Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Ошо - за живота и смъртта!
Форум АБВ > Религии > Източни религии
Страници: 1, 2, 3, 4
Solly
Тези дни без време си отиде едно близко момиче...
И отново ме заливат въпроси и мисли за живота и смъртта...
Замислям се дали този живот наистина не е една илюзия на съзнанието ни.
А ако е илюзия, това означава, че съзнанието проектиращо тези илюзии съществува.
Илюзия ли са щастието и страданието? И възможен ли е свят без страдание и нещастие, или както казват мъдреците, щастието и нещастието се редуват така както се редуват денят и нощта?

Как бихте обяснили на хора загубили детето си, че животът е само илюзия, и че животът и смъртта са едно цяло, и че смъртта е по-истинска от живота, и че животът е само едно пътуване към смъртта, както казва Ошо?
......................

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот… а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.

Това, което казваме и имаме предвид под живот, е просто едно пътуване към смъртта. Ако можеш да разбереш, че целият ти живот е само едно пътуване и нищо друго, тогава ще се интересуваш по-малко от живота и ще се интересуваш повече от смъртта.И когато някой започне да се интересува повече от смъртта, той може да навлезе в самите дълбини на живота. Иначе, ще остава винаги на повърхността.

Ала ние изобщо не се интересуваме от смъртта. По-скоро, бягаме от фактите; непрекъснато избягваме фактите. Смъртта е тук и във всеки момент ние умираме. Смъртта не е нещо далечно; тя е тук и сега. Ние умираме. Но докато умираме продължаваме да се интересуваме от живота. Този интерес към живота, този прекален интерес към живота, е просто едно бягство, само страх. Смъртта е тук, дълбоко отвътре – развиваща се."

"В страданието е заложен стремеж за развитие. Страданието ни стимулира по пътя на търсенето на пътища и средства за освобождаване от болката и печалта. В щастието се прекратява всякакво търсене. Това е доста странно положение на нещата, които хората обикновено не са в състояние да разберат.

Особеността на щастието е в липсата на по-нататъшно движение, при това то е скучно. Нищо друго не омръзва толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Неудовлетворен е само щастливият човек или щастливото общество. Индия не е толкова неудовлетворена, колкото Америка. Причината е в това, че там хората са щастливи и задоволени, докато ние сме бедни и нещастни. Америка няма какво да иска, страданията не я тласкат към по-нататъшно търсене. Освен това, в щастието всичко се повтаря — едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени."
shining_stаr
Цитат(Solly @ 17/08/2017, 06:38) *
Тези дни без време си отиде едно близко момиче...
И отново ме заливат въпроси и мисли за живота и смъртта...
Замислям се дали този живот наистина не е една илюзия на съзнанието ни.
А ако е илюзия, това означава, че съзнанието проектиращо тези илюзии съществува.
Илюзия ли са щастието и страданието? И възможен ли е свят без страдание и нещастие, или както казват мъдреците, щастието и нещастието се редуват така както се редуват денят и нощта?

Как бихте обяснили на хора загубили детето си, че животът е само илюзия, и че животът и смъртта са едно цяло, и че смъртта е по-истинска от живота, и че животът е само едно пътуване към смъртта, както казва Ошо?
......................

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот… а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.

Това, което казваме и имаме предвид под живот, е просто едно пътуване към смъртта. Ако можеш да разбереш, че целият ти живот е само едно пътуване и нищо друго, тогава ще се интересуваш по-малко от живота и ще се интересуваш повече от смъртта.И когато някой започне да се интересува повече от смъртта, той може да навлезе в самите дълбини на живота. Иначе, ще остава винаги на повърхността.

Ала ние изобщо не се интересуваме от смъртта. По-скоро, бягаме от фактите; непрекъснато избягваме фактите. Смъртта е тук и във всеки момент ние умираме. Смъртта не е нещо далечно; тя е тук и сега. Ние умираме. Но докато умираме продължаваме да се интересуваме от живота. Този интерес към живота, този прекален интерес към живота, е просто едно бягство, само страх. Смъртта е тук, дълбоко отвътре – развиваща се."

