Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Костюм за стъкло/ на Хък
Форум АБВ > Изкуство > Литература
Страници: 1, 2
green mile
Лошият стоеше в ъгъла-
не спеше-
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник,
понякога нахалник,
всички дразни,
но винаги със скрит приготвен щик...

Добричките, добруваха-
понякога тъгуваха,
понякога ревнуваха,
понякога щастие-ствуваха...,
но рано или късно-
всички се раздуваха
и тъй натежаваха...

че корабът им се разклати...
О, колко страшно!
О, моля ви,спасете!-
пищяха 'честивите'-ревяха,
и блъскаха с друг във друг,
очите посиняха, намразиха,
настана студ-
доброто изтъня
и нещо хладно изпълзя...

Лошият изчезна,
секунда сън,
пресекна времето ,
и миг един...

добрите-
отвориха очите-
няма пробив-бяха пак добри,
не, нищо не се случи-
секунда някаква потрепна-толкоз,
добрите се нахраниха,
усмихнати-порозовяха-
добрите просто-оцеляха...

завеси, хепи енд,

нататък може да не се чете

зад кадър-
костюм един запушва ня'ква дупка,
цигари, разни грехове,
очите извърнете,
очите приберете- в джобовете
костюм един запушва ня'ква дупка
чистачката на кораба побутна-
под костюма рухнаха безброй стъкла,
лошият бил стъклен- ха,ха!
купчина стъкла,

изхвърлете боклука!
няма поука
да не би добрите очи-
да видят-
сърцето-набодено на щик.
Свалете кадъра!
Съвестта свалете!

и леко спете...

hristam
Брей! Добре ти се отразява липсата на Хък. Звучиш вдъхновено!
Горския
И ревнива, знаеш! laughing.gif
green mile
Там-в Рая-
ангели пееха, весели песни и
безгрижно се смееха-
те бяха в Рая...

Но-
малкият Ангел-
стоеше тъжен
настрани...

'той е луд-
шушукаха-
иска да слезе-
долу-
долу!-
в грозната реалност...

той е луд-
да слезе-
при грубата материя-
на хората,
при черното-
на земята,
при тъмнината-
на плътта,
в устата на злото!
О,колко безумно!'

-и те събраха Светлината-
около себе си-
и го оставиха
сам
той
скочи в греха
на земята-
Малкият Ангел-
огледа се-
видя-
тялото на Бог-
разместено-
болящо
и започна-
да подрежда-
летеше без да спира-
кървеше,
и подреждаше,
болеше,
раздираше крила,
раздаваше парченца Светлина,
не се боеше -
да влезе при греха-
просто -гореше
и-гасеше-
с крилата си,
раздаваше парченцата -свои- от Рая
и подреждаше,
без да спира-

докато-
не раздаде малкия си Рай-
на хората...

не остана нищо от Малкия Ангел...
само мъничкото му сърце-
защото беше човешко,не бе съсвършено
не посмя да го даде на никого...
даде само Небесата...

на- земята...

'Господи!-
той се отказа от Теб
и отиде при хората-
в тази грозна страна!'-казаха ангелите в Рая-

'Не-каза Бог-
той се върна при Мен-
и излекува раните Ми!

Всеки може да танцува-
когато някой -луд-
лекува!'-
и Бог прибра малкото,човешко сърце на Ангела-
позна го лесно-
то светеше...
green mile
Как мразя шумотевицата
прашна
и кряскащата суета,
безсмисленото блъскане във клетка
на птици,перчещи се със това,
че имат лъскава верига на врата.

Как мразя избора на всички хора,
решили да живеят в гъстата мъгла
на прашната земя,
без музика и без небе,
без тишина.

Как мразя скъпите им удоволствия,
превърнали земята във болник,
как мразя всичката луксозна грозота
на хищната,безчувствена тълпа,
напълно глуха,сляпа-
за стоновете на умиращата красота.

green mile

Сочен град-
и сочна плът-
сгъстена топка сочен свят-
много крясък, много вик-
след тях-
изпепелена диря, пепел,прах.

