Ефектът на Рип ван Уинкъл, И защо когато остаряваме, времето ни се струва че лети. Опции

[100%]

Познавате ли литературният герой Рип ван Уинкъл?
Уинкъл е безгрижен мъж, живеещ с ужасна жена, която постоянно го критикува, и с децата си. Един ден, той отива на лов в планината, запива се и заспива под едно дърво. Събужда се след 20 години и осъзнава, че половината му живот е преминал. В един момент е млад и силен, а в следващият – стар и изтощен.
Е, нещо такова се случва и с нас, докогато остаряваме. С всяка изминала година, сякаш времето лети все по-бързо. Често чуваме как по-възрастните казват: „Сякаш вчера бях на 18!“. Подобно на Рип ван Уинкъл, когато човек стане на една зряла възраст изведнъж се „събужда“ и осъзнава, че вече не е млад, както преди и сякаш времето е отлетяло.
Има две книги, които широко разглеждат този феномен. „Защо животът се забързва, когато остарявате: Как паметта формира нашето минало“ и „Парадоксът на времето“ предполагат, че усещането, което наричаме „отлитане на времето“ се случва, защото когато сме млади, всичко е ново, а новите събития създават силни спомени. С остаряването и установяването на определен ред (режим), ние правим едни и същи неща, и не съхраняваме ярки спомени от повтарящи се събития, което предизвиква усещането за отлитане на времето.
10 предупредителни знаци, че някой се опитва да ви манипулира
Нека да разгледаме този пример:
Посещавате някое любимо място в България, например Седемте рилски езера. Там създавате ярки спомени, за които се сещате и разказвате. Но, ако посещавате това място всяка година, „повторните“ спомени няма да създадат трайни впечатления. Така преди да усетите са минали няколко години, а вие имате само няколко уникални спомени (напр. „Това екскурзията от 2011 или от 2013 година беше?“). Времето сякаш лети.
Това не се случва само с житейските събития, можем да наблюдаваме същото явление за по-кратък период от време. Например, първите няколко дни от вашата двуседмична ваканция изглеждат дълги и спокойни, а времето тече бавно. Благодарни сте, че имате две дълги седмици за почивка. Следващото, което помните е, че почти е станало време да се прибирате вкъщи.
Друг пример:
Помните ли първата година в университета? Лично на мен ми се стори, като цяла вечност. Нов град, нови хора, приятели, колеги, събития – много прекрасни спомени, за които се сещам, дори в момента. Но, сякаш останалите три години отлетяха.
Е, как да се опазим от Рип ван Уинкъл? Как да спрем усещането, че времето лети?
Отговорът е много прост – измъкнете се от рутината и изпълвайте живота си с нови преживявания. Избягвайте ежедневния режим. Спирайте и се наслаждавайте на моментите и преживяванията. Отразявайте събитията, за да създадете трайни спомени. Тук идва и другият момент – когато си прекарваме чудесно, времето лети още по-бързо, но се създават чудесни спомени, които ще помним винаги.