Здравейте.
Вероятно имам дефект като не съм за само едикой си.
Та въпроса ми е : възможно ли е да се борим за " само"?

възможно е! сАмо е начин на самоопределение какъв си и за какво се бориш, какво харесваш, ако си за всичко и всички значи си никой и нищо, човек без мнение, без принадлежност, без вкусове и прочие многоточия

Аз съм за закуска с пушена сьомга върху тънка филийка шведски кнекеброт намазана със масло ог Холандия, черен хайвер, шампанско и турамизу. Всеки ден.

Правилно ли съм разбрал, че ако си само нещо, е по голямо нещо, отколкото ако си всичко или няколко неща, но тогава си нищо?

Не само е възможно, ами и е обичайна практика, като се замислиш, цялата човешка история се състои предимно от "Само наш'те! Долу ваш"те!" Чак в последните десетилетия почнаха леко да ни увират главите за предимствата на подхода "И наш'те! И ваш'те!", но може още много да се желае.

правилно си разбрал, че всъшнос има САМО едно нещо

Здравей.
Но изброените от теб неща някак не ми звучат като " само" . А разнообразието? Май забравям че хубавото трудно омръзва?

Офф. Май пак е доста сложно и по дълбоко. Мисля , че и Оня, който е тръгнал да създава го е направил за да не е сам.

Аз даже бих поспекулирала малко по темата кой кого е създал. "Малки богове", сещаш се.

Да, сещам се и съм впечатлен от образа на Брута. Не знам автобиографичен ли е, абсолютно измислен или обобщаващ.

Не, Тери няма автобиографични образи, той пише от позицията на всевиждащия автор.

Абе много народ обича да казва "само...едиквоси... ", обаче не подскача само на ляв крак или само на десен, ми ги редува. Особено когато му се налага да бяга за/от нещо...

Здравей.
Идват ми като реакция две думи - льохман и льольо. Не като етикет, с като аналогия. Ми част от пейзажа май.