Сух скитник-
приклекна-
обгърна розата-
едва разтвори-
сухи ръце-
обгърна розата-
остана-
премръзна,
изсъхна-
остана-
разкъсан-
прегърна-
цветето-
тълпата от сочност изцвили-
по гърба му-
отмина,
някаква суха черупка -
се прекатури
и се пръсна-

розата
разцъфна...
green mile
lucy
-----------------

Люси--
стана--
не много рано
от паравана,

съвсем
замая/смя/на/

от свойта каравана-
с дъх на нощните приспивни люш-бонбони....


Оле!
Започва циркът,
Люси оголена пое, върху някакви
уморени вчерашни коне,
/не ги убивайте,нали?..,не,не! ,Люси в себе си зове/

виенско крясно колело,
цветно-с-кожи,всякакви,
Браво ,бе Люси,
ръкомляскат знайни не-дружи-
Люси скача-клоун на клоун,
Цял свят иска Люси да е стоун
/циркът,де/

Циркът се върти със бясна скорост,
Люси--сам--сама стои,
в центъра,
/къде ли вдянаха се кафеникаквите каубои?
Kolko glupava si,lucy, ми кравите нали ,някой ги дои.../

вече/р/ е---
циркът тънко си работи
с болни,чужди обороти,
Люси хилаво пое
с подпетени STOP-нозе

чака
котаракът -
във фургона,
котка също чака,

и юнакът,

опс,грешка--
юнакът боза/е/
цели 25 години

/О,Вий,господин Фелини,
да знайхте как във ваш'та Чинечитта,
се набутва цялата житейска свита,,,/



Люси се завива с паравана,
никой за Люси да не пита,
Люси сълзи си не рони,
Люси има люш--бонбони.
green mile
05:40:39

Гълъбът

'Дали ще ме видят'-мислеше си гълъбът-'тревата е трърде висока,трябва да дойдат гаргите'.

-Мамо,какво кълват гаргите!-извика детето,което седеше на масата до прекрасната висока трева и ядеше пица.Детето видя.Детето видя.
И много други хора седяха до прекрасната висока трева,но те само ядяха пица.

'Успях!'-каза си радостно гълъбът,поставен в кутия за обувки...

От този ден стаята на жената и детето засия.В нея имаше толкова много крила...
А вечер жената можеше да спи ,там ,където бяха крилата и не сънуваше своите кошмари.

'Това е щастието!'-мислеше си радостно гълъбът и изписваше усмивки на двете лица,махайки неуморно малките си крила.А те бяха много,много малки.
'Само да порасна,и ще им покажа песента на крилете си,а те ще ликуват,искам да видя как ликуват'-мечтаеше гълъбът-само да порасна...

...-Вече мина месец=каза майката-а гълъбът все още не може да се справя сам...какво ще правим.

'Нейният любим я вика,а тя не може да отиде,понеже е загрижена за мен....
А аз си мислех,че им нося радост'-засрами се птичето и наведе тъжно глава...

На другия ден кутията за обувки стоеше съвсем притихнала на пода.
Майката вече нямше кошмари и не се боеше да остане сама с детето си...

-О,пусни гълъба-каза тя,нека полети...
И гълъбът полетя!Толкова високо!толкова високо,както никога досега!
Възторгът.
Радостта.
Както никога досега.

'Колко хубаво-каза си гълъбът-колко хубаво!-' и се усмихна.
Както никой път.

-Мамо,гълъбът!-извика детето-нещо става!
'Няма нищо'-тихо каза птичето-'няма нищо...'

-Няма нищо-каза детето
-Няма нищо-каза майката
-Няма нищо-повториха скъпите парцали в гардероба
-Няма нищо!-изврещяха пиците до високите треви...

