Най-често пазаруваме заедно, със списък. Когато само мъжът ми ходи, задължително със списък (гениалните хора не помнели такива прости неща, нали, щото мозъкът им не е кошче за боклук)

, който предварително съм структурирала по подреждането на продуктите както са в магазина, т.е. първо пиша плодове, зеленчуци, после хляб, алкохол, безалкохолни не пием, само вода, после мезета, сирена, масла и т.н.
От няколко месеца сме в нов апартамент, който е до голям пазар, чудесно зареден, така че голяма част от нещата си ги взимаме оттам - плодове, зеленчуци, сирене, мляко, масло, сметана, месо, ядки и т.н.
На пазара ми е много приятно да ходя - аромати, цветове, пресни неща, в хипермаркети ми е една идея неприятно и гледам да е максимално бързо, мъжът ми може да прекара там часове, забелязва нов продукт, чете етикети, после други, сравнява, затова понякога ходи сам.
Бързото ми излизане е само от хипермаркети, ако е от любимите ми магазини за дрехи, обувки, козметика, бижута, книжарници, мога да стоя там с часове и изобщо не усещам как минава времето.
При последното пазаруване миналата седмица се сетих, че от години пазарувам хармонично - да има нещо и за тялото, и за душата. Рокля и книга, козметика и книги, бижута и книги. Последните две, които изчетох на един дъх - "Трите дъщери на Ева" на Елиф Шафак, препоръчвам, и "Произход", дълго чаканата последна книга на Дан Браун, ми очаквах повече, после ме досмеша на очакванията ми, но пък всичко е част от пъзела.