Откакто свърши учебната година живеем в истински ад.
"Малки терористи" от големите градове пристигнаха при бабите и дядовците си и започнаха своята неуморна "терористична дейност" из нашия град.
Първо "малките терористи" изпонадраскаха колите.
Второ тормозиха котките.
Трето счупиха стъкла.
Четвърто палиха огньове.
Пето трошиха дървета.
Шесто драскаха със спрейове.
И накрая дори влязоха с взлом в къщата на съседите.
Въпреки че ги прогонихме "малките терористи" пак се върнаха.
И съседите ги гониха, но те не се уплашиха особено.
Дойде полицията, но това не се стресна "малките терористи".
Последното, което обещаха, че ще направят е, че ще ни подпалят.
Защо?
Защото така са решили!
Засега това още не се е случило, но до края на ваканцията има време, така че пожара тепърва предстои.
Съдейки по всичко това, което ни се случва от три-четири седмици направих логичния извод, че "малките терористи" са запалили пожарите от последните няколко дни.
Това важи с особена сила за пожара в монтанското село Славотин.
"Малките терористи" са запалили пожара, за да тероризират местното население.
За съжаление нямам доказателства и не мога да го докажа.
Дали "малки македонски терористи" са запалили пожарите в Македония засега остава неясно.
Сега търся отговора на въпроса ... как ще се справим с "малките терористи"?!?
Днес извършват "терористични актове" на дребно.
Утре обаче "терорът" ще е национален и много по-масов.
Имам и една молба към софианци, варненци и пловдивчани ... може ли да си приберете "малките терористи" обратно?
Писна ни вече от тях!
Ако обичате вземете си изродчетата и си ги дръжте при вас!
Не ни ги пращайте, моля ви!
И като започнат да извършват "терористични актове" и при вас, не ни се оплаквайте на нас.
Вие, скъпи съфорумци, имате ли си "малки терористи" във вашия град/село?
А, бе, и аз съм бил дете и съм си играл през лятната ваканция, но чак до такива крайности не съм стигал.
А и мен никой не би ме оставил да тероризирам някого.
Дори и при най-малкото провинение всички се задействаха да ме превъзпитат, а виждам, че за "малките терористи" правила няма.
Вие като бяхте деца извършвахте ли "терористични актове"?
Тормозехте ли хората?
Палехте ли пожари?
Или кротко си играехте с другите деца на "криеница", "гоненица", "стражари и апаши" и "Не се сърди, човече"?
Нямам идея защо се получава така?
Може би се дължи на калпавото управление на държавата, което насажда мутренското мислене и поведение у подрастващите.
И понеже обществената среда е болна децата са станали "малки терористи".
Търся отговор защо има "детски тероризъм"!?!
Ако можете - отговорете ми!

Аз село нямах и се чувствах адски нещастна, влачеха ме по хижа Здравец, Мусала, Вихрен, Ботев. Всичките съм ги обиколила преди да навърша 13 и после не повторих, освен Мусала и Персенк, коити съм качила по 5-6 пъти. Имахме някакви далечни роднини в Бачково, ни никога за цяло лято. С моите дружки изкарах детството си на пъпа на Пловдив, там сме правили бая зулуми, ама не ни арестуваха ни веднъж. Умирахме да хвърляме балони с вода от балкона на Главната в Пловдив и на другата голяма улица, Гладстон, с моята приятелка си гостувахме през ден. Не знам с това дали и как отговарям на въпроса ти.

Иначе се скъсвахме да играем на ластик, на държави, на федербал, на ръб. Веднъж "изказахме" една жена на полицията, спеше голя на пейка в градината. Май това е. Но никъде не съм била лятно дете, това може би променя нещата.

Моите деца съвсем нямаха село. Лятото бяха по лагери и занимални, основно в София и по морето. От няколко години съм гара Разпределителна.

Иначе всичко опира до възпитанието.

Ено време животът беше съвсем друг. Не като сега. Новото поколение за нищо не става.
Тва дядо ми го повтаряше през 15 минути. Ама беше на 80.

Засрами се бе Жоре!

Да, бяхме калпазани, но в София, не на село. Лятно време по мрак хвърляхме димки в отворените прозорци на хората, крадяхме бележките, набучени на пирона в сладкарницата, после позаглаждахме дупката и отивахме да си вземем пасти и торти, на завоя на "Раковска", където тролеят намаляваше му дърпахме тирантите, слагахме паста за зъби на трамвайната линия... Веднъж "бесихме" един приятел, като го качвахме на една кофа за боклук, надявахме му клупа на врата и като се зададеше възрастен ритахме кофата и той увисваше и почеваше да се гърчи. И възрастния се побъркваше. И стотинка завинтвахме под крушката във фасунгата за да правим неоткриваемо късо. Сигурно има и още...

