... Когато говоря, неволно те заставям да ме слушаш. ...
...или поне да изглеждам така, сякаш те слушам. Казват му "да слушаш с двете уши", по-подготвените го докарваме до "слушане със съчувствие/подкрепа", ама има и експерти:
" Сам Ваймс беше способен да извършва паралелна обработка на данните. Повечето женени мъже притежават това умение. Научават се да ровят в собствените си мисли, но в същото време да слушат какво говорят съпругите им. А слушането е твърде важен процес, защото във всеки миг могат да бъдат изпитани. Затова се поддържат в готовност да повторят дума по дума последното изречение. Жизнено необходим белег на майсторството е и бдителната проверка на диалога за ключови фрази от рода на „и обещаха да го доставят още утре“, „а аз ги поканих на вечеря утре“ или „могат да ги тапицират в небесносиньо, и то съвсем евтино“.
Лейди Сибил беше запозната с фактите. Сам успяваше да поддържа съдържателен разговор, мислейки си за нещо коренно различно от темите му.
— Ще наредя на Уиликинс да сложи в багажа зимни дрехи — сподели тя, без да изпуска от поглед съпруга си. — През този сезон там е доста студено.
— Да. Добре си се сетила.
Сам Ваймс се беше втренчил в една точка в пространството някъде над камината.
— Предполагам, че и ние ще трябва да дадем някакво угощение, затова е редно да занесем повечко от типичните анкх-морпоркски храни. Да не се изложим, нали разбираш. Как мислиш, по-добре ли е да вземем и готвач с нас?
— Да, мила. Няма да е излишно. Никой извън нашия град не знае как да направи свестен сандвич с пача.
Сибил се възхити. Ушите, превключени на автоматичен режим, задействаха навреме устата, за да даде своя малък, но остроумен принос в разговора.
— А дали би било уместно да вземем и алигатора? — попита тя.
— Защо пък не?
Погледът й се прикова в лицето му. По челото на Сам Ваймс плъзнаха тънки бръчици, щом ушите му сритаха мозъка. Той примига.
— Какъв алигатор?!
........ "