Полулунно е … наполовина светло, наполовина тъмно …
В задкулисието на забързания, но отиващ си ден, долавям
спомен за светлина и…за тъмнина…миналото е умряло,
бъдещето още не се е родило…кое да избера днес…
чувството на разум или разума на чувствата?

Ъ?

Погледни природата и помисли кое да избереш.
Растенията обръщат поглед към слънцето, а животните към луната.
Ние сме животни, съответно черпим енергия от луната, но и като растенията, няма живот без слънцето.

Значи: Отдаваш се на разума на чувствата, защото са преходни като деня и нощта, и понеже това го знаем, значи основното ни е чувството на разума.

Аз ще си стъпя здраво на земята и ще си измина пътя на деня с разумни чувства...
Не обичам изкуствено създадените избори - достатъчни са ми естествените...

Разумът на чувствата си е чист оксиморон, нещо като сухотата на водата...Човек почне ли да си задава въпроса кое да избере - чувствата или разумът, значи вече разумът му избира.
Чисто и просто там, където има чувства, няма избор.

В идеално измерение...да, но...дали пък винаги точно така се случва?
За оксиморона...нарочен е...исках да е за закачка...както и да е...

В идеално измерение би следвало човек да може да контролира чувствата посредством разума си. И да не ми е скучно през това време

Чувствата си трябват. Работата на разума е да поддържа на ниво подходящите за ситуацията чувства и да държи настрани неподходящите. Знам за дърдорениците дето "сърцето избирало", ама всъщност системата е по-сложна, и чувства/разум си влияят взаимно. Получава се "колкото повече — толкова повече", и ако неподходящи чувства... разума стига до едни тъпи идеи, ама усещаме че са били тъпи чак на следващия ден.

хахахха...това беше свежо...а ако е след години ... ни идва да си отрежем тъпата кратуна

Винаги ли те държи гравитацията

Те това само един близнак може да го измъдри