Ако някой реши да въведе задължителното гледане на немски документални филми за времето на националсоциализма в училище, аз ще подкрепя с две ръце. Даже ще се пиша доброволец да ги субтитрирам. Един куп такива неща се виждат - копия от вестникарски заглавия, архивни новинарски кинопрегледи, радиопредавания ... И интервюта с хора, които по това време са били младежи - студенти, работници ... Които са гледали, слушали и вярвали на всичко това. И какво са преживели после, при зловещото събуждане.
На пръв поглед изглежда добра идея. Обаче... аз и от това не съм сигурен, че ще има голяма полза. Имам чувството, че голяма част от населението няма да направи връзката между Германия от 30-те и 40-те години и Русия от последните години и месеци.
Пример от вчера - коментирах пред група познати точно този откъс от Берлинския дневник, в който се споменават заглавията в германската преса от 1 септември 1939 - че поляците сами бомбардират Варшава. Ако искаш вярвай, ако искаш не - от 4-ма души, с които говорех, се намери една жена, която възприе това като доказателство, че днес пък украинците си бомбардират собствените градове - ето, каза, точно както е сега в Украйна. Демек - германските вестници са написали истината и днес виждаме доказателство за това. Жената е българка, с висше образование, не се интересува много-много от политика, ако това има някакво значение.
wal е написал по-горе, че хората с подобни възгледи не са чак толкова много, колкото ми се струва. Аз ги оценям на поне половината българи и около две трети от руснаците. Не съм провел, разбира се, социологически проучвания, но съдя по процента от хората, с които общувам на живо и в интернет, по мненията в закрити групи и форуми, до които имам достъп.
Има няколко руски форума, които посещавам. Те са на такава тематика, че хората там са най-вече във възрастта от 18 до 40. Става дума за десетки хиляди юзери, понякога под една тема се натрупват по няколкостотин до около хиляда отговора. Последните месеци много от темите са за войната, разбира се. По мои наблюдения практически няма нито един от тези млади хора [или изключенията са прекалено малко на брой, за да ги забележа], който да няма проблеми с по-възрастните си роднини по темата "войната с Украйна".
Някои от постингите са наистина такива, щото човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Личи си от километри, че в огромното си мнозинство тези млади мъже и жени са в истинско отчаяние, сблъскват се с непробиваема стоманобетонна стена, особено когато става дума за родители и други възрастни роднини. Последните са с тотално промити мозъци от руската пропаганда, която се лее от абсолютно всяка разрешена в Русия медия през последните над 10 години. Абсолютно никакви доводи не помагат, не помагат логически и разумни примери, не помагат обажданията от роднини в Украйна, които звънят или пишат буквално от мазета и укрития по време на руските бомбардировки, не помагат никакви видео и други материали, които братя, сестри, синове, дъщери, братовчеди и пр. изпращат от самата фронтова линия. Вероятно връзките в милиони семейства и родове вече са невъзвратимо увредени или се разпадат в момента.
