Ако утре в живота ти настъпи.......ПРОПАДАНЕ.....



Можеш ли да работиш нещо друго, различно от сегашното ти занимание.....
Да Бъдеш, рибар, клошар, арматурист, сервитьор, общ работник, чобанин.....



......изобщо можеш ли да работиш нещо друго ? Срамна работа няма. Можеш ли ? М ?

......

Човекът е едно бързо адаптиращо се към средата животно. Гладът учи на всичко.
Предполагам няма ми е приятно, но бих работил нещо друго или всичко.
Дан дава господ!

... огледай се и виж, кои карат БМВ ... не ги слушай :.) ...

... за да си щастлив, трябва да си красив ... за да си красив, не трябва да имаш пъпки ... да нямаш пъпки - купи Лептен ... това е матрица ...

... може би се закъснял с въпросите, но /като начало/ трябва да знаеш, че не си дърво ... ако местоположението не ти допада - премести се ...

Как ше коментираш клишето, човек без корени няма бъдеще?

... вижте Тарабас, смислените цели на спора са, да предадете информация, която другите участници нямат, и да получите такава ...

... колкото до другият въпрос, ние които останахме ли сме виновни? :.) ...

... трябва да се съгласите, че икономическите мигранти не са хъшове ... оставете лицемерието ...

В казармата съм работил и като чистач на обществен клозет. Нееднократно, на цикличен принцип. Значи мога, защо да не мога?

Щом е работа, няма проблем.
Моите работи си е все работа, но проблема идва тогава, когато вече си некадърен за работа.

Така е. При някои тия работи идват утре, но при мен дойде вчера.
Също е така, че срамна работа няма, но работа.
Аз за пръв път се срамувам от това с което се занимавам, защото не е работа.
Това е нещо за най-мързеливи и най-бездарни хора.
Работил съм с кви ли не. Без образование, простовати, всякакви, но не и с толкова тъпи, прости и невежи хора. В това число и началниците, които ти се водят.

Но аз се не предавам. Това е днес. Утре ще търся друго.

Ще се опитам да предам смислена информация.
Имам приятел, който живее в 30 000 хиляден град и е от 20 години без работа. Нямало такава в града му, склонен съм са му вярвам. Пловдив е на 40 км и е пълно с работа. Но човекът не иска да си напусне средата, защото предполагам в Пловдив са команчи или клингони. Ти сам повдигна въпроса за дърветата. Иначе поста ти изобщо не го разбрах.

Разбира се.Случваше се,особено през 90-те години.Ентусиазъм нямаше,ама то не е задължително.

Мога, ама няма да ми е кеф. И всеки може, като опре яйцето на гъза, нима се съмняваш, че питаш?

... не ви обвинявам :.) ...

... сега за дърветата ... това е софистика - да представите факти по такъв начин, че да променят същността ... ще ви дам само три банана / ще ви дам три, красиви, големи банана ...

... 20г. без работа?! ... може би местонахождението на вашият познат просто е удобно...

Всяка работа е срамна Противоестествено е да се работи, това е гавра, удар върху самочувствието, достойнството и желанията... А утре е пак понеделник... въздъххх

Намери си работа, която ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш.
Конфуций

Чудех се, кой ще ми излезе с клишето за любимата работа, пък то - ти
Харесвам си работата, ама защо трябва да го правя всеки ден, 35г.-40г., и от това да ми зависи прехраната и битието?
Вътрешната принуда да работиш, дори и харесваното, прави ситуацията унизителна.

Изненада, нали!

Работа всякаква,все ще мога да работя нещо друго
с изключение на едно - шивачка
само като гледам репортажите за тях и ми става зле.

Неприятно ще е, ако отново започна да работя.

Непрекъснато го правя.По професия - електро,телевизионен и асансьорен техник,но сега се налага да се занимавам с мебели,плочки,шлосерство,земеделие,В и К.и др.

Ако се налага, винаги можеш да работиш нещо друго. Ако не го правиш, значи има кой да те издържа.

Дъщеря ми гледаше цигани как ровят в казан и ме попита защо го правят. Казах и, че те не искат да работят и затова ровят по казаните, за да намерят нещо, което могат да използват. Тя каза, че ровенето в казаните също е работа, само че много, много неприятна и се чудеше защо просто не си намерят по-хубава. Отговорът изискваше пространно обяснение, което включва манталитет, начин на живот и традиции, социално положение, образование и т.н. Сложна социално-политическа тема.

