Мани Сливен, Ямбол, Петолъчката. Не бе, с децата сме на скурзийка, на моренце. Жега бате, ситните жега или не, едът по седем пъти на ден. На където и да тръгне човек, комат бел леб требе да имаш крит у некой джоб. Аз си им мажа филийки с масло, саламче, сирецне. А сме си и свикнали, ако некой не ни предложи стол, сядам на земята, ако ще и кмета да ме покани. По гари, летища, ей на на пътя. На лайно да седна, нема лошо, не съм руснак, имам перялня. Не е крадена, купувана е, некой сега да не каже нещо. Седя си аз в ено барче, картофки пръжени, бирички, три малки, ти знайш

Сервитьорката, Мимето, хубу момиче, сервира така в Ропотамо

бог да го прости Тодор Колев, личи и че е за малко сервитьорка, предполагам и тя като Квакера ше става пи мезон физик, временно така сервира. Сяда ена буца, метър и 20 нагоре и метър и 20 на лево и на десно, предполагам и тя като децата седем пъти на ден замезва. Носят и менюто, блаАгАрЯ вика, опс викам, тая рускиня. Носи китна рокля, баба ми навремето имаше такава покривка за маса, слънчогледи, като по Ван Гог, но за около седем рубли на килограм платчето. Суши си поръча милата! Поснах ена сълза. Сервитьорката вика, ко? Суши! А съм виждал как японец прави и сервира суши. Е, не на петолъчката. Начи влизаш в ресторанта, японски, в Япония. У средата аквариум, вътре си жулят разни риби. Избираш си ена, японеца я фаща и докат е жива, пред теб на масата я прай на мармалад, сиреч суши, с ени самурайски мечове, чата пата, айде. Покланя се и вика Уакаримас, Тарабас Сан, примерно.
Досущ като на петолъчката! Бай Сали прай суши на Олга с рокля по Ван Гог за седем рубли килото.