни такива.

"Страх лозе пази". Няма да умрем за 2 м.

Но и ти си прав....

Щабът пое отговорност и ...аз го отдавам повече на страх......незнам, но спирам вече.

Аз все още не съм убеден коя стратегия е по-добра: принудителната изолация или шведският вариант (пожелателна самоизолация).
Ще разберем след време. Пилците се броят наесен (дано да е тази).

Шведския модел има почти 4000 жертви при над 33 хил. заразени.

Англичаните също бяха го започнали този модел и сега гонят 37 хил. жертви...
и т.н.

Аз не мисля че ние българите сме "богопомазани", но е голяма вероятността изпреварващото блокиране на страната, дори и с цената на страха да е допринесло за ниските ни нива на заразеност/смъртност.
Иначе си прав за пилците - дай боже да поживеем и ще видим

А и шведите са шепа хора, 4000 жертви не е сериозна цифра.

Шепа, шепа - ама почти 2 пъти повече от нас...

Две алтернативи е само схемата на въпроса, имайки предвид, че питам за реакцията в най-обобщен вид на хората като обекти на опазване. Разбира се те са си субекти и реагират според инстинктите, егото, интелекта, образованието, темперамента, отговорността и т.н., но ми се струва, че масата се държи като на политически избори. Само че изходът от тези избори е не по-добър или по-лош живот, а на живот и смърт.
Иначе се съгласявам с всичко написано от теб.

Много просто, за да има дискусия. Иначе щях да направя анкета.

Запознатите с шведския манталитет казват, че шведите по принцип са хора с дистанцирано поведение. Повечето пострадали били там, където има принудителна близост. Но у нас не е така. Вчера ми скочи една съученичка от детските години с влажна целувка и дружеска прегръдка, заля ме с порой от плюнка, придружена от възторжени приказки на висок глас понеже оперна певица, ама тя цялата мокра от пот... И без пандемия нямаше да се радвам на такъв изблик, но... тя като човек на изкуството смята, че спазването на някакви правила извън професията я отегчават и никой не може да и го вмени като начин на поведение, да не говорим за задължение.

За ниските нива на заразеност определено много допринесе бързото блокиране на страната. Все още не е ясно, дали ни се е разминало. Кога ще бъдем разблокирани и какво ще последва от това. Дали ще има същинско заразяване, което да бъде наречено 2-ра вълна, при положение че 1-та я пропуснахме. Или ще се окаже, че тактиката на снишаване в очакване на вируса да спре да бъде толкова заразен, ще продължи неприятно дълго.

Ъ-ъ-ъ, какви опасности, такива дето може да ти се случат на тебе, или дето ти може да ги причиниш на другите?

И трите, дедо попе! Което включва освен двете посочени от теб и онова, което можеш сам да причиниш на себе си когато се опитваш да запазиш свободата на избора си.
Тогава не заприличваме ли на буридановото магаре?

Ок, някой недоволен, уплашен или възмутен от нещо, което няма общо с теб и твоите действия, подпалва къщата ти. Да се разбира ли, че ще ти е досадно някой да дойде да гаси пожара без ти да си поискал помощ? Остави досадата, ами нали пожарът ще се разрасне ако не бъде потушен навреме. Ще пострадат и други. Или това е без значение за теб?

Темата ти е формулирана така:

Не е ясно как си я тълкуваш тази формулировка, но определено звучи като някой да ти се пише съветник или наставник. Нищо по-досадно от непоискано конско евангелие.

На фона на формулировкатата ти, настоящите ти въпроси звучат крайно не на място.
Да го поставим така: Ако катастрофираш тежко и береш душа, привилегия ли е останалите участници в движението да спрат и да ти окажат помощ? Нужно ли е да ги помолиш за това, за да не се окажеш дискриминиран?
По подобен начин седят нещата с подпалената ти къща. Комшията няма да ти окаже привилегията да чака да го поканиш и ще дойде да гаси не само за да не се почувстваш ти дискриминиран. А най-вече защото той няма интерес пожарът да се прехвърли при него.
Просто и логично. Дай по-точен насочващ пример, ако желаеш да дискутираме.

Бъркаш "две еднакви неща", с "две разлини неща". Третото нещо съвсем няма нужда от опазване — който каквото иска да си причинява, стига да не вреди на околните. А да, и всъщност нЕма такова нещо като терзанията на буридановото магаре, щото отговора е " и двете, дедо Попе, без значение кое след кое, стига друг да не ме изпревари"... Сещаш ли се, има краен срок и от там влиза хазартен избор на реда за папкане...