Мога. Работила съм нещо друго. Две-три други неща. Не че ме кефи особено, но мога, така че не ме притеснява страхът, че може да погина гладна.

Сетих се за дъщерята на една колежка на майка ми, която завърши смехотворната специалност "Пионерска дейност" през лятото на 1989-та и после сума ти години се тръшкаше, че иска да си работи по специалността. Тъжна история.

Пионерска дейност?! Никога не съм чувала за такава специалност. И в какво се изразяваше тя? Да не би да става въпрос за дружинен ръководител?

Да, нещо такова беше. Не помня точно как се водеше специалността, но беше нещо в тази област. Та момата много настояваше да си работи като дружинна ръководителка. Нищо, че такива постове нямаше вече.

Сладура! Поредната, която иска да отворят специална бройка за нея. Манталитет, наследен от соца.

То неприятна , неприятна ......колко да е неприятна ?
Има къде къде по- гадни работи.....уж чисти , а гадни.....

Естествено, че имам резервен вариант. Но дори и да нямам възможност за него, в живота съм придобила разни умения, които мога да приложа, в случай на нужда.

Винаги съм си мислила, че ако стане нещо и не мога да работя настоящите си професии, мога да стана готвачка. А то с риалити-шоутата напоследък стана и много вървежно.

Това със срамната работа е много относително.

Преди десетина години една колежка разказва, че дошъл в лабораторията й мургав събрат с детето си за изследване. Разприказвали се, т.е той питал, тя отговаряла и в един момент той я попитал - бе докторке ти колко взимаш за тази работа. Тя му отговрила, той се намръщил и я ожалил -оооо, на мен и три пъти повече да ми дават, тази работа няма да я пипна! Бе не те ли е гнус, бе!
Та срамните и гнусните неща често са въпрос на интерпретация.

Със сигурност има, ама и казаните не са цвете за мирисане.

Теорията е нещо твърде различно от практическото изпълнение. Моята практика до този момент показва, че предпочитам да работя нещо, което наистина мога и ми харесва за сметка на нещо, което би ми носело повече приходи, но също така установявам, че съм адаптивна и съм склонна да действам според обстоятелствата.

Лоша работа е, ако му се наложи на човек да работи нещо само за пари - в смисъл, да не се чувства полезен и оценен. Да работиш нещо, в което си дори вреден, но пък ти носи пари. Каквото и да работи човек е добре да може да даде нещо, в тази работа, а не само да лъже и смуче.
Познавах един чобанин, който е роден за това. Познаваше всяка овца в стадото си /от 100 до 200, че и до 500 през годините/ по гласа и знаеше родословието и 5 поколения назад. Такива вече няма. Има хора, които отиват за заплата, пияни по цял ден и 5 пари не дават за овцете. Така и във всяка друга дейност.
Добре е за човека да работи това, за което е създаден. Където може да бъде полезен и оценен. А то всяка дейност някъде е работа за някой. Чух, че имало работа да спиш на матраци. И въпросът е можеш ли да дадеш нещо в тази работа или отиваш там само да си вземеш парите.
Каквото и да правя ми стига само да съм най-добрият. Парите не са от значение. А да си най-добрият може само, ако си намерил работата, която ти е по сърце. Тогава и може да дадеш нещо в тази работа, да бъдеш полезен и оценен.
Има много дейности, които се правят с погнуса само заради пари. И ако мръсотата е в ръцете и дрехите лесно се измива, но понякога е в душата.

Примерът ти е изключение.На човека не му се бачка.
Имам колеги,които живеят в Карлово и всеки ден пътуват до Пловдив със служебен транспорт.Вярно,два часа им минават в път,но като нямат друг избор.

Прекалено идеалистично и наивно ми звучи такава нагласа... Как да не са от значение парите в този материален свят!? Готов ли си да работиш за без пари или с ниско заплащане, само защото ти допада работата... и какво мисли жена ти по въпроса? Съгласен ли си с "мерси и браво" да вечеряте?

Пази Боже - пу, пу! В тоя живот няма вечна гаранция
Да - бих работила нещо друго, но какво - зависи от отговорностите, които имам към евентуалната степен на зависимите от мен.

п.п Възхищавам се истински на хората - обикновено жени - на които целогодишно работното им място е на пазара или в будките за вестници и списания по спирките. Тези новите на "Лафка" вероятно предлагат по-добър престой поне от към електричество.
Не издържам нито на студ, нито на пек.

