Погледнато, няма разлика

Едното води към другото.
Но да кажем, как някои спестяват по някоя стотинка:
Гледат непрекъснато къде и в кой магазин ще пуснат нещо на далавера, а ако това нещо е на 50% си е баш далавера.
За храната, също.
Ако скочат в банята под душа, пуснат някоя капка вода, колкото да се намокрят и изчезват.
С миенето на чинии, същата работа. Чиния в чиния, и готово.
Ненужното осветление също се гаси, но то и няма нужда да свети нещо като няма никой.
Стига на връщане да се не утепа у тъмното.

Не е нужно да ходи у някое кафене да тресне една малка кола за два кинта като може да си купи половинка за 1,30 или най-добре една голяма и в къщи да си я пие.
Същото е и със сандвичите.
Едно парче салам, един хляб и набиваш няколко дни. По-евтино от един сандвич на улицата.
Е, стигаме и до икономия, майка на мизерията, ама така стоят нещата при много хора.
Абе, много примери има.
А стиснатият, там е по-друго положението

Като първоначално описание: Не женен, без гадже и без приятели

Е, може и да е женен, но 100% и жена му е същият дзвер.
За тия не ми се говори. Много са ми антипатични.
Няма да забравя един случай.
Някога, когато се запознах с баща ми се разбрахме да му отида на гости.
Дали стоях и три дни, не помня.
Минахме покрай един магазин и му поисках да ми купи три масленки. Три стотинки струваше едната.
Той ме погледна и рече - Не чувстваш ли, че ме охарчи.
Затраях си да не кажа на глас, това, което казах на ум

После си викам: Хубаво, нищо не ми е купувал, нищо не съм му искал, а съм го бил охарчил.
Отидох на автогарата и рекох на един шофьор да ме хвърли до село, че нямам пари за билет.
Ей, някога се намираха и добри хора.
Малко не смееше щото си бях дребен, ама нали си имах дар слово