Усетихте ли се, че вече мина половин година откак сме с нов форум? - Усетих още миналият месец
Как ви се струва начинанието?- Начинанието е добре, но имам някакъв спомен, че много хора искаха форума да се запази и той се запази благодарение на някои хора, като направиха нов.
Но къде са всичките, които им беше много мило, или почти всичките.
Може би просто думи, или лицемерието като начин на общуване.
На мен, малко странно, но ми се въртят разни мисли да се пенсионирам от форума. - Това винаги можеш да го направиш. Всеки може.
Обаче ти си контактен човек. Обичаш да общуваш.
По-скоро заради изчерпване - и мое, и на виртуалната среда. - А може би, защото няма теми за размисъл.
Почти всичко, което в повечето случаи се говори е едно и също и почти винаги е важно да е по-далеч от реалността.
Вероятно, защото реалността никак не е добра или хубава и затова се игнорира.
Тук сме двадесет души на кръст, знаем си и кътните зъби, дет се вика, нищо ново не можем да си кажем- Тва е, ако има кътни зъби

По принцип може да се каже, че е така, а дефакто хората цял живот се гледат в очите а не знаят нищо един за друг.
като няма какво ново да кажем явно компенсираме с категоричност и крайни мнения.
Това го забелязвам у всички, и у мен включително- Това е добре и говори, че отсрещният е човек с характер.
Ако не е така, ще е безхарактерен и няма да е никаква личност.
Човек е категоричен в неговите действия, както и характер, а от житейският му опит идват и крайните мнения. / Зависи за какво става въпрос /
Спомням си, когато не ме искаха в детската градина, а и аз не я исках. Трябваше да карам два пъти предучилищна.
Едната година с предният набор, другата с моят, но нямам спомен толкова години да съм си губил времето.
Още първият ден даскалицата каза - Лягайте да спите.
Казах и - Аз по това време не си лягам и не спя

Тя - Това не ти е у вас. Тук ще правиш каквото ти се казва.
Аз - Не ме интересува къде се намирам. Няма да спя.
и разликата с преди десетина години е огромна. - Да, огромна е, а от преди 30, не ми се мисли, че ще се самоубия
Сега нещата са стигнали до там, че аз изобщо не отговарям на някои хора, защото смятам, че от тях получавам само дребнаво заяждане.- С възрастта човек става заядлив и дребнав, особено когато кръгът от познати се стеснява и общуването намалява.
Има хора, които по природа са си такива и не опират до сегашните неща, а и до вчерашните, както и до бъдещите.
Да де, но май и други почнаха да ме дебнат да се заядат с мен и да ме клъцнат даже без никакво основание или чисто формално. И изобщо чувствам, че в скоро време удоволствието от форума ще се сведе до удоволствието да се караме и мразим. Ми тъпо ми се струва, по-добре хич без форум, отколкото така. - Понякога се случва да има разногласия.
Истината е, че сме малко хора, съответно си говорим повече и едни и същи навлизаме в повече спорове.
Ако сме 500 човека и един и същ ти се лепи със заяждане, Да
Обаче ние сме 10-15-20 човека.
Аз като видя, че някъде в някоя тема не може да се разберем и спирам да пиша по нея, за да не се стига до излишни скандали.
Както винаги съм казвал: Ние сме едно семейство и не е нужно да се стига до караници.
Малко са ни ядовете, та и тук да си създаваме
Но докато умувам и премислям какво да правя нататък ми е интересно другите как виждат новото начинание (форума демек) от висотата на полугодишния му стаж.
Виждате ли живец или се опитваме да поддържаме на системи стари спомени и носталгия по младостта?- Как дойде
Младостта е голяма част от нашият живот, но пък сега няма да си захвърляме телата

Винаги има какво да се каже и за какво да се говори.