Хрумна ми един глупав въпрос - как правите обикновено голямото уикендско пазаруване? То ясно, че през седмицата кой как завърне ще вземе нещо, но как организирате голямото ходене с колата до хипермаркета? Мъжът ли ходи със списък от жената? Или жената за да решава на място? Или заедно?

Ние например винаги ходим заедно, макар да е загуба на време - по рационално е единият да пазарува, а другият да свърши нещо друго. Обаче ни е кеф да сме двамат, да го правим заедно, да се консултираме и обсъждам какво ни се яде, респективно какво да се купи...
И така си губим времето по нерационален начин. А вие?

Пазарувам аз, веднъж седмично. В събота обикалям 3-4 супера, защото във всеки има нещо, което харесвам. В един супер овчето сирене и зеленчуците са по-евтини, в друг - пилетата по-хубави, в трети продават яйца с омега 3... Мъжа ми просто не би издържал да се влачи с мен. А и не го интересува какво ще яде, в общи линии. Той не познава продуктите, не знае имената на половината неща, пазарува визуално. Не гледа цена, нито дали нещото се яде, просто му хванало окото и купува. Казано на български -харчи за изгъзици. Два-три пъти годишно ходи с децата в супер да си купуват боклуци, както други родители си водят децата на културни забавления.

Винаги аз съм пазарувала или ако мъжа ми идва с мен, остава на щандовете с книги. Не разбирам как хората имат нерви да пазаруват с децата си. Веднъж на касата пред мен имаше семейство с 6 деца, от които 2-3 бяха бебета. Останалите се търкаляха по земята от досада. Ето в този случай не разбирам напъна на единия родител да придружи на всяка цена другия в супер, вместо да организира по-здравословен следобед на децата.

И не само с храната сме така. Аз ходя и за дрехи и за мебели и за бяла техника. С мъжа ми сме купували заедно само компютри. За него бита не е от значение, през уикенда предпочита да чете, да спортува...

Клик и готово.

A, не мога аз да пазарувам с "клик". Аз като избирам месо, риба, хляб, сирене ги оглеждам и от десет избирам едно. Ако е с "клик" ще ми сложат което е най-отгоре.

От клик до клек става бързо

Не е така.
Дори напротив.
Опитай.

И ние. Първо вкъщи се прави списък. И тримата пишем неща в него. Прави се груб разчет колко пъти ще се готви до следващото пазаруване и какво ще се готви. Малко по-сложно е, защото в някои дни за обяд сме само двама, в други - и тримата, а понякога и само един.

Отиваме двамата в супера и ако не сме уточнили от къщи какво да си вземем за този или онзи ден, уточняваме го на място, вдъхновявайки се от наличностите.

За мен това не е нерационално и не е губене на време. Много по-лесно ми е така. Установила съм, че когато пазарувам сама, ми отнема повече време, защото седя и се колебая дали да взема едно или друго. Решавам по-бързо, когато мога да го обсъдя с половинката.

Предпочитам да изпращам повелителя, защото взима само каквото му кажа, без импровизации. Звъни ми за консултации и рекапитулации, естествено... Иначе аз отивам за едно, пълня количката със 101... и накрая пак забравям същественото.
Иначе не правим уикендно пазаруване, живеем между два хипермаркета и работим до трети, та почти всеки ден влизам за нещо си.

Мъжът трябва да е в кафенето с приятели докъто жената пазари.
Какво ги развявате тези мъжлета като байряци насам натам.

През седмицата си пазарувам текущо от кварталните магазинчета на връщане от работа, а в почивните дни заедно отиваме до един определен хипермаркет и пазаруваме разни неща. Правя списък обикновено, колкото да не пропусна нещо, но винаги има и нещо отгоре. Решаваме в движение.
Изпитвам повече удоволствие от споделеното време, отколкото удовлетворение от рационално разпределеното време.