Но има Бог
Жената отвори притихнала кутия за обувки и се разплака.
'-Не гледай-каза птичето-не гледай'
Жената грабна гълъба в шепите си и се замоли горещо,а сълзите и капеха върху нежните перца и не им позволяваха да изстинат...
Жената се молеше,жената реши да не спи през цялата нощ.
'Тя се моли на Бог'-рече си птичето-и се почувства по-добре-'
тя се моли...Не мога да се преборя с Бог...
Но тя,тя няма да спи цялата нощ.
На другия ден красивите и' очи ще са погрознели,а ръцете и ще треперят.
На другия ден тя няма да може да отиде на работата си и няма да нахрани детето си...'

Птиците са отговорни завинаги за тези,които са опитомили-каза си птичето - усмихна се и също се помоли.

Женат почувства остра болка.
'Не трябва да го пускам-знаеше тя-не трябва.'
Пак усети болката.
А птичето беше по-добре.
'Само за миг'-каза си жената-за миг.
Топлите шепи,дето беше Бог, се отделиха.
Само за миг.
Само за миг птичето разпери криле
Само за миг.
Бързаше,много бързаше.

Жената се разплака.
'Сега тя ще спи-каза си птичето-красивите и' очи пак ще са красиви и ще нахрани детето си'...


На малката птичка,която умря в ръцете ми преди няколко часа.






green mile
Розата-
безумно смела е-
разкъсва-
топлия уют
на пъпката-
не знае-къде е,
не иска зрители,
но продължава
с разкъсването,
лист след лист-
разцепва
нежната си плът
отново и отново-
лист-
и все по-нежен,
и все по-чист,
разцепва,
без страх,
не и' пука-
кой видял и разбрал...
просто-
разпъва сърцето си в музика,
а сълзите
удавя
в ухание...

Моля, каза Малкият Принц, ако случайно видите това,
не го наричайте с абсурдната дума-цъфтеж...
Това е само малкият ,смешен номер на моята Роза-
не-да живее за вас,
тя-умира за вас...

Impossible is nothing,when God exists
.
green mile
Нещо ,твърде провокиращо ме!

И пак е нощ-
и пак боли ме-
/малкото ми тяло,притиска разплискната ми душа/
и пак не спя
и пак съм -
както винаги-
от другата страна...сама

Как ще разстреляш
Някого-
който сам всеки ден
се разстрелва?

Как ще е близко
Някой-
Когото
гледаш наобратно?

Как ще осъдиш-
Някого-
когато ти
си част от Него?

Питам те-
как ти се противиш
на болката безкрайна?!
Как лекуваш?
Как летиш?
Как умираш?
Как Святото във теб спасяваш,
умножаваш,
раздаваш,
как превръщаш-
неправдата във копие
как на него се нанизваш
как от кръвта ти се спасява стрък трева,
от което-
ставаш голям като небето,
за да се нанизваш пак и пак
за още малко съживено цвете,
как мечът не е за да се размахва,
как той е твоят личен Кръст,
как само от болката ти не ръждясва
как сам си меч
и как отрязваш-
на дявола грозния пръст?

Как Бог не е Нещо-
което да чакаш,
а Нещо-
което сам Сътвориш
green mile
И ако смисъл някакъв намирам-
да бъда-
то е единствено -
когато-
срещу течението се обърна-
и раздера реалния си ден...

Да ровя из обвивките си чужди-
натрапени от немощната тлен,
от всичко видимо
извайвам остриета-
за да изведа през мъртвите обвивки-
поне за кратък миг-
единственият смисъл в мен-
детето
green mile
Левски


не хареса ти -
чужди дворове-
пометени-

пометени-
чужди
дворове


остана-
в раната-


при ранената-
остана
не се огледа за друга,
за помощ не се и огледа,


стана-
от ямата

нищетата
на ропота-
не е по-добра
от хомота

разбра го

няма мисъл за други,
и оплаквачки-няма,
няма заблуди,

просто-

стана от ямата-

възстана
green mile
Когато-
пристигаш от звездите-
а после се раждаш-
на някакъв тесен бряг-
а после-
брегове те смачкват-
и крилата си влачиш-
в процепи-
наричани-нормален живот...
когато видиш-
скалите на нормата-
тапицирани -
с твоите криле-
тапицирани...тапицирани

