Странно явление са простичките хорица със спънато ограничено мислене.
Попаднах на този материал за бившия завод за тежко машиностроене в Радомир: https://www.youtube.com/watch?v=vgLjBw4shes
Някакъв самодеец се вайка многословно в продължение на 13 минути как заводът спрял да работи. Цялото видео е изградено на показване на изоставени цехове, общежития, административна сграда и автобусни спирки. Носталгия без икономически анализ на причинно следствените връзки.
В представите на този човек заводът е ликвидиран, защото някой мафиот го купил за жълти стотинки, продал скъпо японските машини и си е напълнил джоба.
Разсъждение на интелектуалното ниво на кокошката, чийто мозък е развит само дотам, че като види зърно на земята, да знае, че трябва да го клъвне.
Ако някой иска да обясни защо днес виждаме празни халета, самото показване на празните халета с коментара "заводът е работел добре, докато някакъв мафиот не го купил и не го разграбил" не е обяснение. Трябва първо да потърси отговорите на един кош въпроси:
Колко е струвал заводът? Колко е произвеждал? На каква цена? За кого? Каква е била себестойността? Какъв е бил процентът на използване на мощностите? Колко са били субсидиите? Какви са били задълженията? Какви пазари са съществували? Какви договори е имало? Какво е станало с тях?
Без тези данни човек може да заснеме всяка изоставена фабрика и да разкаже същата приказка: "Ето! Някога тук е имало хора и машини. После дошли лошите и всичко унищожили".
В мрежата за налични предостатъчно данни за този завод, които показват, че проблемът е започнал много преди приватизацията.
Икономическата логика в общи линии е, че предприятие, зависимо от пазар, който изчезва (разпадането на СССР и Съвета за икономическа взаимопомощ), реално губи основната си клиентска база и се сблъсква с избор между дотации или свиване/ликвидация.
Но това далеч не е всичко. ЗТМ "Червена могила" е замислен като гигантски проект с капацитет, далеч надхвърлящ българското вътрешно потребление. Първоначалният замисъл включва японската Kobe Steel, която трябва да предостави технология, да участва в управлението и да организира износа.
Проблемът е бил по-скоро, че огромен високотехнологичен производствен комплекс е построен преди да бъде осигурен устойчив пазар и бизнес модел за него.
Числата са направо убийствени:
- инвестициите са около 1.4 млрд. лева,
- произведената продукция през 1980-1990 г. е само около 602 млн. лева,
- използването на мощностите е едва 12.5% през 1989 г. и 5.8% през 1990 г.,
- предприятието работи на планирана загуба, компенсирана с държавни дотации,
- към 1991 г. вече е във фактически фалит.
Тоест твърдението "някой го купи евтино и го унищожи" обръща причинно-следствената връзка. Част от последващото разграбване/разпродажба на активи действително може да бъде предмет на отделен разговор, но то не обяснява защо предприятието още преди приватизацията е било икономически нежизнеспособно.
Още преди 1990 г. има опити да се излезе и на западните пазари. Според наличните материали са били сключвани договори с германски компании, а консултантската Roland Berger е търсила западен партньор. Но продукцията е била продавана дори на цени под себестойността, а предприятието е имало сериозни проблеми с доставките, организацията и конкурентоспособността.
Да, проблемът е, че технологичният потенциал не означава конкурентоспособно предприятие. Можеш да имаш великолепни машини и пак да имаш икономически провал, ако:
- капацитетът е прекомерен,
- себестойността е висока,
- производството е слабо организирано,
- няма достатъчно поръчки,
- няма надеждна мрежа за доставки,
- продукцията не е достатъчно конкурентна по цена/качество/срок,
- инвестицията е финансирана чрез меко бюджетно ограничение,
- предприятието няма стимул да прекрати губещо производство.
Точно това е и по-общият икономически проблем на социалистическата система: загубата не налага ред и контрол на предприятието по начина, по който би го направила в конкурентна пазарна среда.
И най-ироничното в случая е, че Радомир е почти идеален пример за обратното на тезата на самодееца: заводът не е доказателство колко добре е работела системата, а колко лесно една система може да построи огромен производствен капацитет, преди да е доказала, че този капацитет може да произвежда нещо, което някой доброволно ще купува на цена, покриваща разходите му.