Сега прочетох какво е написал Персиан.
Явно си прави равносметка за миналото въз основа на сегашния си опит, натрупан през грешките, които е правил през тези 25 години.
Аз преди 25 години бях във втори клас.
Дядовците ми току що бяха умрели, а живота ми беше гаден.
Не се адаптирах бързо към променящите се условия и всеки ден ядях бой в училище, защото имах доста голяма уста и сравнително малко мозък.
За съжаление така и не успях да се науча да си държа езика зад зъбите, когато около мен има диктаторски мислещи хора (т.е. скрита или явна диктатура).
От позицията на изминалото време мога да кажа, че за мен тези 25 години прекарани в България бяха напълно и безвъзвратно изгубени.
Това време беше унищожено завинаги благодарение на една група некадърници, които няма да изброявам поименно, че няма да ми стигне мястото в полето за писане.
Забелязвам обаче, че някои хора са доволни от изминалите 25 години.
Явно не са стояли гладни и на студено.
Аз в момента пропускам семейството, което нямам, нормалния живот, развлеченията, младостта ...
Общо взето все дребни работи!
Смятам да ги наваксам в един следващ живот.
Нямам право да се оплаквам.
Важното е, че съм жив.
Даже и това ми е много.
А вие къде бяхте преди 25 години и какво отложихте за по-късно?
За това време успяхте ли да наваксате пропуснатото?
Какво е това, което отлагате в момента?
И къде си мислите, че ще бъдете след 25 години?
След 25 години ще съм в предпенсионна възраст, но без достатъчен стаж за пенсия.
Ще съм изгубил още 25 години заради други некадърници.
Иска ми се да мога да поправя това тук и сега, но не знам как.
Някакви идеи?!?

Преди 25 години бях в казармата. От тогава до сега животзт се промени драстично. Но затова в един по късен етап ще си позвола да пиша.

Много мънкаш Жоре! И все някой друг ти е виновен. Какво очакваш, някой да дойде на ти намери и направи семейство и деца?

Работа имаш ли?

Преди 25 детенце стана първолаче, а аз се прехвърлих задочно и ми липсваше "редовния" студентски живот... , по-точно белота и "ученето" до зори
И работа почнах на всичкото и отгоре...

А ти, ако продължаваш да търсиш вината в другите, шси останеш същото мрънкало и лузър цял живот.
За кое ще са ти виновни, например разните "други некадърници", че да пропилееш следващите 25г. ?

Преди 25 годин и бях студент и не мислех, че съм пропуснал нещо (някоя и друга ненаевана мадама не се брои). Готвех се да завладявам, а не да наваксвам и общо взето гледах с хъс на живота. И като цяло не мисля, че изминалите 25 години са загубени, даже напротив.
След 25 години пък, живот и здраве, може и да съм пенсионер. А може и да съм под земята. Божа работа.

Бях на 15. Ново училище, трепети, перестройки разни... За пръв път се отделях от нашите, бях на квартирка и после общежитие. Много нови и непознати неща, искаше ми се да раста и да изям света...
Що не мога да се върна там ида я напляскам, еххх...

Преди 25 години бях вече си уредил всичко и стабилизирал положението!

Обаче! Преди това 15 години борба, борба ет борба, а не мрънкане като твоето!

Аз.съм от щастливото поколение.
Младоста през соца в БГ.
След това в апартейдна ЮАР.

Преди 25г бях в твоето положение. В провинцията при мама и тате, които силно се надяваха да си уредя живота около тях. Аз - да ги "гледам", те да ми дават акъл за всичко. При първа възможност се чупих с големи драми и шантаж, особено от страна на татко, който хем не понасяше да му се моткам безработна в краката, хем искаше да завися от него.
Всички важни обрати в живота ми (като този преди 25г) са се случвали благодарение на приятели. Нямам особени качества за водене на битки, но от малка развих способност да печеля ценни и свестни хора. Та, Жоре, за разлика от теб, се научих да си затварям плювалника и повече да слушам. И това ми донесе много щастие и удоволетворение в живота.

