Не зная защо никой не си спомня, че това е в територията на бившата ГДР. Известна част от "нормалните" хора успяват да я напуснат преди съединението. Mасово я напускат след съединението.
В резултат остават възпитаните в комунистическата идеология, т.е. в ... НАЦИЗЪМ!!!
Това е налично в мрежата за паралелите между NSDAP от началото на 20-ти век и AfD от началото на 21-ви век:
1. Кризисен контекст.
- 20-те/30-те на 20-ти век: хиперинфлация, Голяма депресия, масова безработица, усещане за национално унижение (Версай).
- Днес: страх от загуба на статус сред части от средната класа, тревоги за миграция, енергийна криза, усещане за "провалени" традиционни установени партии.
2. Наратив за "предателство отвътре".
- Тогава: мита за "удара с нож в гърба".
- Днес: реторика за "елити", "системни партии" (Altparteien), "медиен картел", които уж потулват истината и предават "обикновения народ".
3. Растеж чрез изборна легитимност, не преврат.
- И двете движения печелят влияние през урните, не чрез насилствен преврат.
- И AfD, и NSDAP тръгват маргинално и растат стъпаловидно при поредица кризи.
4. Нормализиране от традиционния консерватизъм.
- 1933: Фон Папен и консервативните елити подценяват Хитлер, мислейки, че могат да го "контролират", включвайки го във властта.
- Днес: дебатът в Германия дали "Brandmauer" (изборната "огнена стена" на CDU/CSU срещу коалиция с AfD) ще издържи, е пряко паралелно безпокойство, че нормализирането на партията през локални коалиции или парламентарно сътрудничество може да размие тази бариера.
5. Официална класификация.
Тук има конкретен факт, а не само аналогия: Федерална служба за защита на конституцията на Германия класифицира AfD на федерално ниво като "сигурно дясноекстремистко течение", най-високото ниво на безпокойство в системата на службите за защита на конституцията. Партийните организации в Бранденбург, Тюрингия, Саксония, Саксония-Анхалт и Долна Саксония вече се водят като "сигурно дясноекстремистки".
6. Съществени разлики.
- Институционална устойчивост: Ваймарската република е млада, нестабилна демокрация без вкоренена демократична култура. Днешна Германия има над 75 години утвърдени демократични институции, конституционен съд, федерализъм, силна съдебна независимост.
- Правни механизми: Класификацията на Федералната служба за защита на конституцията е само административна оценка, която няма обвързваща сила за евентуална процедура по забрана на партия. Но навремето такива механизми (партийна забрана през Конституционния съд) въобще не са съществували като работещ инструмент срещу NSDAP. AfD в момента оспорва класификацията в съда. Кьолнският административен съд временно е спрял прилагането ѝ, докато делото по същество не бъде решено.
- Липса на паравоенно крило: NSDAP имаше СА (щурмоваци) - организирано улично насилие като инструмент за завземане на властта. AfD няма легален еквивалент, макар да има връзки с крайнодесните мрежи, наблюдавани от службите.
- Международен и наднационален контекст: ЕС, НАТО и международните ангажименти на Германия създават ограничения и натиск, каквито не съществуваха през 30-те на 20-ти век.
- Култура на паметта: Следвоенна Германия има силна образователна и институционална имунна система срещу нацистка реторика - закони срещу отричане на Холокоста, обществена чувствителност, каквато не е съществувала преди 1933 г.
- AfD не е монолитна: Партията съдържа фракции от либертариански евроскептицизъм до откровено крайнодесни течения (например около Бьорн Хьоке в Тюрингия). Алис Вайдел лично се позиционира различно от най-крайното крило и партията официално отхвърля етикета "нацистка" или дори "неонацистка". Важно е да се отбележи, че партията около Алис Вайдел действа като легална парламентарна опозиция, не като революционно движение извън системата.
7. Перспективи - висока доза несигурност.
Прогнозирането на политическо бъдеще по природа е несигурно. Анализаторите обсъждат няколко възможни сценария:
А. Близък план (следващите 2-5 години)
- Продължаващ електорален растеж, особено в Източна Германия, където партията вече е с над 29-30% подкрепа в някои федерални провинции, докато на запад остава под 20%.
- Ключов въпрос: дали изборната "огнена стена" ще издържи на ниво провинции/общини, или прагматични локални коалиции ще започнат да я ерозират.
- Съдебната битка около класификацията ще е показателна - потенциална процедура по забрана на партията е юридически възможна, но Федерален конституционен съд е поставил висок праг за такива процедури, така че е малко вероятна в кратък срок.
Б. Далечен план
- Два разнопосочни сценария се обсъждат в немския политически дебат: (а) институциите и обществената имунна памет удържат AfD в ролята на голяма, но структурно изолирана опозиционна партия, без реален път към канцлерския пост, (б) продължаваща ерозия на изборната "огнена стена" води до нормализиране и участие във властта на регионално и после федерално ниво, по аналогия с постепенната инкорпорация на NSDAP през 1932-33.
- Демографски и социални фактори (застаряването на протестния електорат в Изтока срещу по-младите урбанизирани избиратели) могат да работят в различни посоки.