и ти иде да си кажеш точно това, което си мислиш ?
Как да се въздържиш, когато си много ядосан?
Как да държиш настрана досадниците /като те са ти пред очите всеки ден/?
Как да бъдеш културен?
Аз едва смогвам.

Ами не се насилвай, давай го по-кротко:

Рецепта за смогване: започваш с това, да казваш нещо друго и да се ядосваш малко. Когато го постигнеш, ела и се обади за следващата препоръка.

Казват, че най-големите ни дразнители, са най-добрите ни учители.

От време навреме има някой, който ме дразни, но чак до ядосване не съм стигала. Тогава практикувам търпение. После се опитвам да разбера кое ме е подразнило. Всичко си е в мен.

.

Опитваш се и колкото стане. Никой не е съвършен и всеки избухва понякога.

...
Учтиво също можеш да си кажеш това, което мислиш. Не е нужно човек да е груб, намусен и невъзпитан, да повишава тон и да псува за да отстоява желание и отношения...

А защо трябва да си учтив, особено ако с теб не са учтиви?
Не мисля, че винаги човек трябва да се въздържа, защото потиснатият гняв се насочва
навътре и това води до психосоматични заболявания.
Тоест, човек винаги, когато е решил да провокира някого, трябва да си има едно наум -
че за него това може да е забавна игра, но другият може да се разболее от въпросните "невинни" провокации.
Що се отнася до истината - тя лекува, дори и да води до край на отношения, които не са здравословни нито за едната,
нито за другата страна.
https://www.diana.bg/vinagi-slushaj-sobstvenite-si-chuvstva/

Трудно, но човек се учи, когато му се налага. Да напсуваш някого културно и вежливо да го пратиш по дяволите си е цяло удоволствие, когато този някой си го е заслужил.

Така или иначе, нищо не можеш да промениш.
Ние можем да променяме само себе си.
Остава ти единствено да прецениш кое си заслужава и кое не.
Само за себе си.
Най-важното е, да се научиш да не се тормозиш излишно, за невъзможните неща.

Въпрос: Колко пъти си се излекувала или си "излекувала" някого чрез невъздържано изразяване на "истина"? Хайде, да не е чак излекуван, но поне да е бил стреснат и респектиран, не развеселен.
Исус е казал: Обичайте враговете си и ги благославяйте! Ударят ли ви, подложете и другата буза!
Би ли обяснила къде точно ти е прокламираното християнско смирение, когато предлагаш невъздържано поведение, неминуемо ескалиращо към загуба на чувство за мярка, а отттам и загуба на чувство за реалност?

Съжалявам хората, които се развеселяват от подобни неща. Съжалявам също така модераторките, които твърдят,
че не са имали за цел да провокират нарочно някого, а няколко часа след това да му кажеш, че има "болно въображение", ако действително си
наранил някого без да искаш, ще изпитваш съжаление, а не желание да го ритнеш отново, при това пак в същия маниер,
оставам с впечатлението, че с медицина се занимава жената, защото все за болести говори, при това не за своите, а за предполагаемите чужди.
Целта ми не беше да респектирам, целта ми беше да ви накарам да се замислите не е ли редно думи като "болен",
"депресиран", "пи ли си хапчетата" и други подобни да бъдат забранени за използване като етикети, които да се лепят на другите във форума,
защото на никой не му е приятно да му поставят диагнози и да го лекуват онлайн, независимо дали е болен или здрав, за тази цел си има други места, където да се извършват тези дейности.

...а може би ти си тяхното учтиво наказание: "Всеки ден, ей този/тази ми разваля простащината със своята високомерна учтивост."

Все пак нека се върнем на въпроса.
Конкретно въпросът не беше кого съжаляваш и с какви впечатления оставаш в резултат на процедурата съжаление, а: Успяла ли си някога да постигнеш изброенето в отговора ти и нямаш ли съмнение, че може би този стил на поведение влиза в противоречие със заповедите Му?
Възможен ли е отговор с "Да" или "Не" без допълнителни речи?

И аз до този извод съм стигнала. Хората са такива, каквито са и само от мен зависи дали ще ме дразнят или не. Когато съм спокойна и балансирана (в момента съм), ако щат и по главата ми да ходят, изобщо не могат да ме извадят от равновесие.
А другото интересно (за мен) нещо, което устнових (от личен опит) е, че спокойствието и балансът произтичат от чисто физиологичното здраве. Т.е. непоносимостта към другите, раздразнителността, нетърпимостта, ядът, злобата - всичко е поради болестно състояние на организма, което състояние се лекува много успешно (аз си го излекувах). За съжаление тези, които могат да го лекуват не са традиционните медици. Но, живот и здраве, някой ден науката може да достигне до отдавна забравените истини за тялото и живота, и наистина да започне да помага на хората.