Бъркаш. Немалко от тях са стояли и гладни, и на студено. Но за разлика от теб са решили да направят нещо по въпроса, рискували са да излязат от зоната си на комфорт, да се заемат с нещо непознато. Голяма част от тях са успели. Познавам такива хора.

Наистина е време да спреш да се оплакваш и да се заемеш с нещо смислено. Точно защото не си доволен от последните 25 години.

Аз съм общо взето доволна. Преди 25 години бях ентусиазирана студентка третокурсничка, бяхме с гаджето заедно на квартира и животът беше прекрасен. Не винаги имаше за ядене, но това никога не ме е притеснявало особено. Честно казано, по онова време изобщо не съм си и представяла как ще се промени животът ми. Мислех си, че нещата полека навлизат в руслото си и оттук насетне няма кой знае какви изненади да има. А то имаше, при това много. Работих интересни работи, смених 4 държави, срещнах интересни хора. Срещнах и ужасни хора, разбира се, но това не е причина да съм недоволна от изминалия четвърт век. След още четвърт век мисля да съм ей тука:



Ще садя домати и чушки, ще се припичам като гущер на слънцето, вечер ще жуля кианти и ще си кривя капата.

Бомбе!

Преди 25 години бях вече съкратен от "сигурната" държавна работа и изкарвах доста прилични доходи като безработник.Съпругата ми получаваше някакви мижави пари от платеното майчинство за малкия ни син и дори съжалявах,че не са ме съкратили по-рано.На следващата година-греда,намерих си работа по специалността от ВУЗ-а и отново на работа на осемчасов работен ден в завод ,на който му предстои приватизация.Доста грешки и доста опит натрупах през тези години и не съжалявам за нищо.Успяхме да изучим и двамата ни сина,позволявам си всяка година да избягам за малко в странство /тук Гюргево и Букурещ не се броят за чужбина/ ,през почивните дни бягаме с бандата на туризъм в някоя планина.
След 25 години ,каквото е рекъл Господ!!

Това е лично твой проблем. За много хора, в т.ч. и аз, не са.

Да, има и то немалко, а и аз съм от тях. Задаваш ли си въпроса, защо?

И на студено съм стоял и не съм имал всичко необходимо.

Точно така!

Бях точно там, където и ти, независимо от разликата в годините. И не чаках някой да ми даде и/или "да ме оправи"

След 25 год, ще съм доволен ако съм жив.

Така е Жорка.
Всяка година около нова година си правя равносметка на живота, и тя е, какъв период от живота си съм си опропастил, но живота не се опропастява само от грешки, затова и там споменах, че една много голяма част от хората по света си го пропиляват.
При всеки е различно, но общото е, че е еднакво.
Просто докато се бори човек за оцеляването си, и не само за неговото, живота си минал.

Един живот не е опропастен, когато човек го живее така, както на него му харесва.
Живее ли иначе, живота му е напразен.
Човек трябва да има мечти. Тези мечти му поставят цел, а тази цел го движи.
Понякога човек си мисли, че живота му е свършил. Не вижда бъдеще, не вижда нищо хубаво.
Нещо подобно, както ти казваш за следващите 25 години.
Човек има предчувствие, но никога не знае какво ще се случи всяка следваща секунда.

Много малко гледах от турският сериал за Сюлейман.
От това, което гледах, запомних само едно:
Рускинята, която се омъжи за султана в една от сериите каза - Преди да дойда тук исках да умра, а сега владея половината свят.

В живота има много лоши неща, но всеки си мисли, че неговите са най-лоши.
Гледал ли си филма - Сръбски филм
Не го гледай. Само мисълта за такъв сценарий показва, колко болни мозъци има.

Да си беден на пари не е най-лошото.
Лошото е да имаш всичко, но да си беден на душа.