О,тогава-
океанът е пристан,
а домът -
най-прекрасният дом-
моето лично Небе
green mile
Не отхвърляй
нежността ми-
нямам нищо друго-
не оставяй-
обичта ми-
родено дете-
не мога да го върна
обратно-
къде!
къде

green mile
животът ми пречи

Умираща майка,
а аз просто узнавам

очите на болно дете,
а аз наблюдавам

жена -без-любов-
цвете-
което-се бори- с живота
!!!
аз и това преживявам

момче с душа до абсурдност-
красива и нежна-
пише,
че влажен и червен
е паважът

а аз
се смятам за важна,

скрита-

зад завеси от смях ,
и мен,
и реалност,
и щастие,
и прах-

сърца в стъклени тела-
прозрачни до болка-
тихо почукват
/при всеки удар/
чувам ли
чувам ли
чувам ли-

СКРИТА-добре
под
обвивките на своя живот,
обвивки,
обвики,
кухи слоеве?
слоеве,
слоеве,

тихо почукват сърцата в стъкло,
нищо не искат
просто болят,

и разбирам,
животът
ми пречи.





green mile
Всеки път-
когато заговоря-
истината стене,
сякаш думите ми я разместват,
всеки път-
когато заговоря-
убивам цвете-
не-от мен-създадено-
дарено-
изстрадано години преди мен-
съвършено...
Дори,когато-
'достатъчно съм изтъняла'-си мисля-
а ръцете ми-
почти прозрачни са-
пак наранявам...-
когато заговоря-
раздирам на нещо свято
Небесата...

бих искала ,
да би ми дал Бог дарбата-
когато заговоря-
да помилвам-
/но да ме няма/,
да горя-
/но да не видят/,
да обичам-
/но да ме отричат/,

но
не мога-гадна суета..

по-добре- с живота да рисувам-
а за това е нужно
да мълча

и,ако кажа нещо -
тъй прекрасно!-
да знаете-
че е лъжа...

----
Някой се опита-
да разруши-
къщата-
с красивите стени...

poor...

щом Цветята плащат-
красотата неудържимо се възражда...
green mile
Вероятно-
кухотата -
на мъглата
не би могла да издържи-
щом
се
оцвети
и изпълни
от кръвта

ако кръвта има посока,
точна до жестокост
/със себе си/
и не спира
за да се подпира-
на мъглатa

вероятно-
пътеката-
ще бъде
точка-
потръпваща,
пулсираща,

както сърцето,
което
има толкова много,
че си пречи,
ако не пръсне кръвта-
пронизващо с неспирни
електрични стрели-
само-себе си

в сърцето са пътеките

затова-

строшеното-
нахално
ще покълва

а споменът-
е само
малодушно извинение-
за правото на нови начала/а те начала ли са?/

на разума -парцалът-
натикан грозно-
в устата на дете-
за да не чува
съвсем разумната ни съвест-
как нещо ,някъде -'реве'

не позволява Истината спомен-
в спомен-
/вероятно/-
се превръща-
само това-
в което постоянно се завръщаш
green mile
Предизвикателството-
смелостта-
да видиш-
че да докоснеш прелестта на нечия
Дъга-
със своята добра усмивка-
прави просто -
нула-0-/твойта нула/

###

Предизвикателството-
способността-
от нула-
0-
да започенеш-
думата-0бичам-
без да сричаш
и-
без да е лъжа...

