Пентагонът планира да излъчи на живо екзекуцията на бившия военен психиатър Нидал Хасан. Той е осъден на смърт за убийството на 13 военни.

Последната официална публична екзекуция в САЩ е извършена през 1936 г. в град Оуенсбъро, щата Кентъки. Осъденият е 22-годишния чернокож Рейни Бетия, изнасилил 70-годишна жена. Екзекутиран е чрез обесване на специално изградена бесилка.
Събитието е наблюдавано от тълпа около 20 000 души в атмосфера, сравнявана с панаир.
Този случай предизвиква сериозно обществено възмущение заради панаирната и зрелищна атмосфера, което води до законова забрана на публичните екзекуции в щата малко след това.

Екзекуцията на Нидал Хасан е насрочена за 3 декември 2026 г. от 13:00 ч. местно време. Тя ще се проведе чрез разстрел във военната база "Форт Худ" в щата Тексас. По разпореждане на Тръмп, изпълнението на одобрената от него смъртна присъда ще бъде публично и ще се излъчва на живо по Интернет (livestream).
Нидал Хасан е отнесъл доста мариз в затвора, в резултат на което е неспособен да ходи и е на инвалидна количка. Представлението ще бъде някой да избута количката на приготвената за целта сцена, след което взвод от войници с автомати M16 ще стрелят пред камерите. Децата ще гледат наживо екзекуция на инвалид на лаптопите и телефоните си, и ще ликуват възторжено.

Интересно е да чуе мнението по въпроса на изтъкнатите поклонници на Доналд Тръмп и форумни капацитети Никодим и Бай Ганьо.

Тръмп е готов на всякакви панаирджийски простотии, само и само да изглежда силен преди изборите. Ако искаха истинско наказание, трябваше вместо публичен разстрел, да обяват че наказателния взвод е бил само от жени.

Идеята с взвода от жени е добра, но има риск. Тръмп може да реши да направи втори сезон с рейтинги.

И все пак въпросът е сериозен. Наказанието на човек, убил 13 души, не е спорно. Спорно е дали държавата трябва да превръща смъртта в зрелище. Който подкрепя това със "силен лидер", трябва да обясни защо силата изисква публика. Силните правят нещата тихо и по закон, камерите са за слабите.

Жалко ще е, ако има мълчание от лагера на двамата форумни почитатели на Тръмп.
Иначе Никодим вероятно ще обясни, че "това не е шоу, а правосъдие", и ще прати линк към руско видео за "Как это было на самом деле".
А Бай Ганьо сигурно ще каже "Извод всеки може да си направи... явно не всеки" и ще добави, че пак нищо не сме разбрали.
Но двамата могат спокойно да заемат първия ред. Само да не забравят пуканките - нали точно такава публика е необходима на подобно представление.

Тук не става дума за стрелба на прихическа (депресия или подобно) основа, а на религиозна. От тук насетне, подхода трябва да е като за религиозни, а не като за обикновени хора. Именно заради това трябва да се покаже ясно, че тероризъм на религиозна основа ще завършва с прецкване на мераклията за хурии и рай. Както "погребаха" Бин Ладен в морски гроб, за да няма "теке", така трябва да подходят и с този — с прецакване на рая. Обаче ми се струва, че акъла на Тръмп ще добута всичко до реклама на тероризма.

Той бат Дончо е ясен. Едва ли той е проблема. Гримираните педали, комсомолци около нега са големите хишници.

Проблемът е, че никой не може да гарантира "прецакването на рая", но може успешно да превърне екзекуцията в рекламен клип за терористичната пропаганда. Ако убиецът бъде представен като мъченик, Тръмп рискува да му осигури точно онова, което иска да му отнеме - посмъртна слава. Когато държавата започне да представя разстрел като телевизионно шоу, вече не става дума за правосъдие, а за рейтинг.

Терористът превръща убийството в пропаганда. Държавата би трябвало да е достатъчно разумна, за да не му става конкурент в същия жанр. Иначе се получава, че Хасан убива за идеологията си, а Тръмп включва камерите за аплодисменти.
Морското погребение на Бин Ладен беше оперативно решение: никоя страна не искаше тялото, а САЩ не желаеха гробът му да стане светилище. Освен това самото погребение в морето беше направено по мюсюлмански обичай, така че там „раят не е прецакан“.

Фанатикът не се плаши от декорите. Който е готов да умре за идея, ще приеме и разстрел, и бесилка, и морски гроб като част от мъченичеството. Затова най-силният отговор не е символичното унижение, а липсата на сцена: тиха присъда, без камери, без мъченик, без трейлър към легендата. Публичният лайвстрийм прави точно обратното.
Умът на Тръмп изглежда по-склонен към реклама, отколкото към сериозна стратегия. Но противоотровата не е да лишиш терориста от рая, а от публиката. Рай без зрители все пак е по-малко привлекателен за вербувачите.

"Добрият цар и лошите бояри" е най-стария номер в политическия фолклор. Работи за всеки владетел, който не иска да носи отговорност за решенията си.

