Става дума за това колко пари сте готови да платите за своя собствен живот. Не за този на половинката си, на родител или на дете, а на вашия собствен. Е, ако сумата е многократно по-малка от активите ви не сте по темата (ако ви се налага да се лекувате за 200 000 евро, но имате активи за +2 000 000 например).

Но да кажем работили сте цял живот, станали сте на възраст вече и сте осигурили семейството си - пари за образование на децата, хубаво жилище за старини, никакви дългове, сума до живот в банката... И изведнъж ви налазва някоя гадна болест и трябва или да мрете или да се лекувате, като цената е горе-долу колкото сумата на активите ви. Пък и не се знае дали ще се излекувате изобщо или само ще поотложите нещата с 1, 2, 3 или 5 години. Но на цената на това децата ви да нямат пари за образование, жена ви да остане без спестявания, че и без дом даже... Да не говорим, ако пък изобщо нямате нищо постигнато, а трябва да се направят дългове за лечението, които наследниците ви да плащат цял живот.

Та бихте ли се хванали за живота и бихте ли похарчили толкова пари, или ще приемете съдбата, но ще оставите фамилията си осигурена / без тежести поне?

Мноо сложен въпрос. Поне за мен. Първосигнално бих отговорил, че не ми се ще да лиша някой от нещо или да "загробя" някой след мен да плаща до живот, ама.......де да знам.
Нямам време, ма ще надничам, да видим другите кво мислят, че ми стана интересно и се замислих. До сега не бях, поне в този аспект на тази тема в интерес на истината.

Е, аз съм си мислил много пъти и общо взето съм на мнение, че от дадена сума нагоре няма да дам. Което не значи, че жена ми например ще се съгласи и всичко ще мине без проблем де. Ама пък и човек на над 50 да пилее огромни суми за сметка на деца и жена (най-вече) и то без гаранция за успех, според мен е нелогично.

Абе, много "според-зависи". Ако си си поживял, ако трябва да изкараш още некоя година заради нещо дето да го видиш в завършен вид. А може да направиш един списък "да го направя преди" и да си счупиш главата в някое адреналиново предизвикателство... Много директен отговор търсиш на нещо, което е различно за всеки по отделно.

Не е толкова сожно, на едното блюдо слагаш още няколко години живот за себе си, на другото спокойните старини на жена си и старта в живота на децата. Щот нека да кажем, че оздравееш, а после живеете мизерно като бедни пенсионери на тъмно и студено и ядете хляб и кисело мляко? И все си спомняте как е било преди лечението? Дали ще ти е леко?

Мислил съм много пъти по този въпрос. Имам близки, които разориха семействата си. Единият, за да си удължи живота с 3 години, а друга колежка е терминална, поживя 4-5 години, но всичко е ипотекирано и семейството го чакат трудни дни. Баща ми почина преди 20 години от рак на белия дроб. Тогава ми казаха, че има някакъв вариант срещу доста пари да се опита някакъв лек от Южна Америка. Аз осигурих парите, които тогава нямах и започнах да правя постъпки, но баща ми беше категоричен да не се занимавам с това и ме спря. Бих постъпил по същия начин, или поне се надявам да мога да го направя.

Ако децата ми са големи хора, отгледани, с професии и семейства, та да нямат наложаща нужда от моето присъствие, изобщо не бих дала нищо за моя си живот. Камо ли да ги заробвам в дългове - това е просто абсурдно решение.

Да, да и аз така мисля, ма да не забравиме, че дъртофелниците изкуфяват и стават егоисти. Де да знаеш ние кви дрисльовци ще сме.

А, не, дъртофелниците не стават егоисти. Те винаги са си били такива, но просто спират да си го прикриват.

Все едно какво стои в основата, прав е Унги, че явлението го има.

Всъщност ако е така може би пък бих дал, защото няма да ги ощетя, а аз ще се порадвам на внуци...

Да, ама аз мисля и за мъжа си.
Да живее на стари години без нищо, понеже аз съм решила да се лекувам и евентуално да се излекувам. А дори и да се получи, да започваме финансово живота си от АБ, никак не ми харесва.

Абе, чукам на дърво да не заставам пред такива дилеми.

Така е, и половинката е даже по-важна от децата, както бях писал по-горе.

А любовницата.........тя жената какво да прави ? М ?
Нея май я отписахте....

Не смятам, че детето ми трябва да плаща за да мога аз да поживея някоя друга година. Освен това да съм болен и всичко да ме боли... това живот ли ще е. По-добре да си го спестя, ако ще е така.

Кой за каквото е учил, ролята на любовницата е да духа и значи - да го духа.