А защо сме го правили? Ми не знам, от глупост детска. Стига да се намери едно идиотче да даде тон и останалите гледат да не останат назад и да им кажат, че са смотаняци, та и те участват.

Като бях малка(е,колко малка?) половината лято ми минаваше по лагери(повечето градски от типа „Труд и отдих“),после малко на село с баба и дядо(на мама родителите) или с дядо(татковия баща),малко при чичо в Панагюрище,а в края на ваканцията на море и планина с мама и тате.В махлата на село обикновено се оказвахме най-примерните и най-работните дечурлига,та чак бабите ни сочеха на своите внуци от близките градчета:„Виж,виж ги софиянчетата какви са добри!И на паша с животните ще идат,и сено ще идат да събират...,а ти само търчиш по ливадите и трошиш дърветата!“А всъщност на нас ни беше интересно да търчим по животните нагоре по чукарите,да събираме сено и да го качваме на летните шейни,а след това да се проснем най-отгоре връз сеното.Ходехме и по градините да помагаме на роднините,ама пак си имаше скрита причина-накрая получавахме най-хубавите плодове и зеленчуци.Вечер помагахме на стринка и чичко да доят кравата,овцете и козите пак със скрит мотив-чаша топло току-що издоено още непрецедено и неварено мляко,което се пени в котленката.На другото село бяхме единствените деца и дядо много хитро ни подвеждаше да сме му в помощ(пенсиониран начален учител с много опит)-водеше ни за гъби,на риболов,за вода на кладенеца и още други подобни неща.Там си имахме и зареда кой кога ще готви,мие съдовете,чисти къщата и стопанските постройки.В края на деня,докато още грееше слънце дядо ни отвеждаше на реката да поплуваме в големите и дълбоки вирове.При чичо ми в Панагюрище през деня ни строяваше тъщата на чичо ми една истинска люта панагюрка и нямаше как да сме терористи.Ако нещо се отклоняхме от реда и дисциплината,макар и на йота,имаше едно погалване по голите крака с китка коприва за здраве.Белите по-скоро ги правехме у нас си в квартала.До блока ни имаше плод-зеленчук и вечерно време тайфата отскачахме да изтърколим някоя зряла диня да я хапнем на момента.А,да,още помня и първия мач,игран на стадион „Локомотив“ при откриването на сегашната му стара трибуна,беше август,противници на „Локомотив“ бяха „Марек“.Завърши с резултат 5:0 за Локо.Това,а и фактът,че после години наред тренирах на стадиона ме направи „буферче“.На този мач влязохме без билети,вкара ни една от каките от блока ни-десетина хлапета на различна възраст,различни по външен вид,ама ни изкара,че сме деца на един и същи човек.Този човек се усети каква я вършим,но ни подкрепи и така бях гратисчийка на мач.След години така влязох на едно атлетическо състезание на стадион „Васил Левски“(мисля,че беше Балканиада).Един съсед работеше там и ни сбута набързо в един от секторите,уж,сме от тези,дето ще правим разни фигури с цветни знаменца.
Децата ми явно са като мен,но никога не са били обвинявани в такива дейности като пожари.А и не ги е блазнело да вършат бели.Една година бяха погалени от баба им с китка коприва,че посегнаха да се замерят със зрели сливи и това е било всичкото им беляджийство.

Ти не питаше ли наскоро какъв е редът да си осиновиш дете?

Отщя му се.

По темата: Джорджи, вместо да се оплакваш тук и да чакаш помощ от публиката, набий малките терористи!

Е па, всяко поколение е една партида.
Тия най-се доближават до мен, та май са от мойте, ама не знам що съм се родил по-рано
Сигурно не съм имал търпение

Ама тва е по въпроса, където питаш, за всичко останало не могат да се мерят с мен

Нямам наблюдения върху летните терористчета, но доколкото си спомням, и на нас като деца все ни правеха забележка - да не играем пред входа на блока, че сме вдигали шум, да не играем на паркинга, че ще ударим колите, да не играем в детската градина в съседство, за да не счупим люлките, да не играем на улицата, че пречим на колите, да не тъпчем тревата на полянката зад блока... Само дето така и не разбрах къде да играем. Това ни бяха греховете.