Това беше готино!

Аз никъде не съм казала, че се стремя дословно да следвам заповедите на Исус, смятам, че конкретно тази заповед е неизпълнима за мен на този етап. Бих могла да обичам враговете си с ума си, но не и със сърцето, което на практика е безсмислено.
Любовта има смисъл, ако извира от сърцето, а това не е концерт по желание, за мен по-важно е да бъда автентична, а не да се преструвам, че изпитвам нещо, което не изпитвам.
Ще се радвам, ако ги обикна, но на този етап не съм достигнала още до там, не изключвам обаче в бъдеще и това да стане.

Това по презумпция ли го питаш, или по стечение на обстоятелствата, ако не е тайна?

Като им тресна 2 акта.........да видиш как са вежливи всички......

Живота ни променя, а живота е всичко това, което ни заобикаля.
Имах жени, които ме упрекваха за едно и също.
Ако си затрая и подмина, защо съм си затраял. Ако се обадя, защо съм се обадил.

Та, в много от случаите гледах да си затрайвам и да отминавам, но с течение на времето наглостта на хората взе връх и аз и да искам да си затрая, не мога.
Просто от устата ми излиза точно това, което ми е в главата.
На много хора това не им се нрави, ама ебал съм ги, без значение дали са ми познати, приятели или непознати.
А да се въздържа, когато съм много ядосан, това е невъзможно.

Досадниците гледам да ги игнорирам, но от културна гледна точка ми е трудно.
Трябва да съм груб и да се изпокараме, и въпреки, че и това се случва с едни и същи определени хора, пак файдата е никаква.
Едно към едно, като да се разправяш с психиатрично болни.

Значи, ако им тегля по една майна, много добре се справям, ама ако си трая, не се справям.
От погледа на неузрелите, все аз съм виновен, ама .... ... ги.

Има само едно нещо, което помага на хората.
Това е любовта. Тя игнорира всичко останало.
Да кажем, аз и ти сме много влюбени. Точка. Всичко останало не се забелязва.
Около нас няма нищо. Само двамата сме.

Ама онзи на бачкането нещо ми говори.
А бе, не ме занимавай с глупости. Сега мисля за Ню и нищо друго не виждам

Така е. И аз едно време като ги тресках по два пъти, всичко беше наред

Тук не става дума за учтивост, мисля си. Учтивостта предполага уважение. Тук става дума за адекватно поведение, но не адекватно на принципа ;каквото повикало, каквото се обадило", а адекватно според личните ти предпочитания, стил и възпитание.
Т.е. можеш да напсуваш някого, без да използваш нецензурен език, а с ирония и елегантност да го сложиш на мястото му. Това не е учтивост :-)

Учтиво бих помолила да смениш тази краставица с нещо по-адекватно. Благодаря.

Мда, ама не съм го измислил аз. Отдавна е познато като "желязна ръка в кадифена ръкавица". В смисъл, кадифената ръкавица е точно учтивото отношение.

Учтиви... докато не открият що е това "офшорка и как работи"... Или докато не си купят антирадар, или докато не открият "къде се плаща за да станат нещата"... Хората са като водата — изглеждат меки и поддатливи, ама колкото по-силно ги стискаш в юмрука, толкова повече излизат между пръстите.

И тази тема ли искаш да бъде затворена заради теб?
Ако не ти понася спри да пишеш, но ако смяташ да останеш дръж се прилично.

Кой? Марбелла или Бела?

Оффффф, Белла естествено.

п.п. Извинявай, Марб.

Въпросът е ТИ как се чувстваш по-добре ... да си груба или да се държиш учтиво?

Не мисля, че учтивостта е част от лицемерието....защото до лицемерие се стига
когато учтивостта е пресилена, преекспонирана, насилствена и целенасочена.

Когато си ядосан...за всички е по-добре...да затвориш зад гърба си вратата и да послушаш птичките...докато емоцията гняв отмине

Не става. Нещата трябва да се докарват до край и всичко на момента. Тук и сега.
Аз лично не мога да трая хора, които по десет пъти затварят вратите и накрая ми сядат на кръглата маса да решават минали проблеми.
То затова и маса бракове и връзки за нищо не стават, щото все подминават.

Разбирам, да си ядосан и да подминеш, ама да подминеш не този, който те е ядосал, а други, които не са виновни, щото хората имат навика да си изкарват яда на този, който няма нищо общо с образуването им на нерви.

Това е и моят метод при общуването ми с приятелите, но някои са свикнали да не чуват, да не знаят и да ги галят с перце, а от това води до разпадане на отношенията ни, а когато отношенията се разпаднат, няма възстановяване.