###


Предизвикателството-
лудостта-
да отмяташ-
законите-
като страници-
и да продължаваш-
да четеш-
оттатък-
докато разбереш-
че първо бяга времето-
подобно червей-
когато-
Небето целуне Земята...
green mile
и всичко-
що е плът -се вижда-
затова и плътността-
тъй злобно ненавижда-
Това,което се не вижда...
green mile
спомените -ако са истински-
просто са остри-
не остават следа от съмнение-
капките кръв

и блестят на разсъмване-
съвсем недвусмислено...
green mile
В дървета е пролет.

Тя ще умре!
Разбрахте ли?-
тя ще умре!

Със своята влудяваща загадка-
на нежност-
ронеща се във прахта,
на клонът-мрачен-
сгърчил се в любовна тръпка-
единствена
и кратка...
green mile
И нека Бог прости ми-
ако ще е грях-
не искам аз добро да правя-
за да получа награда-
на Рая -златия прах...

искам,ако скитника нахраня-
да би ми стоплило сърцето,
а не да бъде с мисъл за небето
и да го правя от страх...
green mile
...да би могло...,
но-
в чашата събирам/ли?/-
капките Човешка пот червена,
трева от тях ли никне,
или змията смъртно е ранена,
къде е чашата,
проглеждам ли иззад завесата съдрана,
къде е съдържанието,
и аз -
наоколо,
наоколо,
наоколо
въртя се /
/разбирай -омотана/-
о...,
тъй тежка-
/разбирай-съвършена/-
е червената покана..
green mile
когато само вдишваш-
те души-
точно толкова,
както-когато не достига въздухът

но после-издишаш
и разбираш-
че не е същото...
не е същото

животът изтича през пръстите-
ако го гледаш отгоре

отстрани-
галиш кристални коси,

а отдолу-
направо-вали...но не обикновено,а
през струни на пръстите-
някак много красиво
и живо

точно навреме-
вали...


writen about Broko
green mile
спомените -ако са истински-
просто са остри-
не остават следа от съмнение-
капките кръв

и блестят на разсъмване-
съвсем недвусмислено...
green mile
Умирах безкрайно-
и мислех,че боли-
но-
разбрах -
има по-страшно от смъртта-
и то е-
ТЕБ-
да не те боли!
По-страшно е-
да чуваш
как чуждата душа кърви,
как любовта се моли на колене,
а после сама се разпъва на кръст...
как розата расте под ударите на сърцето ,
как векове са нужни то да стене,
а после се валя в студената пръст...

свещички-
подредени с форма на сърце-
под един прозорец-
дете с протегнати ръце-
Господи!,
ако те има,
запали свещичките,
нека аз да умирам,
моля Те,
само да са живи те!
green mile
Недей да идваш, Фани-
при живите-
знам, че го обичаш
много,

но все забравяш, Фани,
мила,
че ти си мъртва

а той живее

не можеш да преминеш
през живота

мила, знам,
че би разровила със немите си пръсти-
онези- брулените гробища,
би го намерила, би умряла,
за него,
нищо работа,
та всеки миг го правиш,

но, мила,
ти все забравяш,
Фани,

че мъртва трябва пак да си останеш-
заради него-

не разбираш,
не знаеш,
и тази болка в мъртвото ти тяло-
откъде се взе???

а също и сълзите?
Фани,
не знаеше, че с тази болка
ще имаш сили
да изровиш толкова
дълбокото небе

===========
/ не съм при вас,
аз съм от другата страна,
оставих ви морето,
не ви дължа брега/

green mile
Защо сте толкова прозрачни, хора?

под тежестта ви- ранени са думите-
след тежкото във вас , те са вече други

не мъчете буквите-
всяка дума-
моли за пощада-
изтръгната безмилостно от мида - перлата-
разпъвате, за да извика от болка-
и с тези викове редите живота си,
спестете на бисера бодливите тръни-

та вие сте толкова прозрачни, хора...
не е нужно да кървят тъй болно думите,

фалшивите следи обагрят всяка ваша струна,

а вие сте до алено
прозрачни, хора.






agrippa
Как мислите – чете ли тука бившият Хък?
Или е превъзмогнал форумите и другото виртуално общуване.
И къде може да се прероди този герой?
Бай Ганьо
Фантом laugh.gif
green mile
Хък,
аз знам, че четеш.