С клик за храна не става и защото могат да ме преметнат с продукт с изтичащ срок на годност, а аз гледам да избирам все най-прясното, защото се влачи в хладилника. Обаче за нехранителни стоки онлайн пазаруването е много удобно, пести време и пари.

Пак зависи, с дрехи и обувки също е голям риск. Но наскоро си поръчах тръбни корнизи например и нямаше никакъв проблем.

И ние обичаме да пазаруваме заедно. Често и с децата. Когато не можем, обаче, го правим поединично, като който има време, той пазарува със списък в ръка или съобщение на телефона.

Пазарувам сама, веднъж седмично, обикновено в неделя. Отнема ми около час, въпреки, че винаги съм въоръжена със списък.
Синът ми не иска да идва с мен, помага само с разтоварването на багажа, в случай, че си е в къщи.
Веднъж присъствах на настойчиво мрънкане от страна на мъж, докато жена му избираше сладолед. Тя ме гледаше какви взимам и ме разпитваше кой какъв е. Когато за пореден път мъжът ѝ нададе вой, жената ми каза тихичко "Завиждам ви, че пазарувате сама". Не казах нищо, едно, че не е за завиждане причината да пазарувам сама и второ - друго си е да има кой да носи торбите.

Аз нямам проблем с пазаруването, даже повечето дрехи на жената аз съм ги фиксирал в магазина и съм и ги посочил. В повече ми идва само магазин за козметика

Обичаме да пазаруваме заедно, а и то е за предпочитане, щото аз съм такъв заплес,
че като сам сама, обикновено забравям сума артикули.

Е точно в магазин за козметика трябва да се ходи с мъж. Когато стигнете до касата толкова ще е отегчен, че с удоволствие ще плати, за да излезе по-скоро.

Ако жена ми няма желание да пазарува, пазарувам сам. Купувам необходимото: голяма бутилка портокалов сок и нарязана пуешка шунка за закуска, няколко консерви супа (обяда ми в офиса) и някакви плодове за вечеря.
Поради това обикновено жена ми прави списък и идва с мен. Което ме облегчава, понеже държи тя да се разхожда с количката из супермаркета. Обикновено пропуска да включи в списъка перилни препарати за автоматична пералня и тоалетна хартия. Макар да не съм домакиня, винаги знам кога са на свършване и имам грижата да не осъмнем с подобни липси.

Делегирал съм това право на съпругата.Справя се блестящо!!!

Понякога, като луд с картечница.
А понякога, скромно и само необходимото.

Аз затва ходя сам и действам бързо.
Женката, нещо ежедневно ако трябва или ако реши нещо извънредно и/или екзотично.

Ние пазаруваме в дует .
Правим списък ( на място - леки вариации ) . Аз обичам да се шмотам с количката , да разглеждам . Понякога се търсим по телефоните
Козметиката и препаратите са за мен . Той е по битовата техника и апаратура всякаква .
Много рядко съм сама ; а той се справя отлично и без мен , консултира се само като спре в света на животните .
Нямаме график за уикенда , просто пазаруваме за няколко дни .

Кликът съм оставила за него - не му отнемам удоволствието .

Ами аз, все още си плащам това, което съм си напазарувал
Някак си ми е неудобно да си го завирам по ръкавите и гащите

Всеки ден си купувам по нещо за кльопане, или през ден.
Просто, ден за ден, но такъв ми е начина на живот.
Ям само суха храна.

Предпочитам сам да влизам по хранителните магазини, а не да ми викат - Пак ли тва бе
Пак, пак

Заспали чувства в мен недей събужда...

Някога правехме списък, количката из супера и досадното влачене на тримата покрай рафтовете. Наистина досадно. Наоколо още петдесет колички като вашите и лутащи се семейства с ревящи деца, заобикалящи пръснато мляко по пода и пликчета чипс, километрични опашки, после товарене в колата, пффффф...
Взех да го пращам сам по списък.