Не е редно, защото това са разговорни думи подобно на Здрасти, как си.
- Ти тая сутрин пи ли си хапчетата или - Днес си станал със задника нагоре Такъв е погледа ни отстрани, как ние изглеждаме понякога
Обикновено като така ми кажат, отговарям - Обърках виаграта с приспивателните и вместо сутринта да ми стане, станах със задника нагоре

Важното е да не се приема всичко лично и да не се гледа от лоша страна. Просто сега ме боли главата, но след малко ще ми мине. Това не са етикети.

А дали когато си ядосан решението е всъщност решение?

...и дали куршуменият дъжд от думи...тук и сега...е от полза...дали тогава думите не са внезапни изблици , чиято цел е единствено да ранят...

Струва ми се, че приравняваш учтивостта с лицемерието. Двете не са свързани. Човек може да бъде учтив, но въпреки това категоричен относно това, което го товари и което не може да приеме и изтърпи. Но ако толкова те напъва отвътре да псуваш ...

Всичко е според зависи и за какво става въпрос.
Понякога не става само с думи и думите не са само да нараняват а човек да се замисли малко над разговора.
Аз когато съм ядосан, разговора ми е да крещя, да псувам и да чупя всичко каквото има около мен.
Със сигурност се и засягат, защото си хвърлям целият речник върху тях.

Последният път, когато ме изкараха извън нерви, беше на работата.
На работното място най-мразя да възникват скандали, но беше неизбежно.
Месец Юли, миналата година си пускам 21 дни отпуск и трябва да почна на 02.08.
Те ме писали да почна на 29.07. събота.
Тогава откачих и ги направих на нищо.
Тая година не ми разписаха отпуската, но и за това ще ги оправя.

Не обичам да ме гледат в очите и да ме правят на прост като ми обясняват колко законни са противозаконните работи.

И кому са нужни куршуми от думи?
Достатъчно е човек да казва на момента и открито какво чувства, и дали нещо му харесва или не.
Без престрелки.
Това обикновено е най-стъписващото и обезоръжаващото отсрещната страна.

Гневът не е добър съветник. Силата на емоцията в такива случаи трудно може да бъде контролирана и овладяна до разумна обосновка на преобладаващите чувства. Аз например съм от хората, които с цяло сърце подкрепят искреното споделяне във всички случаи, но от опит знам, че когато съм силно ядосана рядко успявам да формулирам правилно и убедително аргументите си на момента, трябва ми някакво време, за да осмисля и вкарам гнева си в подходяща за боравене форма. Иначе казвам и правя неща, за които се е случвало да съжалявам.

Помага, да, ама не можеш да разчиташ само на него, защото е трудно да успееш да ходиш цял живот все влюбен. Значеш, че този специфичен, химически коктейл в тялото ти е до време. След като се разнесе, какво правим?

...именно никому не са нужни

...обичайно обаче емоцията гняв води до това...

За гнева говорех, не са спокойния и директен разговор

ПП хаотично четеш

Благодаря на всички, изчетох ви и се опитах да разбера какво казвате.

Стигнах до заключението, че /като винаги/ аз не мога да се адаптирам към околната среда.

А все към това съм се стремяла, но незнам защо на практика се получава друго.

Единствено се успокоявам, че има и по-зле от мен

Свикнах вече да не показвам това, което чувствам, но в едни определени моменти ми изгърмява бушона - тихомълком.

Пример /за да съм по-ясна/....оня ден отивам при труд и работна заплата да питам какви ми са бенефитите от това, че работя....като ТЕ трябва да са написани и аз трябва да си ги знам, априори...ако има трудов закон /е, може и да не съм чела книжката с описанието, но и не съм разбрала, че имам право на това/ или там каквото урежда правата и задълженията на работника...и ТР /труд и работна заплата/ започва да ми говори, говори, ок, но аз я помолих с думите /използвайки модален глагол, който изразява молба/ - Може ли да ми напишете това, което изговорихте? – не й казах - ТРЯБВА да ми напишете това, което изговорихте....на което ТР ми казва -трябва да кажете МОЛЯ....ооооо, извинявайте, извинявайте, как забравих...на всяко второ изречение да казвам моля, абе моля ви се, молим, молете се бе, моля, моля, молитвено ви се моляа, моля те бе, извинявай моля, моля те разкарай се, абе казах ли ти моля бе......мога да продължавам до без край....и да се извинявам до без край....но къде ще му излезе края и...всъщност не това ме дразни, а че ме третира като дете, което се е провинило или се опитва да ме учи на обноски...всъщност дори като го пиша това звуча като дете, което нещо се бунтува, но то затова е дете, за да не знае, че правилата могат и да не спазват, но само от привигилерованите, ох, дали го изписах правилно, не ме обвинявайте, така мога, така става....макар че примера ми стана много дълъг, исках да кажа, че трябваше да преглътна това, че им спестих 100 лева за облекло, защото за миналата година никой не се сети да ми каже, че имам право на това, моля/

Дааа, сигурно си прав, защото и аз така мисля.