Затова- ще ти напиша нещо от Дикинсън.
---------------------------------
Колко е мрачно да си някой
-и като жаба мокра-
да казваш цял ден свойто име-
пред възхитена локва!
******

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда-
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата-
какво тя точно значи.-

както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа-
болно и определено..
1895
******

Много безумие е най-върховен смисъл-
за поглед,който различава,
Много смисъл е най-чисто безумие-
където множеството обладава.

Ти си нормален-щом си се оставил
на туй,което те надига.
Опъваш ли се- ти ще си опасен-
и окован с верига.
1862

Riki
Веднъж - форумец , завинаги - форумец! animatedwink.gif
green mile

Рагика 21:39:33
Споделям,че никога не съм вярвала в реалността.Споделям мнението на Ремарк,според който реалността е -гето ,в което живуркат дребните души.И че въображението е много по-истинско и затова и ни е дадено.
Споделям и вярвам,че факт и Истина-са две различни понятия и,че страхотно се ядосвам,когато се мешат.А те се бъркат винаги.
Споделям,че фактите-са човешко понятие,и по тази логика силно изкривено...
А Истината е Божествено понятие ,и по тази логика-нелогично/за нас/,понякога абсурдно,твърде голямо за нас,много често -в пълно противоречие с фактите.

Споделям,че от малка не вярвам в тъпата концепция за човешкия живот...
Не вярвам,че човек се ражда, за да расте,да се размножи и след това да умре.

------------------------
, 21:55:58
Защото -
отново, отново- някой си отиде-
се питам-
мен защо ме има?

Защото-
се оспорват-
ударите на сърцата на децата-
се питам-
мен защо ме има?

Млада жена
с прекрасни нозе-
танцува...,
но не
жената куцука
покрай нея-буклука-
и -
само-
'красива'-
е допирната точка-
между двата свята...
и- питама се-
мен има ли ме?

Защото-
се влюбвам-
нямам пощада,
защото-
сама си извайвам клонки
за клада
натрупвам ги,
обичам те,
превързвам се-
да не мога да грабя,
помолих те-
да запалиш клечката
и
бързо да бягаш...

Затова,за всичко това-
се питам-
има ли ме-
или съм -
най-грозната лъжа?








green mile
Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо
green mile
Ти заспиваш-
тихо-
подобно на дете-
тихо
чисто
светло
става
почистено,
свириш-
на сърцето ми
на тялото ми-
а
спиш...
как го правиш?
излъчваш светлина...

аз-
съм будна-
страх ме е да заспя
сънят е чудовището,
което ме отвлича от теб
страх ме е
блуждая,
лутам се,
обичам те,
разкъсвам се,
мразя се,
благославям те,
стискам в душата си шепа стъкла,
искам да кърви,
обичам те.

утрото-
ме изгаря
на кладата
като вещица
остават само въглени...

нека-
само-
да е тихо
и
когато се събудиш-
да е мъничко по-топло
в душата ти
не искам да знаеш
скрих си кръста
в ръцете на Бог
искам
просто да летиш
обичам те...



green mile
На храброто момиче -
от стъкло-

мълчащо-
смело,
не-искащо,
сърцато,
крилато,

понякога тъй непознато-

за хората в килии от олово-

от спазмите в очите-
премълчани-
честта на цветето-
във себе си то брани-

и капчиците неизтрити-
солени-
подрежда-
неизменно-
в стълбичка-
от бисери-

навярно-
храброто момиче от стълно-
не знае-
че люспите в очите ще изпадат-

да скрие иска-
стълбата -
от бисери-
обаче-
тъй силно.силно,силно,
изплаканите перли-
светят....
green mile
ти-
проникна толкова дълбоко-
там-
където и аз нямам достъп-
кажи ми,моля те,
какво е там?