Да, така звучи. Може да го погледнеш като някакви празни думи, но ако парите не са ти движеща сила, а да работиш нещо от сърце, да си добър в работата си, ама някак отвътре добър, а не под стрес с някакви болни амбиции и да си добър в нещо, което не всеки може /за да си ценен/, то едва ли ще останеш неплатен.
От друга страна, ако работиш нещо не според уменията и дарбите си, а според заплатата, то реалността е такава /според мен/. Или никога няма да си добър и платен или ще е голяма мъка, напрежение, стрес да работиш. И не си заслужава да го прави това човек, защото или няма да е добър в работата си, или ще плати цена със здраве и нерви. И пак няма да е добър и платен.
Това, което казваш ще го свържа с всичко светско и ще ти отговоря принципно за всичко /а парите са едно от най-светските разбира се/. Всичко на този свят си има своето място. Ние не можем без много неща, но въпросът е кое ни води в живота, а не дали ползваме света и дали можем без него. Разбира се, че ползваме всичко /почти/ светско, но не от всичко се водим. Всъщност разликата при хората е преди всичко във водителството, в движещата сила, а не дали ползват нещо. Самото ползване е нищо, ако не те води. И това водене вече може да надолу, а може и да е нагоре.
Нали не мислиш, че ако следваш да си полезен, ценен, добър в работата и да работиш от сърце ще бъдеш неплатен. Предполагам си съгласна. Обратното обаче едва ли ще те направи платен.
Ако си добър и работиш от сърце е много вероятно да започнеш да работиш за себе си и просто да не ти се налага да се съобразяваш с тоя и оня. Не и да се съобразяваш по принуда. Колкото си по-добър, толкова си по-свободен.
А парите? Какво да ги правя парите, ако не съм свободен и ме водят натам, накъдето не ща.
Това с парите е такава промивка. Блъскат хората, напинят и после ходят да плащат за глупости, които са им втълпени, че били ценни. Ама не, че се оплаквам! Напротив! Благодарен съм, че някой е платил например разработката и производството на колата ми, така щото аз с малко пари мога да си я купа, че и да не се разваля сума ти години. А бе, удобство си е /представям си с каруца и коне да се разправям/. Примери, колкото искаш. Нека пръскат хората щом им е на сърце. Ако останеше на мен икономиката щеше да замре.

Да.

Яката работа.......роден чобанин........

Мога.
Имам си тапия за готвач,сервитьор,стенограф,машинописка...
Преди години цели пет месеца си бях на село и се грижих за овцете,козите,кравите,коня,магарето,прасет?
?,кокошките,пуйките и патиците на чичко,който беше временно на специален курс за зоотехници.След това чичко дълго време обясняваше,че съм разглезила животните и те се били „погражданили“- всичко под час и едва ли не в стерилна обстановка...
Покрай баща ми и дядо ми бая неща научих за зидариите,плочките и разни подобни.
Умея да шия,плета...
Накратко що се прави с ръце не ми се опъва,та наистина няма да се забатача в дупката.Най-много да я направя годна за живот и да завъртя някакъв бизнес.

Точно това е въпросът да намериш работата за теб. Това е много важно за да си добре. Не може друг да каже кое е най-добро за теб.
Това, че ти го определяш като яка или неяка работа, абсолютна няма значение, щом на човека му харесва. А дали е платена? По неговото време е била платена. Сега системата е друга и просто няма възможност да се работи това в България, понеже навсякъде по света тази сфера е обвързана с икономиката на страната, а тук са ентусиасти - нещо като хоби. Затова и е много трудно да се работи това като работа.
Към момента да си животновъд в Бг го слагам в графата "хоби", понеже няма заинтересовани да се развива като бизнес. Правилата вече са други, но никой не е заинтересован от развитие. Затова и не е ценено и се смята за недобра работа.
А знаеш, че е добре в работата да се чувстваш полезен и оценен. Няма кой да оцени животновъдството в Бг /може би, защото трябва силна икономика за да го субсидира/. Оттам и мнението ти /с основание/. Не всички са образовани, но така и не правят друго за да се развиват в нещо.
А може би и сега има животновъди у нас, които изкарват доста повече от работа в града и работят с удоволствие.

Нека позная. Ти му пращаш пари и затова не му се мърда от родния си град.

Ходил съм в Пловдив много пъти. Не видях нито команчи, нито клингони.
П.П. Ама да ти кажа, пловдивчанки си ги бива.

20 години без работа............за какво му е изобщо да се хваща на работа ? Това вече е стандарт. Освен това Пловдив е града на 500- те лева.....
Добре се е ориентирал........