"В страданието е заложен стремеж за развитие. Страданието ни стимулира по пътя на търсенето на пътища и средства за освобождаване от болката и печалта. В щастието се прекратява всякакво търсене. Това е доста странно положение на нещата, които хората обикновено не са в състояние да разберат.

Особеността на щастието е в липсата на по-нататъшно движение, при това то е скучно. Нищо друго не омръзва толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Неудовлетворен е само щастливият човек или щастливото общество. Индия не е толкова неудовлетворена, колкото Америка. Причината е в това, че там хората са щастливи и задоволени, докато ние сме бедни и нещастни. Америка няма какво да иска, страданията не я тласкат към по-нататъшно търсене. Освен това, в щастието всичко се повтаря — едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени."


Соли, ако човека сам, от своя опит, не достигне до нещо, няма как да му го обясниш.
Мъдреците са казали, че ако няма за какво да умреш, едва ли има за какво да живееш...има една история за Буда, която се разказва, ако не се лъжа, и Ошо я разказва, не знам дали я знаеш: на една жена умряло детето и тя не можела да приеме това и много страдала, носела мъртвото дете в ръцете си и ходела из селото от врата на врата да моли хората да и помогнат. Хората и казали: нищо не може да се направи, детето е умряло. Ако някой може
ти помогне, това е само Буда, отиди при него." Така жената отишла, и Буда и казал да му донесе ориз, но само от къща, в която никой от семейството не е умирал. И жената тръгнала да търси, и естествено, не намерила. Върнала се при Буда и казала: Господарю, търсих и никъде не открих такава къща".
Буда и казал: Виждаш ли? Хората умират, всеки умира, приеми го.
Тогава жената, която държала мъртвото дете в ръце и не давала да го погребат, приела смъртта и се успокоила...
Дончо Тонев
Мъдреците са казали, че ако няма за какво да умреш, едва ли има за какво да живееш...

Вярно, потвърждавам. Значи пак до обичане опира работата.
Да се откажеш от живота заради нещо друго, което до такава степен те е впечатлило, че да забравиш за "живота" (на тялото). Например [познанието на] Бога, или освобождението, както му казват на Изток. Нирвана - при будистите.

Но... стремеж към смъртта, просто ей тъй - това не е нормално.
Първото - любовта, се нарича религия. А другото - стремежът към смъртта, е лудост. То дори не е като самоубийството от отчаяние. По-лошо е.

https://www.youtube.com/watch?v=KvBYKEU-iyA
Solly
Да, чувала съм тази история. Наистина няма дом в който да не е имало смърт.Има различни видове страдание, но няма по-голямо страдание от това родители да погребат собственото си дете. Няма думи, с които да можеш да ги утешиш. Просто оставаш застинал пред съдбата...
Solly
Ошо не говори за стремеж към смъртта, а за осъзнаване на смъртта.
Той казва че животът е просто едно пътуване към смъртта.
И това е така. Още от раждането си ние пътуваме към смъртта. Животът е отрязъкът между раждането и смъртта.
shining_stаr
Цитат(Solly @ 17/08/2017, 16:52) *
Да, чувала съм тази история. Наистина няма дом в който да не е имало смърт.Има различни видове страдание, но няма по-голямо страдание от това родители да погребат собственото си дете. Няма думи, с които да можеш да ги утешиш. Просто оставаш застинал пред съдбата...


Да, няма как да кажеш на някой който го боли зъб, че болката му е илюзия, няма как да утешим страдащия родител. И все пак ако приемем... страдание ни причинява най-вече това, на което се противим, което не приемаме.
Гледай го от хубавата страна, детето им се е спасило от мъката. Бог дал, Бог взел.
Прах при праха, както се казва. И плътта да се върне при земята, която я е дала, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

Иначе за илюзията в живота, страданията, щастие и нещастие - учителите казват, че така ще е, докато го има отъждествяването с тяло и его. Щастие и нещастие? Ошо казва зарежи и двете grin.gif
Solly