Трябва да питам моите деца какви са ги вършили през летата, докато са били на село. Но съм сигурна, че ако бяха правили золуми, все някой щеше да се оплаче на баба им и дядо им, и те щяха да вземат мерки.

Ееееееееееееееееееее ........разглезил си се нещо.

Защото децата са една от прослойките в обществото, на които демокрацията делегира извънредни права и ги превърна в собственост на държавата. Лично аз не съм тормозил пряко хората на тези години. Имах по-важни и по-интересни занимания от това, поне що се отнася до улицата. В тази група, в тази среда, за която говориш, "малките терористи" са неуязвими. Улицата е тяхна собственост,техният естествен ареал на живот и развитие. Методи за справяне...има. Не са за всяко ухо обаче. А сигурен ли си, че младежите, за които говориш, идват от по-големите населени места? Навремето съм общувал с такива и честно казано, нямам впечатления да са били по-специални от "местните" по отношение на тази тема.

И не само,и срещу папата направиха атентата,и Чернобил е тяхно дело!!!
За земетресенията само не съм сигурен.

Прав си Жоре.
Добре си анализирал. Ама треба се напънеш още малко.
Я предположи процента на малките терористи, на които коренът им е от София, Пловдив и пр. по-големите градове.
Да, позна, много е малък. И кво излиза? Тормозят те градските и селските ти.
Последен извод? Оставям на тебе.

Нещо им става и го правят само през лятото.
Не е така. Като дойдат децата при баба и дядо, където няма родителски контрол, и изцепките започват.

Извод: бабите и дядовците са виновни, т.е. на Жорето съгражданите.

Така де, като дойдат. А защо идват. Щото има при кого. Ерго, мама и/или тате скоро са излезли оттам. Жорето го тормозят съгражданите му. На тва акцентирах, щото лошите не само в големият град. Другото е ясно, че е така.

И пак не е така, защото тези деца са родени и отраснали в градовете.

На това мнение съм и аз. Тази теория с дошлите от големите градове не е силна. Един уважаващ себе си золум иска време, понякога много повече от едно лято. Разбира се, винаги може да има и един-двама доморасли варненци или софиянци "за цвят", но те трудно могат да бъдат ядрото на такива неща. Проблемите с малолетните гамени винаги се създават от местни хора за местни такива, в рамките на местния жизнен цикъл. "Външните" са уязвими по много причини.

Добре де, няма проблем, не те карам да се съгласиш. Нали всеки има право на мнение, ти, аз, той....
Споря по теорията, че лошите гражданчета отишли да развалят на Жорето рахатлъка.

Ми май и аз си бях малък терорист по тези критерии. Хвърлях орехи по хората през тересата и затова изобщо не ми трябваше село. А, трябваше ми, защото орехите идваха от село, от стария орех на дядо пред къщата. В смисъл не по хората буквално, а крачка-две пред тях. Живеехме на петия етаж и си беше умение така да изчислиш траекторията и времето, че орехът да падне точно пред човека, но без да го удари. Голямо забавление беше. Хвърлех ореха, после се скривах, кляках до перваза, не че от петия етаж можеха да ме видят, изчаквах около минута и търсех нов минувач. Но веднъж един човек явно беше решил да види кой хвърля тия орехи, защото беше минала повече от минута като се подадох, а той стоеше и гледаше нагоре. Така се вцепених, че не можех да помръдна. Обаче човекът вижда едно русокосо къдравелче с големи невинни очи и дори изобщо не предположи, че може аз да съм терористчето и попита - моето момиче, знаеш ли кой хвърля орехи от вашия блок? Казах не, прибрах се бързо вкъщи и си помислих, че ако сега този човек се качи да каже на нашите, че съм хвърляла орехи, който и да излезе - мама или татко щяха да кажат - моята дъщеря? Абсурд! Ми тя по цял ден чете книги.
А, после научих и брат ми като порасна.

Ето нещо интересно по темата:
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/08/10/o...v-iambol.349856

Това е продължението:
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/08/10/b...na-svada.349905

Накратко - непълнолетни са били деца на по 6 и 8 години, защото последните са се държали агресивно с тях. Имам добрият спомен, че навремето се знаеше по презумпция: ако се закачаш с по-големите, ще ядеш бой.

Много си задръстена.
Сега никой не хвърля орехи.
Децата вече използват водни бомби.

Ето и видео:
Пореден случай на детска агресия – този път в Ямбол
Случаи на насилие имаше и преди години.
Произнасят присъдата за убиеца на Елеонора
Няма оправия.

