В 1.30 сядам да пиша в тоз стар прашен форум , миришещ на мазе и прогнили листа...
Мързи ме да пиша обаче и мисля за напред да ви пращам линкове към аудио записи .
Идва зима. Нека да потърсим романтиката в този сезон. Примерно, че се стъмнява рано. А светлините на града са хубави.Да влезнеш в някое кафе вечер да се стоплиш, гледайки зимните украси по улиците. Да си сложиш лампичките на прозореца.И такива разни неща.
Да си пуснеш youtube на слушалки и да се взираш в безличния Фейсбук .Полусиращ с баналния си аглоритъм.Монотонен, безкрупулен, студен.Гледайки всички тези зелени точици.Колко близко и колко далеч всъщност са те.Мислиш, че всичко е на една ръка разстояние. Но колко заблуждаващо е това . И колко примамливо. На една ръка разстояние са само желанията ти. Но не и осъществяването им . Желания, чужди за теб, някак далечни. Желания , които те правят щастлив и нещастен...