Кой какъв е искал да стане като малък?, Ама като съвсем малък, преди да тръгне на училище. Опции

[Радио Ереван]

Всеки е имал някаква мечта като малък. По мое време най-много момчетата искаха да станат милиционери и космонавти.
Спомням си когато още бях в детската градина ме попитаха какъв искам да стана. Без да се замислям отговорих, че искам да стана магазинер. Попитаха ме защо. Защото магазинерът цял ден получава пари и ги пъха в чекмеджето зад щанда. И аз искам така. Цял ден да продавам и да получавам пари. Мислех си, че стоките извират отнякъде и магазинерът ги продава. Останах много разочарован след като разбрах, че парите са държавни и магазинерът работи както родителите ми за една заплата.
По ирония на съдбата първите пари, които изкарах бяха благодарение на търговия.
Вие какви искахте да станете като малки?

[The_Purifier]

Май исках да се занимавам с бизнес, а с какъв точно не ми беше съвсем ясно. По подобна линия - мислех си че на хората в бизнеса парите им извират от чекмеджето.

[ЕксГорски]

Капитан за далечно плаване!

[D-rA]

Пилот на самолет - но това умря като мечта в 9 клас - диоптър сложих...Иначе си мисля че съдбата ни прави знаци още като малки деца, ама кой да ги схване...Брат ми (с 3 години е напред) имаше морзов ключ и зумерче и си тититакаше когато си иска, ама като спре си криеше зумерчето. Морзовия му ключ беше истински - метален корпус и лъскаво бакелитово топче ... Много пъти съм си играл да го цъкам, ама без звука на зумера...Тъпо та тъпо... До един ден, в който хванах щепсела му и го хакнах в контаката за 220. Нямаше шуко тогава още и всички щепсели и контакти бяха по руски образци...Нищо не се случи от това мое действие и аз горд седнах на стола, хванах топчето и с лекота и с "ти"... на устата го цъкнах... Голямо тааааа се чу ...не че нямаше и тититата по врата ми по-късно ама...И все още търся защо изгоря бушона... Съдба, предопределеност или кой знае...

[Riki]

Коминочистач. Носели щастие на хората.
Добре, че не станах. С тези климатици...

[Shade]

Всеки е имал някаква мечта като малък. По мое време най-много момчетата искаха да станат милиционери и космонавти.
Спомням си когато още бях в детската градина ме попитаха какъв искам да стана. Без да се замислям отговорих, че искам да стана магазинер. Попитаха ме защо. Защото магазинерът цял ден получава пари и ги пъха в чекмеджето зад щанда. И аз искам така. Цял ден да продавам и да получавам пари. Мислех си, че стоките извират отнякъде и магазинерът ги продава. Останах много разочарован след като разбрах, че парите са държавни и магазинерът работи както родителите ми за една заплата.
По ирония на съдбата първите пари, които изкарах бяха благодарение на търговия.
Вие какви искахте да станете като малки?

От най-малък проявявах интерес и усет към всички видове техника. Разглобявах си играчките от ранна възраст, за да видя как са направени. По-късно разглобявах, изучавах и опитвах да ремонтирам домашна техника: електроуреди, телефони. Като следваща стъпка се запознах с автомобилната техника: двигатели с вътрешно горене, трансмисия. Занимавах се с фотография: проявявах негативи и изработвах позитиви на фотохартия. Изучих след това принципите на работа на радиото и телевизията и се забавлявах с поддръжката на домашните радио, телевизор и кола.
С други думи отрано се ориентирах към инженерните науки.
На баща ми му се искаше да се насоча към неговата сфера, защото бях добър в литературата и имах усет към чуждите езици. Искаше да ми съдейства да се развивам в тази насока, но подходът му не ме очароваше. Вечно критичен, с идеята, че това стимулира.
Така че литературата и езиците ми останаха хоби.

Това съобщение е било редактирано от Shade на 27/07/2020, 03:10

[Riki]

Казах веднъж, пак ще го кажа. Очарована съм от твоя финес!

За езиците - ясно!Т.е. добър си и в двете.

П.п. искам да ти благодаря, че ме разбираш и винаги успяваш да балансираш и укротиш ужасния ми нрав.
Благодаря, от сърце!
Оценявам го.

[krem-karamel]

Неведнъж съм си мислела по темата и досега не мога да си спомня каква исках да стана като порасна. Сигурно нещо съм искала, но не е било силно. Дори балерина станах по стечение на обстоятелствата, не защото съм мечтала за това.

[Питето]

Войник, щото филмите по онова време нали. Е, станах, слава Богу наблизо и за кратко, щото имах вариант и за много и надалече. От тогава, много дълго обмислям дали да си пожелая нещо, щото онова дето сбъднатите мечти и сълзите... абе вярно си е че трябва мноооого внимателно с пожелаването.

[agrippa]

Не си спомням точно, но като ме питаха големите май виках "космонафт", без явно да съзнавам какво точно значи това. Сега като си помисля – раят е на земята, космоса не ме влече съществено. Рисувах, животинки разни гледах, но в един момент явно съм стигнал до извода, че това не са увлечения, които могат да те хранят или издържат, поне за ония условия. Аз и сега мисля, че трябва да се разделят професията от хобито и увлеченията. Щото с каквото цял ден се занимаваш, същото и вечер и в почивните дни... не си го представям.

Обаче като по-млад винаги съм искал да си купя (поне) 1 кило банани, череши или някакъв друг вкусен плод и да си го изям сам на някое уединено място. Без някой да ме подяжда, наблюдава или прави забележки кога, как и колко, преди или след ядене... Сега вече нито имам ищах, нито мога да одолея наведнъж такива количества...