===

Преди 25 години бях на половината, колкото съм сега, и да ти кажа, чувствах се по-добре.
Бях вече женен, но със жена ми започна нещо да се случва.
Заради моето поведение тя започна да дебелее и от месец на месец ставаше някак си по-различна.
Една сутрин през Април нещо и стана и трябваше бързо да викам такси и да я водя у болницата.
Заведох я и зачаках.
По едно време идва една жена с бяла престилка, сигурно беше мед. сестра или лекарка и ми вика - Момче е.

През изминалите 25 години се случиха много неща, въпреки, че вече са един миг.
За следващите 25 си е цяла вечност.

Преди 25 г. водех безгрижен, студентски живот. Учене, купони и любов. Животът беше прекрасен.
Оттогава се случиха много неща и много промени, но от сегашния си поглед ги оценям, като положителни.
След 25 г. - каквото сабя покаже. Много не го мисля и принципно не обичам да кроя планове. Само да сме живи и здрави.

Личи ти щастливото поколение... намерил с какво да се хвали

Ма и жена ще му намерим, и деца ще у направим

Преди 25 години бях в друго лечебно заведение на работа,отложих:за малко по-късно намирането на по-добро работно място;влизането в медицинския университет за следваща степен на образованието...
Вече десет години работя на по-добро поне според мен работно място;завърших следващата степен на своето образование;успях да се преборя с едно тежко заболяване при лечението,на което страничните ефекти са все още налице...
Това,което отлагам в момента е нещо твърде лично за мен и дано не е задълго.
Сбед 25 години,дано съм жива,ще съм вече пенсионерка и ще си гледам внуците.

Жорка, мойто момче...
време е да спреш да се оплакваш и да да започнеш да правиш нещо за себе си. Всъщност не е време, закъснял си. И то много.
Чакай да видя какво беше преди 25 години...
1992-ра...
Ми ученик бях, батка, 10-ти клас. Гаджета, китари, цигари, пиенье. Металеех тогава. Глупави времена бяха. Учителката по химия се опита да ми пише слаба бележка, защото ѝ възразих за "Клас - стани, клас - мирно!" Къде са ви обноските!!! Та цяла година доказвах знанията си по химия на дъската: с дълга коса, кубинки, ластични дънки и верига на лявата ръка. Накрая я принудих да ми пише 6-ца - с пяна на устата.
И глад съм видял, и студ, и съм се реализирал. Едно ще ти кажа: С хленчене по форуми не става. Хленчещи младежи имаше тук още 2000-та година - да, толкова е стар форумът. Колкото и да хленчеха, колкото и да се опитваха да им помогнат - не се получаваше. Те бяха тук, за да хленчат. Това правиш и ти. Надвий себе си и се промени. Ние само съвет можем да дадем. Със сила в правия път не можем да те вкараме.

Правнуците, по-точно.

И аз бях във втори клас преди 25 години. Пишех с много ситни букви тогава в училище, това ми е останало като спомен. Общо взето, не го харесвах това време и още не го харесвам. Животът беше замръзнал, повечето авторитети в лицето на възрастните бяха скучни, всичко се въртеше около досадните неща от ежедневието. Зимата беше по-хубаво, можеше да си стоя на топло вкъщи или в класната стая и да мисля глупости. После нещата се извъртяха и лятото стана по-важно, но това е друга тема.
Междувпрочем и днес си живея със старото си Аз от тогава. Действам го, карам го да ми гледа часовника, да ми връзва обувките, да се катери по оградите и дърветата, когато се наложи, такива дребни работи.

Идея си нямаш за какво иде реч.
Трябва да го изживееш.

Преди 25 години бях женен за първата ми съпруга, все още не бях се запознал с настоящата. Имах дете на една годинка.
Много често пътувах до бивша Югославия. Занимавах се с не дотам законни неща и много хойках по жени. Купих си първото БМВ. Все още не бях отказал цигарите. Всеки ден слушах хард рок. Между другото и бях студент.
В блажени години Хасан беше млад.

Форумът не е ли създаден тази година бре!?
Да си призная от известно време имам известни притеснения. Мнението ти започна много често да съвпада с моето.

