Добро утро на всички, покрай последните теми тук и особено тези на biggeorge за насилието и някои други теми се присетих, че ако не сме си на работа или у дома, голяма част от времето прекарваме навън, сред хората и голяма част от нещата в живота всъщност ни се случват там. Тази тема е за преките наблюдения върху това, за факти, за събития, за елементите на сигурност и несигурност и за това какво се е променило последните години. А как би изглеждала непознатата улица, която рядко влиза под светлините на прожекторите? Наскоро имаше едно предаване - "Ничия земя", и там се нищеха точно такива истории на хора, които са попаднали в някакви по-странни и интересни социални взаимоотношения и порядки, които отвън не се забелязват, но съществуват сред нас.

Tрудно ми е да направя обективен ретроспективен анализ на улиците днес и тези в миналото, защото аз самитя съм се промени много и това, което днес ме дразни, ми се е струвало съвсем естествено някога и това, което днес приемам за риск, едно време ми е било през оная работа. Като цяло животът е станал подинамичен и по-рисков, а хората по-отчуждени и това важи и за улицата.

ТваЙ тема за уличници май!
Не сФанах какво искаш да им коментираме на улиците...

Моите улиците тук бяха като на село -без тротоари, джиткаш и си оставяш колата както и където искаш. После ни направиха тротоари и очертаха парко места. Започнахме да си правим забележки защо запречваме тротоара ако паркираме гьотере.
Тук-там между къщите има полета с крави - идилийка. Но гледам напоследък се появил и друг добитък -наркодилъри. Седят четирима в някакво туингирано шарено возило и зяпат, а понякога и директно предлагат.
Досега наивно съм се чудела как става тая търговия и ако на обикновен почтен гражданин му се допуши или досмърка какво прави? Ами поучих си отговора.

Едно време можех да прекося половиния град в три сутринта сама. Сега изобщо няма да си го помисля.

Именно, то и сега можеш, ама повече мислиш. И аз това писах

Всъщност в 03:00 сутринта е значително по-сигурно да прекосиш града отколкото между 23:00 и 01:00.

Не е само до промяната в нас, Cury, променен е и светът около нас.

Може би, но когато аз си свирках и се прибирах нощем без да се замислям майка ми трепереше за сестра ми когато закъснява даже повече, отколкото аз сега треперя за щерката. Защо е треперила, ако тогава е било толкова идилично спокойно?

Всъщност си 100% прав. А най-сигурно е прибирането в ранни зори около 5 часа. Все пак баровете работят до 4.00 и в 5.00 вече хем се развиделява, хем наистина няма кьорав апаш на улицата.

Аз пък в България се чувствах така. Със страх и несигурност.
Тук се прибирам по абсолютно всяко време на денонощието понякога напълно сама и пеша и с метро и по проблемни улици. Чукам на дръвче, никога не съм имала проблем или най - малко съм усещала заплаха. Вече 17 години дишам много спокойно.

Общо взето улиците днес включително тротоарите са неблагосклонни до враждебни най вече за пешеходците.Макар че в последно време на нашата улица деца играят на стражари и апаши и това ми се вижда

Защото ти си се метнал на баща си?

Каквото искаш им коменитрай Няма ли някое по-интересно улично куче там, където живееш?

Улицата не ми е тема, която ме вълнува. Не мога да кажа, че животът ми е и там. Емоциите и наблюденията ми са с друг фокус.

Разбирам те напълно...вероятно не си само ти така.

Малко храна за размисъл:

Имаше един период от време,когато твърдях,че едва ли ще посмея отново без страх да вървя сама посред нощите из моята София,но наскоро две поредни ситуации ми доказаха,че не съм права.Тогава вярно ме водеше страхът за живота на близки хора и въобще не мислех за себе си и дали някой няма мен да нападне.И открих,че улиците са си същите,каквито ги помнех,може би,малко занемарени с повечко дупки,повече скитащи кучета и котки,но бяха онези познатите ми.

Хубавото на улиците е че са двупосочни, точно като със закона и прилагането му...

Здрасти и на теб, че не знам кога е утро и кога не, а също дали е добро или не

Има една приказка: Моят дом - Моята крепост
И е така. Бронирани врати с четиристранно заключване, решетки по балкони и джамове.
Стои си човек вътре и гледа като от затвор живота на вън.

Улицата е всичко, защото има всичко.
Има добро, има и зло, но всичко това не е от самата улица а от хората.
Улиците сами по себе си се променят, някои се заличават.
Съответно, когато говорим за улицата, а имаме в предвид хората, означава, че промяната е в хората, а не в улицата.

Да кажем, че 1987г. едно момиче на 15 или на 20 и се припуши.
Скатава се някъде и опъва една на бързо.
Сега сме 2017г. Спокойно си опъват цигарата ходейки по улиците.

Улиците сами по себе си, някога бяха кални и никакво осветление.
Сега има мижаво осветление и тротоарни плочи, които те подлъгват.
Стъпиш на едната, тя каже - Пляк и другият ти крак стане целият у кал и вода, или пък напръскаш някой друг

Може много да говорим за улиците. Те са безкрайни, но ще ти кажа аз как ги виждам и как се чувствам.
Улицата винаги съм я наричал мой дом. Не защото съм бил бездомник. Винаги съм имал къде да се прибера да пренощувам.
Защото по-голяма част от времето си съм бил навън.
На улицата се чувствам най-спокоен, най-свободен, най-жив, и най-обичам лятото да маам гащи между 21:30 и 01:00, защото е топло и е сянка навсякъде
От дете обичам да се движа по тези улици, по които другите ги е страх да вървят.
Другите си мислят, че по осветена улица е по-безопасно, но точно там стават лесна мишена.

Мда, падам си и аз по топлите лятни нощи, когат не пече толкова.
А те улиците са си същите, обаче ние вече не сме. Вече сигурно няма да се грабна да ходя пеша от единия край на града до другия нощем, както едно време, че и не го усещах. Сега колите и камионите ни лишават от тая романтика. Улицата най-често я гледам денем - прашна (или снежна), шумна и препълнена. Определено е по-опасна. Нощем си е пак магия, ама де това време и желание, че и да не ми се спи, и да виждам като котка в тъмното...
Пък и къщата ме поглъща, не ме оставя на мира, да тръгна без цел и посока по улиците.

Имаше повече деца и хора май по улиците. Сега и да ги има, повечето гледат в телефона и не виждат какво става около тях. Има едни, дето си разхождат кучетата, е те без улицата не могат поне 2 пъти дневно. Все още улица не свързва и ни разделя.