Не знам. Имахме такъв случай с много близък наш колега и приятел, не разполагаше с много средства, случаят му от самото начало бе обявен за безнадежден, но той не престана да се бори за живота си, заедно с жена си и близките си. Събираха пари по всевъзможни начини от приятели и познати, проведоха най-доброто препоръчано лечение в швейцарска клиника, но и то не помогна. Това е най-мъчителната смърт, за която съм чувала и най-тежката промяна вследствие заболяване, която бях виждала, имам предвид психическа, тъй като беше засегнат мозъка. Но той, докато беше в съзнание, не престана да вярва, че е възможно да оцелее. Въпреки, че са били съвсем наясно с тежката диагноза.
Затова мисля, че това е нещо, което е трудно да се предвиди. Всеки би казал, че не иска да е в тежест на близките си, но нали и близките трябва да имат някакво отношение към случващото се, нали и те са участници в ситуацията? Как биха реагирали те и дали биха приели просто да изчакат разумно краят на нещо неизбежно, за да не усложняват живота си финансово - трудно е да се каже. Особено ако човекът е все още млад, ако доскоро е бил здрав и жизнен.

Твоето сърце е от чугун.......мила , китосана , свежа женица , на мравката път прави , посветила си живота да те одухотворява, а ти да я пратиш.........да духа супата.
Съсипа неразделната част на най - малката клетка на обществото - семейството....
Стисльо -

Що бе, то си е договорен въпорс - любовницата не е семейство, а е нещо странично и няма права. Каквото е получила прижие, това е.

Да се хвана за живота при положение, че съм в безнадеждно здравословно състояние на безперспективна възраст и да похарча всичко, само за да отложа неизбежната агония, обричайки семейството си на мизерия? И в последствие да се чудят с какви средства да платят на погребалната агенция?
Вегетирането не ме блазни. Каквото има да става - да става. Да си минава по реда. Колкото ми е писано - толкова.
Бъдещето е у децата. Като са живи и здрави, чрез тях съществувам и аз.

Изобщо няма да се замисля даже - не бих ги оставила без средства заради себе си. Но на 50 г и с поотраснали деца такова решение е лесно. По-трудно е за 30-40 годишен родител с малки деца.
Мислила съм го този вариант но за племеници. Ако племеник се разболее, трябва ли да лиша моите .... И това е много труден казус.

Под достойнството ми е да се вкопча в един и така отиващ си живот.Колкото- толкова.

Живота е дар. Ние сме капка роса върху миглата на Всевишия. Той може да мигне всеки момент и тогава да отидем в градината Му , в която няма скръб, болка и печал.
Мислиш ли , че има такъв пазарлък с който може да си купиш повече от отреденото време ? С кой се пазариш ?

Мухахаха, я къш при верващите, де си ръгнал у обща с тия..............

Живота на човек струва точно толкова, колкото може да си плати.

Понякога може да трябват само един кинт да оцелееш, но да го нямаш.

Да, така е. Но тук темата е за това колко си склонен да платиш, а не колко можеш. И по-точно дали си склонен да платиш толкова и толкова въпреки, че можеш да събереш парите. Т.е. за цената на решението, а не за цената на лечението става дума.

Ъхъ. И еването е точно такова, квото си го направиш. Само един муй не стига.

Не ми казвай, че трябват два

Точно така. Когато на жената един муй не и стига, обикновено си намира втори.

Грубияни.
Имах предвид, че трябват доста повече неща от един муй, а не че един е малко.

Точно там е проблемът.
Чувала ли си вица за ненаситницата, дето твърдяла, че Господ се е подиграл с мъжете, като им е дал само един. Трябвало да са два и да работят като паланца: единият като падне, другият да се вдигне.

Защо да е ненаситница.
Права е. От къде на къде на змейовете ще са два, а на човеците само по един.

Ако ще има добро развитие - Всичко
Здравето и живота са най-важни.
Ако няма да има надежден край, не си заслужава агонията.

Не е все едно.Макар че едно поражда друго,то няма общо със следващото щото може да е изродено. Затова явлението е точно толкова налице колкото и пренебрежението и обидното отношние към така мило наречените 100 процента "изкуфели дъртофелници". Как така сме приемали цял живот техните грижи и лишения за нашето здраве и добруване и изведнъж понеже са остарели се превръщат в непоносимо бреме? Да си припомним приказката http://prikazki.com/%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%...B8-%D0%B2%D0%BD Иначе да "Ама пък и човек на над 50 да пилее огромни суми за сметка на деца и жена (най-вече) и то без гаранция за успех, според мен е нелогично".

Докато има искрица надежда за добър край,човек се хваща за нея и не се дава на болестта.
При взимането на такова важно решение задължително трябва да се има предвид мнението на близките и тяхното желание да са заедно с човека,а не със спомена за него.
Животът на един човек струва точно толкова,колкото той и неговите близки са склонни да дадат за здравето му.

O, близките не могат, а и не смеят да погледнат обективно на нещата. Точно затова в заглавния пост на темата ги отстраних от дилемата.

Ти хубаво ги отстрани от дилемата в темата си, но от реалната ситуация няма как да бъдат отстранени. Така че всяко едно самостоятелно взето решение може да бъде променено вследствие намесата на близките.

