В момента в Путлеристан се провеждат тридневни избори. Злите езици там разправят, че изборите били тридневни, за да могат мужиците при дълбоката криза за бензин да успеят да стигнат до избирателните секции. Макар и това да били избори без избор.

Едно интересно материалче, посветено и на предстоящите избори и в България. Която е на път да се превърне в Булгаристан, ако след Парламента, Министерския съвет и Прокуратурата, про-рашистката пълзяща подлога Мунчо Радев завладее и Президенството.
От значение е форумните светила-путинофили Попето, Баето и Свамито да се изсмеят компетентно и аргументирано на "умните и красивите", както ги наричат инфантилите.

Не е само поради липсата на бензин.Изтрезняването там е поне един ден. С разбит черен дроб е така - 3 дена избори.

Руската имперска, съветската и най-вече днешната рашистка пропаганда в продължение на десетилетия наред учи гражданите си, че "Родина-мать" никога не напада - само "защитава интереси", "освобождава братски народи" и "предотвратява агресия". Проблемът е чисто логически: ако цялата външна политика е самоотбрана, то никой в тази система никога няма да има морални съмнения. Просто защото собствената агресия не се регистрира като такава в национален аспект.

Има един реален психологически феномен, свързан е с т.нар. "хипотеза за справедливия свят" и "вътрешногрупово нормализиране на насилието": хора, чиято държава напада други, рядко преосмислят моралните си ценности, докато самите те не изпитат директните последствия на собствената доктрина. Точно затова германците след 1945 г. масово преосмислиха нацизма едва след като градовете им бяха разрушени с бомбардировки, а не преди това.

Единственият стимул за "събуждане" на едно заспало апатично общество е катастрофа.
Какво има да се случва, когато пропагандната картина за величествена и непобедима Русия започне системно да се сблъсква с личната цена на войната, икономическите проблеми, загубите и ограниченията у дома? Путлеристката власт в момента прави всичко възможно този сблъсък да бъде забавен: контролира информационната среда, ограничава антивоенната политика и превръща изборите в демонстрация на "национално единство". Дали някога ще се появи достатъчно пространство руснаците сами да сравнят това, което им разказва телевизорът, с онова, което реално виждат около себе си.

Прав си, че мужишката нация е дотолкова свикнала с манипулация, та се нуждае от три дни за изборите, тъй като на избирателите им трябва време за физическо изтрезняване, за да стигнат до урните. Това вече е достатъчно красноречив портрет сам по себе си.
Но ако наистина единственият стимул за "събуждане" на едно общество е катастрофа, то тогава въпросът не е толкова "какво ще събуди руснаците", колкото как ще се развият предстоящите избори в Мунчова България, където заразата с русофилистичния вирус е близо до епидемия. Дали средностатистическият българин ще дреме, докато собствената му държава да стигне дотам, за да провери дали изобщо е буден? Руският модел е предупреждение, не рецепта. Точно защото показва какво се случва с общество, решило да остане приспано, дори когато реалността се разкрива пред него ясно и категорично...

Притеснява ме само, тяхната ЦИК да не обяви 110% участие в изборите, от които 120% гласували за Единна Русия.
В България не е ли ясно с русофилистичния уклон?
Погледни в Германия какво се случва, в Берлин, в Померания, преди това в Саксония-Анхалт!

Шегата за 110% участие е забавна, но не е далеч от реалната статистика. В редица региони на предишни руски избори действително са отчитани резултати над 100% избирателна активност или над официалния брой регистрирани избиратели, документирано от независими анализатори и дори от собствени вътрешни несъответствия в ЦИК данните. Иронията ти не е преувеличение - тя е почти буквална статистика, макар и поднесена на майтап.

Паралелът за Германия е точен, но има малък нюанс. Ръстът на Алтернатива за Германия в Саксония-Анхалт, Померания и части от Берлин действително отразява реална изборна тенденция, но с една съществена разлика спрямо руския модел: в Германия изборите остават конкурентни, резултатите - проверими и оспорими, а самата тревога за посоката на страната се изразява чрез свободен вот, а не чрез контролирана "демонстрация на единство". Тоест германският случай е предупредителен знак вътре в работеща демокрация, докато путлеристкият е спектакъл вътре в система без изход.

Що се отнася до България, диагнозата е ясна отдавна. България е единствената държава в ЕС, където всеки път, когато трябва да се вземе категорично решение спрямо Кремъл, изведнъж се появява спешна нужда от "балансиран подход", "национален интерес" и "да не бързаме". Проблемът никога не е липсата на доказателства, проблемът е, че доказателствата пристигат винаги в неподходящ за някого момент.

"снишаване" е точния термин за българската политическа реакция.

Честит празник!
Ще го преживеем и тоз. Абе, Живков успяхме да преживеем, та тоз боклук ли няма да можем!