Ако говорим като странични наблюдатели, можем да казваме много неща. Но детето им умря изведнъж. беше живо, здраво и красиво момиче, непознало страдание. Как да им кажа отърва се от страданието?! Ако беше някой болен, възрастен човек на легло - да, бих го казала. Но когато някой млад жизнен човек почине внезапно...не намирам думи с които да ги успокоя. Освен може би травиалните, че Бог прибира по-добрите при себе си и ги прави ангели. А оставя лошите да страдат....
Това са общоприети приказки, но ако се замисли човек, наистина страда този който остава, а не този който си отива.
shining_stаr
Цитат(Solly @ 17/08/2017, 18:06) *
Ако говорим като странични наблюдатели, можем да казваме много неща. Но детето им умря изведнъж. беше живо, здраво и красиво момиче, непознало страдание. Как да им кажа отърва се от страданието?! Ако беше някой болен, възрастен човек на легло - да, бих го казала. Но когато някой млад жизнен човек почине внезапно...не намирам думи с които да ги успокоя. Освен може би травиалните, че Бог прибира по-добрите при себе си и ги прави ангели. А оставя лошите да страдат....
Това са общоприети приказки, но ако се замисли човек, наистина страда този който остава, а не този който си отива.


Това не са общоприетите приказки отстрани, това е животът на тази планета. И покрай мене хора си заминаха,
и моят ред ще дойде. И като дойде, както и да ти звучи, но няма да се вкопча за...това тука и да искам на всяка цена да остана. Ще посрещна смъртта си, ще и кажа "добре дошла".
А ако страдаме и плачем за умрелите, колкото и да звучи клиширано, няма да помогнем нито на тях, нито на себе си.
shining_stаr
Цитат(Дончо Тонев @ 17/08/2017, 14:03) *
Мъдреците са казали, че ако няма за какво да умреш, едва ли има за какво да живееш...

Вярно, потвърждавам. Значи пак до обичане опира работата.
Да се откажеш от живота заради нещо друго, което до такава степен те е впечатлило, че да забравиш за "живота" (на тялото). Например [познанието на] Бога, или освобождението, както му казват на Изток. Нирвана - при будистите.

Но... стремеж към смъртта, просто ей тъй - това не е нормално.
Първото - любовта, се нарича религия. А другото - стремежът към смъртта, е лудост. То дори не е като самоубийството от отчаяние. По-лошо е.

https://www.youtube.com/watch?v=KvBYKEU-iyA


Не, не става въпрос за стремеж към смъртта, отчаяние и самоубийство.
става въпрос за това: Всеки който иска да запази живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Заради Мене, това е принципа, Христовото съзнание. Освобождението, Нирвана, любовта. Като се казва "да умреш" това не значи физически да напуснеш, или да се отчайваш и да искаш да умираш, а точно както си го описал, да не живееш отъждествен с тяло и его.
Solly
Цитат(shining_stаr @ 17/08/2017, 19:05) *
Това не са общоприетите приказки отстрани, това е животът на тази планета. И покрай мене хора си заминаха,
и моят ред ще дойде. И като дойде, както и да ти звучи, но няма да се вкопча за...това тука и да искам на всяка цена да остана. Ще посрещна смъртта си, ще и кажа "добре дошла".
А ако страдаме и плачем за умрелите, колкото и да звучи клиширано, няма да помогнем нито на тях, нито на себе си.

Да, лесно се говори по принцип, когато смъртта е далече от семейството ти. Но смъртта винаги е болезнена, и особено когато става въпрос за дете или млад човек, болката е съвсем друга.
Въпросът ми е, защо хората си отиват без време? Тази смърт наказание ли е за този който умира и за близките му?
krem-karamel
Според източните учения (не знам защо са кръстени тук религии), всичко, което ни се случва сега е в резултат на минали наши действия (вкл. от предишни животи), а начина, по който реагираме на случващото се сега, определя бъдещата ни карма. Това обяснява защо малки деца (невинни, като каквито ги приемаме), страдат от тежки болести или умират. Това изпитание за тях е и карма за родителите им. Няма случайни срещи (връзки, роднинства, приятелства). Децата ни са същества (не е задължително да са хора), с които имаме кармична връзка от предишни животи. Чрез болестите и страданията, през които минаваме, ние чистим лоша карма, но да повторя пак - важно е как ги преживяваме, защото е възможно да натрупаме още лоша карма.
Смъртта наистина е много важна. Важна е за следващото ни прераждане. Много хора в Тибет например, още от малки се подготвят за този момент. Има една хубава книга по темата. Нарича се "Тибетска книга за живота и смъртта". Много работи са обяснени в нея.
А по отношение на нашите мъртви, правим голяма грешка като ги опяваме или плачем за тях. Ще им помогнем, ако си мислим и спомняме хубави неща, като изпитваме обич и благодарност.
Дончо Тонев
Цитат(Solly @ 17/08/2017, 16:55) *
Ошо не говори за стремеж към смъртта, а за осъзнаване на смъртта.