Обичам да пазарувам сама. Взимам точно каквото искам и го правя супер бързо, без да се заплесвам, лутам или обикалям. Нервят ме магазините. Затова харесвам да го правя в познатите - знам на кой рафт какво и къде, взимам, плащам и бягам.
Нямам време за седмични покупки, когато имам време влизам и товаря чанти. Проблемът ми е, че не всичко, което харесвам, се намира в един магазин, та ми се е налагало да слизам по няколко пъти.

Кажи го това на моя. Не смее да ме пусне сама да пазарувам. Има там един батко консултант на щанда с вината ...

Сигурно и ресто връща човека, въпреки че си му връчила само списък...

При мен пазаруването е по предварително съставен списък с нужните продукти.
Голямо пазаруване ми се удава да направя при аванс,пенсия(на татко) и заплата,иначе ежедневните покупки са си нещо нормално.
По-често пазарувам с придружител някой от домочадието(не съм товарно магаре все пак и тежестта се разпределя между повечко носачи).
Е,случва се да пратя някого другиго на пазар,като гледам по-рядко това да е татко,че той въпреки списъка често се връща с неща,които не съм поръчвала,а поръчаните не са се класирали.Заради такива непоръчани покупки отворих тайна „библиотека“ с доста интересни градусови „четива“.

Тука ги няма нашите малки бакалийки, като ти трябва нещо да излазиш по чехли за един хлеб. Пазаруваме един път в седмицата. Госпожата мрази да ходи по магазини, затова в събота от 8 поне до 12 съм по магазините. Тука всяка верига си има свои продукти и пазаруването е сложно. Плодове и зеленчуци, сирене купувам само от Алди. Месо от Кауфланд. Беаалкохолно и бира от магазина за напитки, джиджи биджи, сладки и хляб от ЕДЕКА. Тва отнема време, но всички са на едно място. Отсреща е и МедиаМаркт, там гледам половин част техника, тва успокоява определено. Госпожата пише винаги списък, но аз винаги го губя и карам по памет. Общо взето храната за една седмица пълни колата до горе.

И ние. Почти винаги пазаруваме двамата, щото ни е кеф да си правим на инат - на мен не ми се яде това, което иска той. /шегувам се/

Предпочитаме да пазаруваме двамата, макар половинката да е бързак и да профучава покрай щандовете, без много да се вглежда, което води до пропуски в покупките и повторение на пазаруването.

Винаги правя списък! - и почти винаги го забравям в къщи

Когато съм сам знам точно какво да купя. - когато сме двамата, влизаме само за хляб уж, а излизаме с пълна торба дреболии за около 30-тина лева

Когато излезем уж на безцелна разходка, просто няма шанс да не влезем във всеки изпречил ни се на пътя магазин...та ако ще за строителни материали да е

Особено и когато дистанционното управление на съпружето е в ръцете ти, та корекциите се нанасят още докато той пазарува.
Всъщност, за какво да си губиш времето излишно, като той хем всичко ще свърши, хем касова бележка ще донесе и счетоводството е пълно.
Внимавай, много приличаш на жена ми!
Е, имаме анкета:
1. Всички жени си приличат по навици и характер. ДА НЕ
2. Всички мъже си приличат по навици и характер. ДА НЕ
3. Всички семейства си приличат по навици и обичаи. ДА НЕ

Под линия: И Тарабасчо е като нас.

Тц, no way!
От три години нямам съпруже.
Не сме спорили за дистанционни и не съм била счетоводител.
Мъжа ми не казваше Danel..

Ми аз не му давам пари, че да ми връща ресто, бре...
И списък не пиша, само устно - "хляб, мляко, банани и цигари - четири неща са!"... и винаги звъни "кое беше четвъртото?"

Елементарно , Уотсън -
Слагаш цигарите на първо място
Емчи ...

Идея: като си направиш списъка, направи му една снимка с телефона. Или те е страх, че тогава ще забравиш и телефона?