Е, недей така!
Не съм казал, че цялото поколение не става.
Просто някои деца са адски агресивни.
Не съм длъжен да им търпя простотиите.
Освен родителите им никой друг не е длъжен да ги търпи.

Имам една детска история, дано да ви е интересна.
Като бях на около 10 г. излязох на люлките до нас.
Там видях две съседски момчета на моята възраст да дразнят едно 5-6 годишно момиченце.
Бяха й взели куклата и не искаха да й я върнат.
Заплашваха я, че ще я повредят, за да я разреват
Погледах ги малко как я дразнят и не ми стана никак приятно.
Приближих се към тях и им казах с цинична усмивка на лицето:
"Момчета, дайте ми и на мен куклата за малко, за да я подразня! Много е забавно!".
Тя ме погледна с широко отворени очи и изумено изражение, че има толкова лоши хора около нея.
Те ми я дадоха, а аз щом я взех в ръка я натиках в ръцете й и й казах:
"Вземи си куклата и се махай от тук! Не виждаш ли, че тези нарочно те дразнят! Прибирай се, за да не ти я вземат пак! И не си играй около лоши хора!".
Тя беше готова да се разреве, че си е получила куклата обратно.
А на тях им казах:
"Защо я дразните? Не виждате ли, че е малка още? Що за хора сте? Нали сте момчета? Защо се отнасяте лошо с едно момиче?".
После си тръгнах от детската площада и се прибрах в нас.
Не ми се играеше повече.
И досега, когато минавам през детската площадка се сещам за този случай.
Става ми мъчно за мен самия.
Аз на 10 г. бях по-трезвомислещ от хора на 50-60 години, които в момента са заели най-висшите държавни постове.
Не се хваля.
Просто правя равносметка и тя не е в полза на обществото.
Тази история не е измислена.
Уточнявам това, защото някой може да се усъмни в достоверността й.
Няма смисъл да лъжа, а и истината лесно може да се докаже.
Момчетата, вече мъже, са си още живи.
Не, че ще си признаят, де!
Момичето, да е жива и здрава, се омъжи преди десетина години.
Тя беше добро дете, но се беше озовала в неподходяща компания.

В никакъв случай!
Насилието не решава проблемите, само ги задълбочава.

Има ужасно разглезени деца, факт. Миналата година имах двама братя на пет и седем, колкото и да ми бяха забавни, понеже бяха остроумни и красиви, бяха трудноукротими. Всички се чудеха как изобщо имам нерви и търпение да работя с тях, но как иначе, когато трябваше да ги готвя за концерти и изпит.
Както и да е, мисълта ми беше, че в някакъв момент все пак се наложи да ги заключа и двамата в кабинета си, докато репетирах с останалата част от учениците си в залата, понеже двамата се разлигавиха тотално и нямаха укротяване. После дори и леля им, която дойде да ги вземе, ме поздрави за добрата идея да ги заключа, защото си ги знае...
Но въпреки всичко винаги съм харесвала и предпочитала по-будните деца, тези, в които има капка лудост, и особено ми харесва, ако тази капка лудост се запази във времето. Тези хора са като един акумулатор, който движи света - толкова са цветни, шантаво-различни и несравними с нищо.

А, сетих се за една случка отпреди няколко години. Вървим с мъжа ми между едни блокове и чуваме страхотни трясъци. Приближаваме - група деца на около 8-10 години сложили две-три бутилки върху ламариненият покрив на гараж и се упражняват да ги уцелят с камък. От две-три тераси вече се провикваха възмутени от шума хора, въпреки, че не беше точно време за обедна почивка, но просто наистина джангъра си го биваше.
Мъжът ми се възмути гласно заради шума, хлапетата го изгледаха и се поспряха, хората се прибраха от терасите. Мдааа...
- Не трябва да се прави така - включих се и аз. После взех не едно, а цяла шепа камъчета и ги метнах по шишетата. В интерес на истината паднаха и двете, еха, бях много доволна!
Мъжът ми ме изгледа мнооого строго, и ме дръпна за ръката да изчезваме, преди да мога да се насладя на успеха си, и - разбира се - най-вече преди възмутените граждани отново да се появяват на балконите.

В живата природа властва по-силният и когато някой е по-слаб, трябва да се съобразява.

Няма как да съм сигурен за нищо.
Но знам, че насилието през последната седмица намаля.
Не знам защо, но се поуспокоиха.
Може слънчевата буря да ги е подлудила.

С годините хората не се променят, само някои стават по-хитри и лицемерни.
Други си остават деца за цял живот.
Ти явно си от вторите.

Някои не се съобразяват и става една ...

