Както може би си спомняте, когато Емил Свенсон го удари на живот на панаира в Хултсфред, той първо погледа цирк през дупка в брезента на шапитото, после си купи купчина сандвичи, кифлички, пасти и сироп, и след това се вози 42 пъти на въртележката.

А вие? Как го удряте на живот?

И като въздишате жално "Живее ми се", какво точно имате предвид? Какво трябва да е налице, за да имате усещането, че "живеете"?

Опасна тема, и сложна, и дълбока.
Днес, слушах по радиото криминален психолог.
Питаха го, как преценя Путин, по изглед, поведение, жестове и лицево поведение на лицевата мускулатура ?

Вика, не ме занимавайте с глупости, не се занимавайте с глупости.
Още запомних, ча казвал на студентите си, - не си купувайте емоции.
Не че го разбрах. Обаче, аз нито приемам емоции, нито на себе си си ги предлагам.
Емоциите са нарисувана картина, или някой ти помага да я нарисуваш, или сам си я рисуваш, но основното е, че имаш нужда.
Нуждите са кофти работи. Значи искаш да се лекуваш от нужди.
Колегата Фройд, гой козал, - който му липсват пари, говори за пари, който му липсва сех, говори за сех, и още е продължил. Вероятно и с емоциите е така, и ония работки от Маслоу. Аз примерно нямах менгеме, ни работилница.
Майка ми купи менгеме, за рожден ден.
Вика, - пуловер, нее...! - менгеме ! Първото менгеме в живота !

Емоции, по никой начин, не купувам, не продавам.
Тоя Емил, е някой шведски дришльо. Мъжки вариант на Пипи дългото чорапче, Азис в скандинадски вариант. И Филип Киркоров не понасям, и оная креслива Алла Пугачова.
Ония слова на Еклисиаст, да не ти ги търся аз.

Та, темата ти за двайсет годишни, не уморени, и поръбени от живота, дето всичко е впереди. Цял живот се чувствам локомотив в ЖПето , и кат кажат кифли, скучно ми е ! Да спя, това обичам.От казармата още.
Ах ! как хубаво мога да спяя...Върховна емоция тва.
...

Тоест, опитваш се да ме убедиш, че менгемето не ти е било емоция ли? Нещо не успяваш твърде.

Емил е онзи от Льонеберя. С дървените човечета. Не знам що му викаш дришльо - таман твой тип е.

Движение! Животът е джижение.
Гъз път да види. По суша, въздух и вода. Морета, океани, планини, пещери, хотели, палатки, хралупи, заслони...

Важното е да си в движение. Животът е осмоза!

От мойта порода си ти - ГПДВ. Заседяхме се нещо напоследък, ама вече почвам да кова планове. Живот и здраве, скоро няма да сме вързани за училищни ваканции и това ще ни даде доста гъвкавост. Ако знаеш кво съм наредила в програмата ... Ама първо сега един Койкенхоф след две седмици, само тоя сняг да не попари пейзажа, че ще бъде язък.

По-полека с плановете!Знаеш ли миналата година по това време какви планове бяха в главата ми след като стана стипендиант на НОИ.Бях се заканил да изръшкам всичките земни кълбета.Да, ама не, две-три планини, моренце и из Скандинавско.Толкоз!!
Как беше, животът е това, което ни се случва докато кроим планове.

Е аз тоя Койкенхоф го отлагам последните две години, и вече ми писна. Бяхме намислили една Барселона през май, ама на чавето му почват матурите и ще трябва да се навъртам тук за морална подкрепа. После, ако всичко върви добре, лятото ще мине под знака на търчането и местенето, и евентуално чак късна есен може да се мисли за топлите страни. Така че ако сега не ида на лалета, после я дъ кемъл, я дъ кемъл драйвър, дето викахме в училище едно време.

Не може да си толкова умен, че да нямаш нужда от емоции...

Разбира се, какво друго да каже като знае съдбадата на психолога дет споменал, че Сталин е болен от шизофрения.
Всеки на негово място нищо няма да каже.





И на тебе ли целия свят ти е крив?