чисто -
като буквите на бялото тук

?

добро ли е

съпричастно?

мога да обичам без да се мразя
***
мога ли да видя котенцата?


***

кървя

***
излъгах-


както винаги-мразя

както винаги-съм външна

както винаги-лъжа

както винаги-убивам

разтягам се като дъвка

и ме дъвчат

а аз им отлепям грозните им повърхности

и ги тъпча върху себе си


и
в полунощ-
когато -
само за миг
не съм вампир-
очите ми
очите ми!
не виждам

усещам те
навътре
пазиш нещо красиво,
не зная какво е
какво е?

от там идат сълзите

и въздухът

отблъсни ме силно

утре

ще съм бяла

цяла

хищна

магията отмина

ще съм отрицанието-
че те има

проникнал си в мен дотам-
където нямам достъп

когато се прегъвам-навътре-
за да те намеря-
ще те отровя
ще те убия

да нямам достъп
е
най-прекрасноят подарък









green mile


Животът ми-
отново не направих нищо-
не простих,
и мразех,
и Бог разпънах пак...

животът ми-
отново не направих нещо-
дете без майка,
скитник във градина-
едва забележим-невидим-
както всичко истинско и живо,
изтъркан шлифер сред бляскавото нищо

и отново-думата-'не'...

жена на ръба-
жонглира с живота-
сама-
със щанги боднати в крилете-
а други тежести прибавят,
а само гледам...,
момиче продава химикали-
безмълвно
и бременно,
премръзнали боси детски нозе,
а аз-с шоколади в ръце...

Животът ми-
дали все още не е късно?
да се сниша до там,
че да бих могла да 'виждам'-
далеч зад своите подли очила?
Да мога мъничко живот да пръсна,
да имам време да простя,
с едно чорапче ,малко да възкръсна
с едно поне затоплено краче?
Прости ми,Господи,
дари ми малко сили!-
да бих могла да бъда пак добра!
да бих могла в очите Твои да прогледна,
без срам...
Прости ми ,върни отровените ми-
крила...
Lucky
Цитат(green mile @ 10/11/2017, 03:14) *
оставих ви морето,
не ви дължа брега/


good.gif
green mile
15/02/2017, 04:28



I am looking for you
I am looking for you
through the stones

through the everything

which is not love

and hurts me
everything
which is not love
everything hurts me
so much , so much

my love -I run,I run, I run

like a monster is everything
which is not love

if you only can see, my love
if you only can feel, my love

so hard is everything
which
is not love
if you only can feel,
love

I am looking for you , love-
because -
you, my love
is-
the only
place
I can live in.




I am looking for you
green mile
7/11/2016, 18:03


I love you so much
and I don't know who you are
But , I promise, I'll love the life
I promise ever I'll not be a hobo
I promise I'll be normal
I promise, I'll do not want death ever
I promise I'll forgive each
I promise I'll stand up



sometimes I love you so much
that I believe I want to live
that I believe I want to live


it is not necessary to
be true,

it is not necessary to
be real,

cause it was so long ago
and so deep down in me

that it' becomes true
and it becomes so real

that I can touch you
through the
world and through the time

and I can love life
in spite of
the life
нищ по дух
Цитат(green mile @ 15/12/2017, 13:10) *
Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо


Защото Детенце Негово си ти,
дошло с Бащината Му Любов
в този свят жесток, да прави добрини.
green mile
to the child on the unvisible rock


I love you
child

but its so different
to be loved from me...

here is no man who wants to be loved
from water


there is no man
who wants so crazy love
like mine

there is no man
who wants to be loved
from water
from wind,
from the bird

here is no man
who like my love
here -
on the this world

here
on the this world
нищ по дух
Цитат(green mile @ 07/07/2018, 23:46) *
there is no man
who wants to be loved
from water
from wind,
from the bird


To My Flower somewhere out there
happy.gif
Ако любовта ти е като любов от вятър,
ще стоя във вятъра за да я почувствам
и ще знам, че това си ти.

