ей Леооон, наздраве
тее дебили що ли не пишат по темата ? хехе! мноо работа, мноо ангажименти, загубих си цели 4 часа оня ден заради двама имбецили да ми боядисат вратата на гаража за безумно количество пари, лепнах голяма лепенка спирането забранено с един голям паяк дето дига коли, остана да тонирам тъмно сива фасадна боя да боядисам мазилката около вратата, четри часа загубих да вися докато тее идиоти боядисват и позамазват малко отронена мазилка, 4 часа ми дрънкаха за секс, ибане, и сгодни женици дето опънали по разни домашни обекти, единия все напираше да го вади от крачола като минеше някоя мома наоколо

, другия през пет минути ме питаше дали има нещо свястно за ибане в района

,
измуфтиха ми десетина бири, трийстина кафета, изпушиха ми една кутия цигари за още един куп пари, изгоря ми подсветката на хубавия ми телевизор и напрайх една глупос, реших вместо да го дам на сервиз , да си купя един нов евтинджос за временно ползване и се натресох с един HD Ready, вади ужасно тъпа картинам но ше го изтърпя няколко месеца, че мноо разходи ми се насъбраха, не съм някой доктор в германия като Тарабас да вадя по 10 000 евро на месец,

харчих и като луд за непотребни тъпотии и деликатеси и дрога, най-мноо мразя да давам пари за храна
взех да си пресмятам положителните и отрицателните качества и установих, че положителните ми са нараснали с около двайсе процента, пък отицателните ми са нараснили и те с трийстина процента, отде са ги взели тее проценти – не знам, явно от някои от другите ми качества, седнах си налях една водка и написах едно литературно произведение типично в мой булшитски стайл, май и неска ше изкарам деня с малко дрога, пък от утре край!
лайф из лайф, дееебаживеех си живота все във къщи
ту всяка нощ ту всеки ден
и нямах куче да се мръщи
и нито котка за кадем
повярвах си, че съм скептичен
понеже имах свобода
но бил съм толкова драстичен
от росна сочна суета
следях редовно за съдбата
и за духовните неща
гадаех как си ни премята
какво насън ми обеща
излъга ли, че съм специален
със мойто земно Де Ен Ка
и ген съвсем такъв банален
присъщ на всеки в същността
разбрах – съдбата съществува
но някъде далеч от тук
там други хора си ловува
нарочно прави ми напук
за мене кой ще се погрижи?
живея някак без съдба
тогава кой ще ме задвижи
дори си нямам и звезда
е! имам там една планета
Венерата на любовта
а истината е такава -
буквално е ужасна тя
отсякох атоми излишни
да мога да се наглася
и да съм сносен пред Всевишния -
букетче ще му поднеса!
ама нарочно тъй приказвам
за всеки случай пред света
къде съм – просто отбелязвам
такъв е мисля си реда
финала ще е гръм гръмовен
ще стане, знай, такъв бъркоч
и хаос толкова чутовен
а без адресна точка знайш ли кво си?
тъп главоч!