Създава култ към смъртта:

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "
Дончо Тонев
Да, но каквото и да постигнеш чрез себеотричането, или загубата (на душа, живот и пр.), то пак е Божи дар. Не е ли по-добре да го наричаме Божие царство примерно, или поне - нирвана?! Защо обезателно "смърт"? Смъртта е велика. Значи не Бог или нещо друго значимо да обере лаврите, а ... смъртта...
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 17/08/2017, 23:30) *
Създава култ към смъртта:

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "

Нищо подобно. Това е осъзнаване на преходността на всичко. Приемането на смъртта, осъзнаваното на нейната важност, е преодоляване на страха. Защото още с поемането на първата глътка въздух, смъртта става наш постоянен спътник. Само този който не се е родил в живота, не може да познае смъртта. Напускайки майчината утроба, бебето напуска светът на спокойствието и уюта, и попада в един несигурен и незащитен свят.




Solly
Цитат(krem-karamel @ 17/08/2017, 21:54) *
Според източните учения (не знам защо са кръстени тук религии), всичко, което ни се случва сега е в резултат на минали наши действия (вкл. от предишни животи), а начина, по който реагираме на случващото се сега, определя бъдещата ни карма. Това обяснява защо малки деца (невинни, като каквито ги приемаме), страдат от тежки болести или умират. Това изпитание за тях е и карма за родителите им. Няма случайни срещи (връзки, роднинства, приятелства). Децата ни са същества (не е задължително да са хора), с които имаме кармична връзка от предишни животи. Чрез болестите и страданията, през които минаваме, ние чистим лоша карма, но да повторя пак - важно е как ги преживяваме, защото е възможно да натрупаме още лоша карма.
Смъртта наистина е много важна. Важна е за следващото ни прераждане. Много хора в Тибет например, още от малки се подготвят за този момент. Има една хубава книга по темата. Нарича се "Тибетска книга за живота и смъртта". Много работи са обяснени в нея.
А по отношение на нашите мъртви, правим голяма грешка като ги опяваме или плачем за тях. Ще им помогнем, ако си мислим и спомняме хубави неща, като изпитваме обич и благодарност.

Да, така е, и аз приемам нещата по същият начин. Но е много трудно човек да не страда по загубата на близък човек. Колкото и да осъзнава преходността на живота.
Дончо Тонев
Ошо не казва, че смъртта е зло, напротив, хвали я.

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 07:30) *
Ошо не казва, че смъртта е зло, напротив, хвали я.

"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "

А къде казва, че смъртта е добро?!
Дончо Тонев
"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 07:34) *
"Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. "

Разбира се, че е така. Ако не беше така, нямаше да съществуват религиите и концепциите за Рая и Ада, за живота след смъртта, за Отвъдното, за Спасението, за Нирвана, за Вечния живот, за Прераждането, Кармата и т.н...
Дончо Тонев
Религиите казват, че смъртта е зло.
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 07:45) *
Религиите казват, че смъртта е зло.

И къде го казват?
Не желае ли всеки, един да се върне отново У Дома, при Бога?
А как ще стане това, ако не умре физически?
Не говорят ли религиите за един друг свят, а не за този материалния?
Какво е Освобождението и Спасението, ако не спасение от живота на материята, който е свързан със страданието?
krem-karamel
Цитат(Solly @ 18/08/2017, 07:13) *
Да, така е, и аз приемам нещата по същият начин. Но е много трудно човек да не страда по загубата на близък човек. Колкото и да осъзнава преходността на живота.