Ако любовта ти е като на водата любовта,
ще потапям се във нея всеки ден
и ще знам, че ти отново си със мен.

Ако любовта ти е като любовта на птичка
ще слушам песните на всички птички
и ще знам, че една от тях си ти.

And Nothing Else Matters...
heart.gif
transalp
Цитат(green mile @ 10/11/2017, 04:14) *
Недей да идваш, Фани-
при живите-
знам, че го обичаш
много,

но все забравяш, Фани,
мила,
че ти си мъртва

а той живее

не можеш да преминеш
през живота

мила, знам,
че би разровила със немите си пръсти-
онези- брулените гробища,
би го намерила, би умряла,
за него,
нищо работа,
та всеки миг го правиш,

но, мила,
ти все забравяш,
Фани,

че мъртва трябва пак да си останеш-
заради него-

не разбираш,
не знаеш,
и тази болка в мъртвото ти тяло-
откъде се взе???

а също и сълзите?
Фани,
не знаеше, че с тази болка
ще имаш сили
да изровиш толкова
дълбокото небе

===========
/ не съм при вас,
аз съм от другата страна,
оставих ви морето,
не ви дължа брега/

Ти ли го написа Грийни?
green mile
Цитат(transalp @ 10/07/2018, 21:41) *
Ти ли го написа Грийни?


Аз, защо?

transalp
Цитат(green mile @ 10/07/2018, 23:04) *
Аз, защо?

Напомни ми за ....една жена.
transalp
Цитат(green mile @ 15/12/2017, 13:10) *
Обичам Те-
не ме оставяш само Ти-
никога,

обичам Те-само Ти-
не се страхуваш,
от греховете ми,
от от грозотата ми,
от всичката отрова в мен-
не се страхуваш-
да ме прегърнеш-
тъй грозна в цялата ми болна същност,
да ме прегърнеш с цялата ми болна същност

не се страхуваш-
да ме обичаш
силно,
безкрайно,
до всички кални мои дълбини-
отново и отново,

защо , защо Ти е -
да ме обичаш
дори когато-
забивам нож-
във сърцето Ти,

когато Те предавам-


защо Ти е да ме обичаш?-

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?

защо
защо Ти е-
да ме обичаш
тъй много,
тъй безпределно,
обичаш ме до кръв.

Защо тъй много ме обичаш,

Господи?

Защо

Много силни стихове пишеш Грийни. Това не ми харесва.

дори, когато сама-
да сложа край на пошлия си
свой живот- аз искам?


... също ми напомня.

Доверчивостта ти също.
И защо тръгват хората след лъжи? В името на доброто. В името на доброто би подкрепила и повярвала на всеки!

green mile
Написано е за жив човек, който е много обичан.
green mile
Brontë country
--------------------

какво ли знае мистър Рочестър
на Emily
сърцето-
незавързано,
и белите криле на Anne...

и онзи нередовен Хийтклиф?

безумните ръце на Шарлот,
баирите на Брадфорд

на Кати лудостта
на истината

какво ли знаят брулените
хълмове

нечути, невидени, непростени

какво ли знае страстният им вик-
подпалил мрака на смъртта
завинаги

какво ли знаят никаквиците- сестри,

освен за тези малки рани под престилките
какво ли знаят мърлявите облаци
замлъкнали деца в сърцата на вулкан...


не знаят
нищо
нищо

нищо

------------------------

Би - кънтрито
изпече пая ...недовършен,
и кървавите точки по дробовете-
изпече


би кънтри !!!

и ела,
човече,

Емили и другите
ги няма вече.

затова пък
във душите на чиниите
знаещо
проблясва печеното.

------------------------------------

на Емили, Ан и Шарлот
Brontë
Това е леката версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2019 Invision Power Services, Inc.