Не е ли по-хубаво да ти връща ресто без да даваш пари

Знаеш ли как жената на програмиста го изпратила на пазар? Казала му:

- Иди да купиш хляб. Ако има яйца - вземи 10.
След малко мъжът се връща с десет хляба. Жена му го пита:
- Какво си направил?! Защо си купил 10 хляба?
- Как защо - имаше яйца…

Ми разхождайте се в парка, що гилате по търговската улица...

Събота и неделя не пазарувам , ако мога.........има много хора по магазините. През седмицата все купувам по нещо .....по 1 чанта неща. Най е добре през нощта........в Метро , но след .......24,30 .....че тогава сменят касите и трябва малко да чакаш...
Обичам да пазарувам и хабя повече време от жена.

И ние го правим по същия начин и е приятно. После разбира се имаме проблеми защото наистина е нерационално и някой може да прави нещо друго докато партньора му пазарува.

Нали? Къде по-рационално е да заложиш некой лев.

Постоянно купувам дрехи и обувки и за мен, и за мъжа ми по интернет. Няма никакъв проблем, всичко е много подробно обяснено - размер, модел, материал. Не съм усещала никакви притеснения и не съм имала такива. Така съм поръчвала и козметика и лекарства също без забележки, да не говорим, че иначе бих дала доста повече пари.
Храна обаче, предколедно, винаги сме пазарували заедно, може би защото и на нас ни харесва да го правим по този начин.

Не знам как ти се получава. Аз като меря маратонки един от десет модела са ми удобни, да не говорим, че номерата им варират. А па дънки като си купувам меря по десет чифта преди да намеря кое ми пасва.

Това казвам - в сайтовете, от които пазарувам, подробно е описано кой размер на какви мерки отговаря подробно - рамене, талия, ханш. А когато става дума за обувки уточнено е кой размер колко сантиметра е в конкретният случай и дали моделът отговаря на точният размер. Просто няма как да сбъркаш, а ако искаш допълнителни разяснения има чат, където директно можеш да получиш още информация за продукта.

Не знам как да обясня. Когато меря маратонки всички са с подходящия номер, но някои са по-твърди, други по-меки, някои са с по-изразен свод, други по-плоски и т.н. Няма как човек да избере най-доброто задочно. И с дънките е така - всички чифтове са точния номер, ама едни ми лепват, а други ми стоят като подарени. Но щом за теб работаи значи всичко е ОК. За мен не става. Купувам маратонки по нета, разбира се, но заради цвят и цена, след като съм пробвал в магазина.

Обувката не е просто размер, гледа се и удобство. Тя на дължина може да е добре, ама някакъв шев на невидимо място да убива...
А дрехите ако не са от уеб сайт на магазин, който познаваш, може да има неприятни изненади и да няма нищо общо със снимката, нито материята, нито кройката.

Никога не ми се е случвало да купя дреха, чиято материя или кройка да се окаже различна от написаното. С обувките наистина е така, но може би защото зная точно какъв модел би паснал за мен и мъжа ми - неговият крак е широк, например, моят - твърде тесен - не се е случвало да има неприятни изненади. Може би случвам и на коректни онлайн магазини, където всичко е описано съвсем реално. Мъжът ми също беше много скептичен, но вече свикна да се доверява. Разбира се, неприятни изненади винаги са възможни, дано не се случват, но ако има някакъв проблем с поръчаното, има опция за връщане или замяна.

Разбирам те добре. В такъв случай би могъл да се съобразиш с точните размери на тези свои дънки, които са ти най-удобни. Не, че те кандърдисвам, но първоначално и за мен беше необяснимо как така хората купуват нещо, без да го премерят.

Аз и в нормален, реален магазин не меря - разчитам, че за толкова години все съм си научила габаритите и ще си уцеля гъдзето. Но и рядко взимам облекло от нета, държа да пипна дрехата. От обувалата, само сандали и пантофи съм поръчвала, че при тях разминаването в номерата не ми е фатално.

А последно си взех един троен моп с монтирана пръскалка за препарата, и ся бръмча из къщи ежедневно, мноояку...