Убедена съм, че е така. Освен липсата, целият ти живот се обръща и трябва да мине време, докато приемеш загубата.
Скоро прочетох "Стопанката на Господ" и там се споменава, че е имало време, когато са празнували смъртта на някого, защото са вярвали, че той си отива у дома, при Бога. Радвали са се за него.
Дончо Тонев
Смъртта си е смърт. Ошо просто се опитва да оригиналничи.
Но така заблуждава и хората. Нормално. Като при журналистите. Ако новината ти не е пикантна, няма да се продава. А тогава как ще си купиш ролс (или два, пет и т.н.)?!
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 08:37) *
Смъртта си е смърт. Ошо просто се опитва да оригиналничи.
Но така заблуждава и хората. Нормално. Като при журналистите. Ако новината ти не е пикантна, няма да се продава. А тогава как ще си купиш ролс (или два, пет и т.н.)?!

Ошо си е винаги оригинален, но ти не можеш да разбереш нито Ошо, нито писанията! animatedwink.gif

Ето ти откъс от Бхагават Гита:

4. Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо.
X.20

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27


..............

Въпроси към Свами Сатсанги


Въпрос: Бхагавад Гита казва, че мъдрите не скърбят нито за живите, нито за мъртвите. Ако не скърбим, тогава къде е нашето състрадание?

Отговор: Да скърбим за някого не означава че проявяваме състрадание. Състрадание означава да имаме любов и чувство на единство със света и творението. Това е вид безусловна любов. Просто да плачете за някого, който е мъртъв, не означава, че проявявате състрадание.

Не съществува Смърт:

Вие плачете от невежество. Ако имахте познание за “Смъртта и Живота” и ако имахте правилно разбиране за процеса на “живот и смърт”, нямаше да скърбите. Скръбта не нужна. Да предположим, че тази сграда е една много стара съборетина, която едвам се крепи и всеки момент може да се срути. Какъв ще е смисълът да тъжим за нея? Искате ли да продължите да живеете в тази стара и разрушаваща се къща, която се разпада, в която покривът тече при дъжд, в която не сте на сигурно и сухо място? Не, вие искате нов дом. Когато имаме разбиране и знание, не е необходимо да скърбим и оплакваме.

https://www.yoga108.info/yoga-statii/za-tugata-i-oplakvaneto
Дончо Тонев
Смъртта е огромно страдание, болка. Тя не е възвишена, нито е "завръщане у Дома", или отиване при Бога. По простата причина, че човек пак се ражда. Кое й е тогава ценното? По-добра от живота, по-дълбока, пък човек пак търси нещо друго. Теорията на Ошо е наивна, покажи мъдрост и го признай. Никой няма да ти се смее. Точно обратно. george.gif
shining_stаr
Цитат(Дончо Тонев @ 17/08/2017, 23:35) *
Да, но каквото и да постигнеш чрез себеотричането, или загубата (на душа, живот и пр.), то пак е Божи дар. Не е ли по-добре да го наричаме Божие царство примерно, или поне - нирвана?! Защо обезателно "смърт"? Смъртта е велика. Значи не Бог или нещо друго значимо да обере лаврите, а ... смъртта...


Разбира се че е Божи дар.
Ако гоним резултати и постижения, още приживе ще сме живи мъртъвци. Защо да искаш да береш лаври?
Бог не се нуждае от нищо, и живота и смъртта са Негови. А как ще го наричаме, не е от значение, както искаш го наричай - Божие царство, Нирвана.
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 12:05) *
Смъртта е огромно страдание, болка. Тя не е възвишена, нито е "завръщане у Дома", или отиване при Бога. По простата причина, че човек пак се ражда. Кое й е тогава ценното? По-добра от живота, по-дълбока, пък човек пак търси нещо друго. Теорията на Ошо е наивна, покажи мъдрост и го признай. Никой няма да ти се смее. Точно обратно. george.gif

Ти пак по инерция говориш без да вникваш в казаното.
Дадох ти цитати от "твоите" писания, но ти дори не ги прочете...

Там се казва същото, което казва и Ошо.

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.


..............

Въпроси към Свами Сатсанги


Въпрос: Бхагавад Гита казва, че мъдрите не скърбят нито за живите, нито за мъртвите. Ако не скърбим, тогава къде е нашето състрадание?

Отговор: Да скърбим за някого не означава че проявяваме състрадание. Състрадание означава да имаме любов и чувство на единство със света и творението. Това е вид безусловна любов. Просто да плачете за някого, който е мъртъв, не означава, че проявявате състрадание.

