Не съм си го търсела специално такъв, изглеждаше напълно нормален човек. Щяхме да ходим на кафе, през деня, не през нощта, да, можеше да не се качвам в колата му, но го направих, каза, че ако продължавам да се съпротивлявам ще ми скъса дрехите, не можех да си позволя да се върна у нас със скъсани дрехи, оставих го да прави каквото си иска, мен там ме нямаше, чувствах се извън всичко това. На пръв поглед нищо кой знае какво не се беше случило, но аз след това бях като вцепенена, не изпитвах чувства, не изпитвах нищо. Но всеки път, когато някой каже " тя сама си е виновна" или използва още по-грозни фрази от израза "кучката, ако...., кучетата не...." изпитвам гняв и ми се повръща. Ако хората продължават да заклеймяват жертвите на изнасилване, те ще продължават цял живот да си стоят жертви и няма да направат нищо ,за да осъдят насилника си и да получат поне някакво частично морално удовлетворение, защото ще си мислят, че винаги те ще бъдат сочени с пръст като виновни, това не е правилно. Да, хубаво е да научим децата си да бъдат предпазливи, но ако не са, да им вменяваме вина и да ги караме да мислят, че те са виновни само още повече ще задълбочи проблема, няма да го реши, защото за това трябва най-малкото да се говори, не да го преглътнеш и на никого нищо да не кажеш и отвътре да ти стои като камък.
Да, разбирам. Абсолютно насилие е, а твоята реакция е нормална. Аз не виждам твоя вина в случая. Често е срещано. Така се съсипва чистотата в момичето, защото след това, как да се довериш. И повечето, започват да си го връщат на мъжете, а това е зло и за жената. То така става по принцип с насилените. Но имаме наша част винаги. Защото, макар и невинна, после може да трупаш вина. ....но ще стане много дълбока темата и ще ни я прехвърлят в другия раздел.
Дъщеря ми на 16 години се беше влюбила в един известен рапър. Имаха среща. И се приготвила да ляга с него. И нищо, говорим си. Обясних и какви ще са последствията просто. Според мен. /тя е свободна да прави каквото иска, аз само говоря/ Питах я, да не си мисли, че той ще се влюби в нея и ще остане вечно с нея? Да си отговори на въприса. Обръщам и внимание на някои неща само. Готова ли е, наистина да е девойка за една вечер /две-три евентуално/ и то от първия път? И нищо. Разбра някои неща, но и слоооочаино, момъкът се разсърди и въобще не се срещнаха.
Идеята ми е, че трябва да се говори предварително и много. Сааамо че затова трябва доверие между родител и дете. А то се гради с разум. Не с насилие, пренебрежение и мачкане /чудеса съм виждал от родители-идиоти/. Човек има толкова много вина /негова част/ в живота си, че е грехота да я зарови и да вижда само чуждата.
Пп. Трябвало е да го опознаеш повече всъщност, преди да се качваш в колата. Не, че има голяма гаранция. С дъщеря ми и за това говорим. Оня ден им казах /2-3 момичета бяха/ да имат под предвид и скоростта, когато се качват в кола. Да знаявт, че въздействат на момчето и без да го предизвикват малко му трябва да се вживее в Шумахер. /един паметник има до нас. Момиче чака на спирка, двама познати и спират да я закарат. Гааааз и на километър в едно дърво. Двамата на 18 години. И аз съм бил така, но явно имах късмет/
А някои пък са привлечени само от насилници. После ходят насинени и се чудят "ма кък става така". Твоят случай обаче не е такъв. Ти си живяла просто в чиста приказка.