Разбрах, че щастието е избор. Стига да знаеш какво искаш - имаш го.
Това го казвах за всички клиенти като бях продавач в търговията.
Ако знаят какво искат и няма в моя магазин, препращам при който го има.
Но ако не знаят какво искат - как да го получат? Това е въпроса.
Да, доста професии смених от бюрото като начало.
Че чак ми стана жал за една адвокатка, щото тя ако не била такава,
нищо друго не можела да прави.
Като продавах обувки, шефа каза, че съм сложила една с двадесет годишен опит в малкия си джоб за месец.
Пък скоро се пробвах и за адвокат, да не плащам пари. Справих се, с Божията помощ. Успях. И имах усещането, че живея.
Много приятно усещане без образование, да си имаш дарбите и да успееш в това което нито счетоводителите знеха, нито адвокатите казваха ако изобщо са знаели. А и с дизайнерската професия се чувствам добре.
Една цапаница за десет минути с водни боички на лист ми изкара 300+150+50 долара от печат на маски, на едро.
Благодаря на тези хора. Живи и здрави да са. Много добре се почувствах, че живея.
Но от всичко най-добре се чувстам като цар Плъх от книгата, като намеря сродна душа.
От това по-хубаво няма в живота, да си сред себеподобни.

Нали? И на мен ми прави впечатление колко нещастни могат да са тия, които не знаят какво искат, но пък го искат веднага. И с розова панделка. Франко дивана.

Мда, заседяхме се, но съм оптимист за следващите месеци. Вече планувахме цялата година. Планини, морета, местни и далечни. Камерата е заредена.

Може...може...че аз как съм разбрал, че съм прос, ако не съм умен, а !

... аре са ... ше ни въртиш кръгчета на Зенон ...

- - -

... 'бе, к'во стана с Железната, Керстин, Шоки, Червената, Ники дори? ... сред сивотата сега - липсват ми ...

Некой ти е казАл че си умен, а ти си му повЕрвал на емоционална основа. Това с галенето на егото е яка емоция, ей нА:
"Цялата Вселена. Видял бе цялата Вселена да се простира в безкрайността около него — всичко. И заедно с това бе дошла твърдата и непоклатима увереност, че той е най-важното нещо в нея. Едно е да имаш високо мнение за себе си. Но съвсем друго е, когато една машина ти го каже. "

Удрям го на живот ...отдавна вече свикнах да се задоволявам с малко и по-качествено...за другите може и да е смешно или жалко, но на мен започна да ми харесва и предишното удряне на живот или черпенето му с шепи...:-) вече не ми доставя удоволствие, или по-точно - ме изморява...с възрастта нещата...се променят и както си танцувал на дискотека с шумна музика вече не е на мода...за мен...по-добре би ми изглеждало един самотен остров с ...о не с Уили, или Том Ханкс, а с един топъл...крак, ох , бряг де :-) и то за малко...иначе ми писва...цирка и въртележките :-)))))

Ше се разхождам по един навес. Скоро го правих. 40 кв.даже още дъски ще му качвам.
Мажа дъските с битумен грунд, и воалит с посипка лепя с горелка.
Само докато го пиша това, и ме домързява.
Човек живее в мислите си.
Ако си тарикат ще си докараш готини мисли, да ти викат, - " Абе шефе, ти голяма раота си бил бе !" Да ти четкат егото и да ти е драго.

аз па ходих до слънчев бряг на посещение на брат ми, ма приемаше стока, пих кафе с големия племенник, отидох в Жанет, туй мноо голям магазин като Метро но по-евтин, купих си бутилка водка мери джейн 700 мл само за 7,50 лв, наистина няма другаде такива добри цени, паркинга пълен с украински коли, магазина пълен с тъпи украинци, като говорят викат високо като пълни селени, прибрах се , ударих като за начало две водки, мисля си пусна по тиви клипове ютуб от анталия, да се настроя едно хубуу за пътуване дотам и после! да доизпия останалата водка но не е много гот да пиеш толкоз много водка като си с ковид, едно такова никво е усещането, и вкуса е някъв мноо странен, затова и не ям! само шоколад и енергийно за мезе, абе ше се умира, то е ясно, мене никак не ме е страх от смъртта, даже нямам търпение да се срешнем с нея час по-скоро