Запомнил съм епизод от периода преди 25 години като времето на една от най-големите пропуснати възможности за България, същевременно може би и най-голяма излагация.
Знам тази случка, понеже тогава работех в областта на телевизионните системи.
През 1990 г. корейската фирма Goldstar (позната днес като LG) прави изгодно предложение на България да построи завод за производство на цветни телевизори с годишен обем 180 000. Корейците инвестират в построяване на сграда във Велико Търново. Преди да започне да доставя съоръженията, явно поради започналите в България бъркотии, фирмата се обръща с молба към новото правителство с министър-председател Димитър Попов да получи държавна гаранция, преди да продължи да изпълява задълженията си по договора.
Двама нашенски министри-екскурзианти, цветът на българската компетентност, са изпратени в Сеул да проведат разговорите. По-нататък събитията се развиват както във вица за Агоп, който прочел във вестника, че някой продава мотоциклет. Веднага се упътил към посочения адрес. Позвънил на собственика и му съобщил, че е дошъл да му каже, че няма да купи мотора.

Ако стана скоро баба,може и правнуци да са,но нещата нещо се отлагат във времето,та затова говоря за внуци.

Много голяма къщата, бре, много грижи иска. Кога ще ти остане време за доматето и пиперо? М?

За щастие, имам способността да забравям трудностите.
Какъв е бил живота ми през изминалите 25 години, си е моя заслуга. Имаше и хубави, и трудни моменти, но дали пък със всички ни не е било така.
Това, което отлагах, бяха пътуванията. Поне си мислех, че ги отлагам, макар, че в един момент се бях примирила, че тази част от живота, която харесвам и искам, няма да я реализирам. И други неща не ми бяха наред, затова събрах кураж и започнах от нулата.
Жорка, знаеш ли какво установих - когато нещо е добро, вселената (каквото и да значи това) помага то да се случи. Промяната не е толкова страшно нещо. Трябва ти само план и да не се отказваш при първата трудност. Още си млад, здрав си. Животът ти оттук нататък зависи от теб. Не от разни "некадърници", не от родителите ти.

Преди 15 г. бях в Западна Африка. Частната фирма, за която работех, успя да се наложи на строителния пазар и : много жега, много зор, много път, малко сън, малко почивка.... За около 2 г. влезнахме в ритъм - те пък военните направиха преврат, веднага след изборите И СТАНА ЕДНА...
Много загуби, много приключения... е, дойдох си и почнах от начало, макар и вече дърт.
Та, Жорка, добре е да се изживее.
А след 25 г най-вероятно ще имам паметник, или поне плоча.
Важното е носът да не сочи земята.

Не бе, аз нямам предвид конкретната къща, просто из оня край мисля да съм. Инак къщата ще гледам да е по-мъничка, но все пак да има и място за гости.

Аз се отказах от Тоскана, мога да ти дам мойта къща... Решихме с повелителя в Тайланд или Бали да сме, че стандартът е по като за български пенЦии.

Много мусон там, много цунами, не въ лий страх?

Не моа ви мисла. Аз имам голям избор. Бора-Бора или Канарите - постоянен климат без мноо валежи и ветрове с температури 25-27 градуса. Хаваите също бива, ма мноо тривиално а и пренаселено.
Коста Рика и Галапагос също вАжи.
Резервен вариант Коста дел сол и Тенерифе - там има дъждец, ма не много.

Тенерифе бил алтернатива на Канарите, викаш? Тенерифе Е Канарите. Най-големият от тях. И моа ти кажа, че въпреки постоянните температури дуе такъв неспирен ветър, че след седмица почва да ти бучи главата. Не е силен, няма да те отвее, ама и не спира.

Добре де, сбъркал съм в бързината. Са.......да си напрайм ритуално самоубийство ли?

Е глупости, само ти казвам, ако държиш да имаш повечко алтернативи, да се озърнеш за нова. Гваделупа например. Или Реюнион, Мавриций ...