Може и да могат в края на краищата, макар да не е толкова лесно. Но въпросът е какво ще опита всеки един, а дали ще успее си зависи.А ма все си мисля, че ако не искам да се лекувам не могат насила да ме излекуват. Можеш насила да заведеш кон до водата, но не можеш насила да го накараш да пие.

А може и противоположния вариант — набързо да забогатееш (и да оставиш една прилична цифра на семейството) именно щото нямаш кинти за да се лекуваш. Да, ще е незаконно, ама нали Господ те е осъдил (а докторите само ти посочват срока), та съдията няма как да ти наложи по-строго наказание...
На твоя въпрос вариантите за отговор са повечко, щото в такива ситуации, много дългосрочни бариери падат, щото сроковете вече нямат значение.

На това ли разчиташ? Или друго правиш, но го криеш? На тях им пробутваш чукания разни, ей така ...на майтап.
А по темата и аз като теб не бих дал пари за живота си.Не им вярвам.

Да, няма как да лекуват някого насила. Но представи си ситуация, при която близките на един такъв човек страдат силно заради това негово решение. Дори са склонни на някоя крайна постъпка, за да го накарат да промени мисленето си по въпроса, да го убедят да се лекува, заради тях.
Хората са различни, знаеш, и всяка една реакция е непредвидима. Като си помислиш в много случаи и собствена реакция може да те изненада.
Иначе разбирам, че питането ти е в рамките на индивидуалното решение. Само дето човек не може да се изолира съвсем, дори когато е неспасяемо болен. И едно такова решение може да нарани близките не по-малко от физическата загуба на любим за тях човек.

Разбира се.

За месец-два-година живот, не си заслужава да обричам близките си на финансови дългове. Нито моето ще е живот, нито тяхното.

Но си давам сметка, че когато не съм изправена пред такова решение, мога да мисля рационално, но ако действително стане така, не зная какво ще е в главата ми.

Баща ми взе точно такова решение. Живя със счупена тазобедрена става две години. Отказа операция - няма да издържи. В момента, в който му се роди внук, се успокои и си отиде.
Не всичко се измерва с пари.

Човекът е социално „животно“ и не може сам.
За петте етапа на приемане на болестта чувал ли си?
Тези пет етапа са валидни не само за самия болен,но и за неговите близки.
За всеки един човек тези етапи са различни по продължителност,интезитет на емоциите и ирационалност.
Затова едно решение взето в момент на узнаване на диагнозата не е непроменимо във всеки един от следващите етапи на приемане на болестта.По тази причина написах,че и една искрица надежда за добър край да има болният се хваща за нея и се бори по всякакъв начин с болестта.
Самата аз съм била пациент,на който в диагностичен план са обсъждали и доста тежки диагнози като вероятност,правени са ми един куп изследвания,за да потвърдят или отхвърлят дадена диагноза и съответно да направят някаква прогноза за развитието на болестта при различни варианти на поведение и лечение.Като по-млада лесно рухвах,плачех с часове,правех си някакви планове суицидни и да се отказвам от всякакво лечение.Сега,когато все повече наближавам 50 годишната възраст и „втората младост“ виждам,че някой може да ме нарече абсолютен егоист.Ще съм готова да дам възможното и невъзможното,за да се излекувам.И това ще го направя с чистата съвест,че ще съм направила всичко необходимо,за да съм по-дълго край своите близки жива и евентуално здрава,самообслужваща се с повечко дни преживени с качество на живот.

Да се бориш с болестта е едно, да оставиш семейството си затънало в дългове и бедност е друго. Ако ти предложат лечение за 200 000 евро ще приемеш ли?

От много години гледам една друга страна на нещата, свързана с тия работи и не мога да намеря повече от един отговор.
Парите стоят над всичко. Има всичко необходимо да сглобят или направят един човек но трябва да се правят пачки от всичко и най-вече от мъката на хората.
Колкото и да струва една машина, тя се изплаща и от малко. Колкото и пари да получава един лекар, той няма да получи кой знае колко.

Една приятелка, за да я оправят в Германия да проходи и трябват 200 000 лева или евро, но понеже ги няма, ще си седи цял живот в инвалидна количка, а са и казали, че ще я оправят на 100%

Да бе, пак световния заговор на богатите и алчните. То ако имаше евтин вариант, със сигурност нЕкоя позакъсала клиника щеше да "ремонтира хора" евтино и да печели от оборот, ама нЕма. Сега, със сигурност има предфалитни клиники, та остава другата пречка — наистина да е скъпо лечението.

Това, че ги няма, излиза извън хипотезата на моя въпрос. А освен това, ако е общо взето млада и шансът да я оправят е 100%, нещата са съвсем различни.

Подсети ме като спомена за кинтите, та затова.
Ето, Фреди е имал кинти но няма шанс, а при други, имат шанс но нямат кинти.

Но да кажем, човек на 90 години има шанс да се оправи и трябват 200 000
Заслужава ли си да се дадат, при положение, че човек я стигне 70, а да не говорим и 50.