В тази религия, ако те убие жена нЕма рай, независимо какво богоугодно дело си сторил приживе. Това по канон. Та една прецизирана ТВ-екзекуция ще откаже доста мераклии за "рай с 42 хурии". Аз да греша, обаче в "Пешмерга" използваха жени-войници. Обявяваха че ги пращат едикъдеси, и джихадистите масово напускаха позицията щото не се знае дали ще ги перне жена и ще прецакат хуриите...
Обаче Тръмп е "друга бира" и ще обърка нещата, както му се получава винаги.

Пешмерга и кюрдските жени-войници плашеха хора, които можеха да избират дали да останат на позицията. Хасан е вързан в инвалидна количка и няма къде да избяга. Едното е тактика на бойното поле, другото е изпълнение на присъда. Две различни неща.

При Тръмп проблемът е, че често бърка държавното управление с реалити шоу, а демонстрацията на сила - с броя на зрителите. Само че екзекуцията не е финал на филма "Стажантът", а правосъдието не се измерва в рейтинг.
Ако целта е да се пребори терористичната пропаганда, публичният разстрел може да се окаже подарък за нея: едните ще гледат триумф на силната държава, другите - мъченичество за идеята.

Е, никой с акъла си не мисли, че царят е добър. Просто и болярите са същата хубост, и това е притеснително. Закономерно, но притеснително.

Точно това е най-тревожното. Когато и царят, и болярите са от един дол дренки, няма кой да спре никого. Наглед има разделение на властите, но всички са като едно семейство на една маса.
На вярващите в "добрия цар и лошите боляри" поне им остава надеждата, че някой ден царят ще разкара лошите. Докато при "закономерно, но притеснително" тази надежда отпада.

За публичното представяне на събитието отговарял Пентагонът (това според Асошиейтед прес). Затова Белият дом препращал всички въпроси натам, да им отговаря Хегсет. Тръмп само бил одобрил самата екзекуция.
Така че в случая болярите изглеждат по-активни от царя, но царят пак си е в същата зала. Който е подписал присъдата, не може да се скрие зад по-ентусиазираните.

А може би болярите пързалят яко царя по схемата "Новите дрехи на царя." Всички са "да, точно така" докато накря народа види колко е бос царя. Само дето в приказката (и сега в САЩ) болярите са си с дрехите.

Хасан1 в инвалидната количка ще е мострата, за да могат Хасан2, Хасан3 и другите хасани въобще да не помислят за такова бойно поле с такъв възможен финал. Тези не са особено умни, но са особено промити, което именно може да се ползва в ситуацията.

Проблемът е, че възпиращият ефект не е даденост. За едни публичният разстрел може да е предупреждение, за други - доказателство, че врагът им се страхува от тяхната идеология и ги превръща в мъченици. Не можеш да знаеш кой ефект ще надделее, само защото си убеден, че терористите са с промити мозъци.

Ако целта е Хасан 2 и Хасан 3 да не се появят, въпросът не е как да направим екзекуцията по-зрелищна, а как да намалим вероятността от нови терористи.
Наказанието трябва да въздава правосъдие, а не да се превръща в експеримент с пропагандните ефекти на публичното унижение. Иначе може да се окаже, че държавата не унищожава мита за мъченика, а го произвежда.

При Андерсен измамниците са външни. Двама шарлатани продават невидимите дрехи на царя, а придворните се преструват от страх да не изглеждат глупави.
В настоящия случай "шарлатаните" и "придворните" са хора, които царят сам е избрал. Така че не го мамят, а му угаждат, а това е друго: не лъжа за дрехите, а нежелание да се каже неудобното.

Царят в приказката е мамен, докато тук той получава каквото иска. Когато президент, който харесва зрелищата, има окръжение, което му ги организира, няма нужда от измама. Достатъчно е никой да не казва "това е лоша идея". Така че проблемът не е, че царят е гол, а че никой около него няма интерес да го предупреди.

В приказката детето казва истината, но царят продължава шествието, защото вече не може да се върне назад. Тук "детето" е критиката на гражданите и медиите, но тя има ефект само, ако някой е готов да я чуе. Затова най-хубавата част от аналогията не е "голият цар", а упорството да се доведе парадът докрай.
Ако Пентагонът наистина е зад публичния формат, както пише Асошиейтед прес, а Белият дом само е препратил въпросите, тогава "болярите" вероятно са ентусиазирани, а "царят" е в удобна позиция: ако нещо се обърка, може да каже, че не го е решил той. Така всички остават с облечени, освен ако избирателите не решат друго.

Не го схващаш. На терористите не им пука за екзукуцията, нито че щяла да е публична, стига накрая да се докопат до рая. Аз предлагам вариант, при който ще видят, че няма да стигнат до рая, въпреки че ще бъдат убити. Това ще откаже доста мераклии, а не самата екзекуция.
Така и така ще има публична излагация на САЩ, поне да има и някаква файда.