Не съществува Смърт:

Вие плачете от невежество. Ако имахте познание за “Смъртта и Живота” и ако имахте правилно разбиране за процеса на “живот и смърт”, нямаше да скърбите. Скръбта не нужна. Да предположим, че тази сграда е една много стара съборетина, която едвам се крепи и всеки момент може да се срути. Какъв ще е смисълът да тъжим за нея? Искате ли да продължите да живеете в тази стара и разрушаваща се къща, която се разпада, в която покривът тече при дъжд, в която не сте на сигурно и сухо място? Не, вие искате нов дом. Когато имаме разбиране и знание, не е необходимо да скърбим и оплакваме.

...........
Да, пак се връщаме отново тук, но когато умираме, отиваме у Дома. На почивка! animatedwink.gif
Solly
Цитат(krem-karamel @ 18/08/2017, 08:37) *
Убедена съм, че е така. Освен липсата, целият ти живот се обръща и трябва да мине време, докато приемеш загубата.
Скоро прочетох "Стопанката на Господ" и там се споменава, че е имало време, когато са празнували смъртта на някого, защото са вярвали, че той си отива у дома, при Бога. Радвали са се за него.

И аз съм чувала, че има народи които плачат когато се роди някой, и празнуват, когато умре.
Както казва Буда, това е светът на страданието. Защото дори и да има радост и щастие, зад тях се крие нещастието и тъгата.
New
Цитат(krem-karamel @ 18/08/2017, 08:37) *
Скоро прочетох "Стопанката на Господ" ...

В момента я чета. Интересна е. grin.gif

Съгласна съм с това, което си написала по-горе. Аз също така възпроемам нещата.
New
Да, плачът е поради егоизъм и невежество. Когато някой умре, хората не плачат за него, т.е. заради това, което се случва с този човек, от състрадание, понеже той се чувства зле в момента, а плачат за себе си, поради загубата, която преживяват и която променя живота и навиците им. Това е един силно егоистичен плач.
Solly
Цитат(New @ 18/08/2017, 17:03) *
Да, плачът е поради егоизъм и невежество. Когато някой умре, хората не плачат за него, т.е. заради това, което се случва с този човек, от състрадание, понеже той се чувства зле в момента, а плачат за себе си, поради загубата, която преживяват и която променя живота и навиците им. Това е един силно егоистичен плач.

Ние сме егоистични същества. Ако нямахме его, може би нямаше да плачем и щяхме да възприемаме нещата с безразличие или като нещо в реда на нещата, дори и смъртта да е без време.
New
Най-вероятно да.
Животните с наченки на самосъзнание страдат точно както и ние, хората за мъртвите си близки.
Дончо Тонев
Писанията са безполезни, когато се цитират извън контекст от хора, за които не значат нищо. "У дома" друг път. Както вече казах, смъртта е част от самсара и е неуместно да я боготворим. Умираш като куче, после се раждаш с врясъци и крясъци, и пак драпане до следващата "свещена" и по всяка вероятност мъчителна смърт. Мъдростта не е за всеки, това е поуката от цялата работа. wink.gif
Дончо Тонев
http://forumabv.eu/index.php?showtopic=319...art=0#entry9782
shining_stаr
Цитат(Дончо Тонев @ 18/08/2017, 17:57) *


Това в каква връзка беше? Не виждам връзката, сам си говориш.
New
Не прочетох боготворене на смъртта в цитата, даден от Соли, а обяснения за нея. Не знам защо обяснението го приемаш за създаване на култ към смъртта?!
А иначе е интересно, че възприемаш смъртта, като зло, след като тя може да води към трайното освобождаване от живота, който е страдание и ти не си му фен, по будистки маниер.
shining_stаr
Цитат(krem-karamel @ 18/08/2017, 08:37) *
Убедена съм, че е така. Освен липсата, целият ти живот се обръща и трябва да мине време, докато приемеш загубата.
Скоро прочетох "Стопанката на Господ" и там се споменава, че е имало време, когато са празнували смъртта на някого, защото са вярвали, че той си отива у дома, при Бога. Радвали са се за него.


имало време, когато са празнували смъртта на някого, защото са вярвали, че той си отива у дома, при Бога. Радвали са се за него.