Освен това майка ми казваше - вика тоя, който е по-слабия.

И когато се ядосвам и започвам с "речника" се улавям, че тя е права, но какво да правя.....вече е късно да се променям или да се правя на такава, каквато не съм.

Учтивостта и лицемерието са свързани, но не ми се нищи как - да речем, като ИН и ЯН.

Пиша, само за да ти отговоря, че когато ме "напъва" да псувам, аз мога да се контролирам - псувам си сама в колата или където и да е - САМА и НАУМ....незнам защо използвам главни букви, сигурно за да наблегна на тях, хм сама и наум
но когато съм с други никога, ПОДЧЕРТАВАМ - никога.
Може ли някой да чете какво ми е в мозъка ? Слава богу - мисля, че не може

Нека попитам - ти би ли искала да си силен темерут, чието любимо занимание е да набутва по-слабите от него в калта?
Предполагам, че да - в тоя форум с объркани ценности, това се цени.
Сакън да не си слаб, ще те направят на пух и перушина, но виж да си идиот е много уважавано.

Не само тук.
Навсякъде е така.

E, аз не мога да уважавам идиоти, а да им се възхищавам и да им пея дитирамби още по-малко.
И не, не е навсякъде така - има места, където не е така. Жалко обаче, че в БГ са малко, надявам се това да се промени в бъдеще.
Включително вярвам, че и в този форум, ще се променят нещата към по-добро в тази посока рано или късно.
Бъдещето на хората е хуманизма.

ПП: Айде слагайте ми и другите 25% и да си ходя,
но се питам, ако така вървят нещата, няма ли да останете накрая само модераторки в тоя форум.
И на кого ще подливате вода тогава? Eдна на друга освен.

Ако става въпрос за секс, съм съгласен
Също, в къщата жената врещи да слага у ред всички

При мъжете нещата стоят коренно различно.
Понякога не е нужно дори да се говори, но последствията може да са фатални, затова когато се налага се крещи.

Отвратително е, да. Не точно защото си зависим от хора, които в някои случаи са склонни да гледат на теб като на някакъв странен, нахален и безполезен придатък, който незнайно защо им се пречка, а най-вече защото рядко ти се отдава възможността да им натриеш носовете или поне да ги накараш да се почувстват такива, каквито са всъщност - дребнави и жалки сноби, стиснали здраво малкото дадена им властчица, защото тя е единственото, което ги кара да се чувстват значими, демонстрирайки я по възможно най-безобразен начин.
Не помага, ако им кажеш директно какво мислиш за тях, защото те си имат стабилна защита - дебелокожието, освен това какъв е смисълът да вършиш нещо, което ще се отрази негативно върху теб и евентуално върху твои близки, в крайна сметка? Не си струва и да скърцаш зъби и да преглъщаш, превръщайки гнева си в рана. Така се наказваш за чужди грешки, сигурно си чувала този израз, който е много правдив.
Има едно нещо, което лично аз съм установила, че действа, макар да звучи абсурдно на пръв поглед. Усмихвай се. Бъди много, ама много мил, любезен и учтив. Внимавай с иронията все пак, защото някой може да стане подозрителен, схващайки все пак, че има нещо странно в това да ти лази по нервите, а ти да си самото лъчезарие. Грубияните обикновено се объркват от това, неосъзнавайки на какво дължат това поведение, а обърканият човек е значително по-лесен за манипулация.
Пази се, човек. Нервите умират завинаги, идиотите се множат.

Независимо дали по служба в кметството или в граЦката тоалетня, като ти свърши хартията в напечено положение, би грябвало за всяко нещо, по секи повод, по секо време да се почва изрезението с МОЛЯ!!!!

Много е важно. Никой на този свят с нищо на никого не е длъжен по принцип.

Добре де, след като така или иначе можеш да се контролираш и си псуваш само наум, защо се оплакваш, че едвам смогваш да се сдържаш? Очевидно се справяш чудесно.

...
Никак не са свързани, ама щом не правиш разлика, няма смисъл да ти се обяснява...- те, седемте години са си минали... Останалите ще си ги изживееш в доволно/недоволно неведение...
ПП - Никой не държи да ти чете в мозъка, даже и в на Перси междутопчията има повече история, ... ми се струва.

Погледни го така:
Лицемерието е форма на общуване.
Трябва да се правиш, че ти е приятно, да се усмихваш и да бъдеш учтив в моменти, когато ти идва да извадиш автомата и да изпразниш няколко пълнителя