Зависи как го гледаш.
Обикновенно насилието се прилага над по-слабите.
Но по-слабият е слаб, защото го е страх.
Страхът може да трае с години, а може и бързо да премине, защото насилието поражда насилие и докато не се изправиш очи в очи, винаги ще си мачкан.

Да набиеш някого не е насилие, но когато го правиш ежедневно, тогава е.

В случая, по-малките са били виновни.
Като ги знам как им меле устата, нищо чудно, че са изяли по някой шамар.
Друг е въпроса, че някой е паднал на камък, от моста, от покрива и т.н.
Това е лошото на шамара, че не се знае завършека.

Напротив, променят се, и хората, и всичко наоколо. Нищо не остава същото. И съвсем не винаги само в отрицателна посока. Моите двама първи братовчеди например бяха абсолютните луди глави, палави и непокорни, никой не можеше да излезе наглава с тях, а сега са отговорни и съвестни съпрузи и родители.
Аз също намирам промяна в себе си, неизбежно е, животът те учи на толкова неща, включително и за теб самият, и тази промяна ми харесва. Но ми харесва и това, че съм запазила нещичко от детето в себе си.

Тя не знам колко е задръстена, ма водни бомби имаше и по мое време. Сега има далеч по-различни неща.

Сега си спомних колко литра вода събира един презерватив и какво става като се хвърли от петия етаж

Деца в присъствието на майка си замерят с пръчки по-големи деца. После майката казва:

Да, подобни инциденти са недопустими. Някои майки трябва да си възпитават децата. Тая овца по-добре да вземе наистина да заведе гражданско дело, че да ѝ се наложи да обяснява поведението на децата си и защо изобщо го е допуснала.

И бибероните. Слагаше се резнат връх от химикалка-еднодневка, пълни се да стане кат балон и после да видиш струя.... Фургаше на 5-6 и повече метра.
Останки от риба в пощенската кутия, запаленият вестник пред вратата, тормоз със звънците, по телефона, "зареждане" на гумите на колата на некой гадняр...........
Фунийки, фунийки-чук, изстрелване с тръбата на сдъвкани топчета хартия, бонбонки, кафе......

По соцвремето е имало презервативи?

О да, това с пръскалките от биберон - ставаха като дюли големи. Но тогава имаше от онези чешмички с топка с малка дупка, пръскащи на горе. На тях се зареждаха много удобно.

Ха, ха, ха, мнгоо смешно

Да, бе. От прочетеното напоследък съм стигнал до извода, че у нас виновен е не този, който е започнал и предизвикал сбиването, а този, който е спечелил. От друга страна набитият винаги е невинен.

Презервативи има от много време.
В началото са ги правели от черва на животни, зашити в края.
След изобретяването на пластмасата започнали да ги правят от латекс.
По времето на комунизма също е имало презервативи.
Чувал съм, че някои хора след употреба са изпирали презервативите и са ги ползвали отново.

Същото се случи и в Смолян, ако си спомняш.
Един пияница нападна да бие момче-циганче.
След боя момчето вика приятел да набият пияницата и ги изкараха тях виновни.
Само защото пияницата е бял го изкараха невинен.
Бахти и държавата некадърна, дето не може да установи кой е виновен.

Във Враца едно тарикатче не било съгласно, как двама по-ячки индивиди пресичали на пешеходна пътека. Тръгнал да се прави на мъж пред гаджето си, слязъл от колата да ги бие. Ошамарили го, както се и очаква. Оказало се, че тарикатчето имало сърдечни проблеми, та в последствие от вълнение взело, че се гътнало. Едвам се отърваха индивидите, че цяла България се беше засилила да ги линчува.

А истината е много проста и отдавна известна:
Не се ебавай, щом не можеш да летиш.

Наши, марка "Латекс" и сръбски - "Партизанка". И да е имало други, не знам, тия бяха достъпни.
П.П. На сръбските и досега си спомням рекламата.

Аз съм сериозна. Наистина не съм виждала презерватив като дете.

Имаше, разбира се. Само един вид, но имаше.
Аз още не бях в активна състезателна възраст - някъде 4-5-ти клас, когато си купих един ей така за идеята, за да видя дали ще ми продадат.

Не са ти трябвали. За каквато и да е цел.
Имаше даже няколко типа. Помня, че най-хубавите бяха едни японски, Окамото Рикен. Бяха сребристи от едната страна и прозрачни от другата, смазани със смазка. Имаше обаче и едни талкирани

Винаги съм си мислел, че това с рекламата е само виц.