Абсолютно. Не е само едно време, и сега го има това. Така са празнували погребението на Ошо неговите ученици и последователи: всички в бели дрехи, пеят и танцуват.
И на входа на ашрама са написали:

OSHO

Never born, never died

Visited this planet between \...\ and \. .\ year.
Дончо Тонев
Смъртта не води до освобождение, а до ново раждане.
...
Ок, ако боготворене ти се струва силна дума, избери си по-подходяща. Нали така излезе - човек цял живот чакал да си иде „у Дома”. wink.gif
Дончо Тонев
„... смъртта е част от самсара и е неуместно да я боготворим”.

Това, че смъртта е [създадена] от Бога, не означава, че двете са едно и също. И дяволът е Божие творение - и него ли да наричаме „Бог”?!
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 19/08/2017, 00:26) *
Смъртта не води до освобождение, а до ново раждане.
...
Ок, ако боготворене ти се струва силна дума, избери си по-подходяща. Нали така излезе - човек цял живот чакал да си иде „у Дома”. wink.gif

Значи ти не искаш "У Дома", защото тук ти е уютно?!
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 19/08/2017, 00:37) *
„... смъртта е част от самсара и е неуместно да я боготворим”.

Никой не боготвори смъртта. Тя е част от Самсара, по същият начин, както и Животът е част от Самсара.
Но ти боготвориш Живота, който е част от същата тази Самсара! sunbathing.gif
Solly
Цитат(New @ 18/08/2017, 17:27) *
Най-вероятно да.
Животните с наченки на самосъзнание страдат точно както и ние, хората за мъртвите си близки.

Да, изглежда страдат по-висшите същества, които имат развито съзнание. Колкото по-развито е съзнанието у дадено същество, толкова са по-развити и неговите емоции.
Solly
Аз не бих празнувала, но бих била щастлива, че такива същности като Ошо, са посетили Земята и са оставили своята мъдрост на тези след него.
Дончо Тонев
Твои фантазии, Солетке.
Дончо Тонев
За мен освобождението не е "смърт".
Solly
Цитат(Дончо Тонев @ 19/08/2017, 09:10) *
За мен освобождението не е "смърт".

За теб, Освобождението не е това, което е за мъдреците! animatedwink.gif
За тях то е изчезване, стопяване, състояние, в което вече не съществуваш под никаква форма. Тогава няма нито живот, нито смърт!

Но ти искаш да живееш в Рая, с безброй девици които ти поднасят благоуханни ястия и ти танцуват под звуците на чалга ориенталска музика. wavetowel2.gif
Дончо Тонев
Да, не е същото. Да си в рая и - окончателното освобождение. Които все още. имат обвързаности, минават през рая, преживяват райските наслади - усмихнати и кръшни девици, вкусни манджи, музиката на Любовта (попфолка)... Като се насладят на този живот, се раждат пак на земята, стават истински йоги и се освобождават окончателно. Аз в рая вече бях.
shining_stаr
Цитат(Solly @ 19/08/2017, 06:32) *
Аз не бих празнувала, но бих била щастлива, че такива същности като Ошо, са посетили Земята и са оставили своята мъдрост на тези след него.


Празнували са, а преди това са плакали при напускането 770d4fd976.gif
Има една книга "Моите диамантени дни с Ошо", там го има описано.
А за другото да, и аз така. Затова идват Учителите. Без тях отдавна да ни е довършил дяволът sun.gif в нас sun.gif
и извън нас. sun.gif
New

О, разбира се, емоциите са именно поради наличие на самосъзнание/его. То, всъщност ги поражда. Освен тези, които са тясно свързани с инстинкта ни за самосъхранение, но дори и част от тях са също от егото, просто се преплитат.
New
Цитат(Дончо Тонев @ 19/08/2017, 00:26) *
Смъртта не води до освобождение, а до ново раждане.
...
Ок, ако боготворене ти се струва силна дума, избери си по-подходяща. Нали така излезе - човек цял живот чакал да си иде „у Дома”. wink.gif

Да, за непросветлените, ама нали ти не си от тях. smile.gif

Вече си я избрах по-горе - обяснение.
Това е леката версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.
Invision Power Board © 2001-2018 Invision Power Services, Inc.