Здравейте.
Харесваше ми един журналист и коментатор - Георги Коритаров. Ама досадно често употребяваше думата контекст. Вярно, доста съм буквален, но някак си ми е жал за коня. Много често се обсъжда какво е искал някой да каже с това, което е казал. След като коня е помогнал на нашите предци да останат, да се наложат, да изградят нещо, защо не може и текста да е като кон?
А може би изпадам в старческа логорея? Моля, ако виждате нещо такова, свиркайте.

Какво търсим в коня, питаш.
Преглед на човешката история показва, че в коня най-вече се търси конска сила. Трактат може да се напише за приложението на конската сила.
Конят служи и за ядене. Когато работех в Белгия, често обядвах сандвич с конско месо. Май се наричаше broodje paardenvlees. Много вкусно. В България яденето на конско месо по-скоро предизвиква отвращение. Което е странно, след като прадедите ни са преживявали благодарение на конете и дори охотно са поемали една напитка от кобилешко мляко, позната като кумис.

Има и много вкусни наденици или луканки с конско месо. Жалко че конете са едни от най изчезващите опитомени животни.

Като стана дума за животни, днес бях на едно голямо събиране по случай празника на благодарността, Thanksgiving, на който се яде пуйка. Домакините имаха две големи кучета, едното от които (golden retriever, не знам как се казва този модел на български) по неизвестни причини много ме хареса, нахвърли ми се с радостно въртене на опашка и проточи език да ме целуне по лицето. Нежно го отблъснах, но по мен остана цял килограм кучешки косми. Домакинята изпадна в умиление и осведоми аудиторията, че Ричард (интересно дали песът знае, че това му е името) подушвал безпогрешно добрите хора и много ги обичал. И оттам като се отвори една приказка за домашните любимци. Споделяха се детайли за кучета, котки, хамстери, костенурки - имена, възраст, нрав и какви ли не още вълнуващи подробности. Почувствах се ужасно, че не мога да се похваля с домашен любимец и на въпроса дали обичам животните, признах, че обичам животни, които стават за вечеря, но не притежавам пуйка за домашен любимец.

Което е странно и понеже конят е тревопасно, а тревопасните ги ядем, за разлика от месоядните!

В гимназията много се халосвахме с това, че контекстът бил текст, предназначен за коне.

Контекстът, това са по-скоро съпровождащите обстоятелства, "фонът" на едно изказване, и често е добре да се знае, за да бъде картината по-пълна. Виж, тълкуванията в стил "какво е искал да каже авторът" са съвсем друга бира и нерядко дразнят и нямат никакъв принос към изясняване на изказването. Немалко от тях търсят я под вола теле, я под коня - магаре.
Аз по-скоро на кон-спираторите се изкушавам да им викна, "Дур, сОпри коньо!"

Тука продават за готвене в супера, веднъж пробвах и не повторих не за друго, а защото е абсолютно безвкусно - няма никаква мазнина. Виж, в състава на колбаси, силно овкусено с подправки, бива.

И тук имаше малко конско месо, но нелегално. Внос от Холандия, там внесено от Румъния, уж телешко, но се оказало конско. Не успях да си взема.

"...Даже сега, когато човек лети в Космоса, неговите най-висши технически достижения пряко зависят от размера на конския задник, измерен преди две хиляди години!"
За яденето на коне, навремето е било само в краен случай, когато ножа (по-точно стомаха) е опрял в кокала.